Хиляди хора от цяла България и от чужбина събра пищният празник на еленския бут
Дъждът не помрачи настроението на еленчани, изложители и гости
Прочутият нашир и надлъж еленски бут привлече за поредна година ценители на кулинарни изкушения от всички краища на страната и дори чужденци. Да си купят и дегустират от специалитета, бяха дошли дори азиатци, които с любопитство оглеждаха щандовете със свинска мръвка. Гостите на празника не се скъпиха да броят по 20 лв. за кг от деликатеса, както и с 5 лв. повече за другия характерен за балканското градче вкус – филе „Елена“. Група испански туристи се бе наредила на опашка на една от масите за продан на специалистите и възторжено повтаряше „Sabroso!”, в превод на български – „вкусно“, след като консумира от бута.
След официалното откриване на празника на първата сцена на площад „Христо Ботев“ веднага бе проведено забавно и вкусно състезание. То премина под зоркото наблюдение и оценяването на нашумелия от риалити предаването Master Chef кулинар Андре Токев. Виртуозът в кухнята следеше за направата на най-фино нарязано мезе от еленски бут.
Първо място в състезанието взе областният управител на Търговище Митко Стайков, второто място бе за председателя на Общинския съвет в Лясковец Даниела Арабаджиева, а областният управител на Велико Търново проф. д-р Любомира Попова бе класирана на трето място. Кметът на Тутракан д-р Димитър Стефанов и главният секретар на община Златарица Таня Лазарова си поделиха четвъртото място.
Няколко часа по-късно атрактивният шеф готвач приготви гурме специалитети, от които успяха да похапнат малцина късметлии от присъстващите. Ястията свършиха за минути, тъй като интересът към тях и към работата на самия Андре Токев бе огромен. Той приготви картофена супа с чипс от еленски бут и пяна от трюфели, бяла риба, увита в еленски бут, върху сладко-кисела леща и десерт с еленски бут. „Свинското месо има една сладост, която след дългото сушене може да се използва и за направата на сладки десерти. Същото важи и за много други продукти, които на пръв поглед изглеждат несъчетаеми“, сподели Токев. Шеф готвачът подчерта, че е време българите да се върнат към забравените родни вкусове и да се хранят балансирано. По негови думи, ако отново нацията започне да консумира домашно отглеждани зеленчуци и плодове, здравните проблеми и тревоги ще намалеят.
И докато едни тръпнеха в очакване на деликатесите на Токев, други се бяха събрали да наблюдават пресъздаването на традицията пърлене на прасе над трап. Според обичая това трябваше да стане върху специално изкопан ров, пълен със слама, която се запалва и прасето се поставя в него. Въпреки обилния дъжд обаче и тази година еленчани не изневериха на традицията и прасето бе пърлено над трап и по съвременен метод – с газова пърлачка. Това се случи под съпровода на духови музиканти, които вдигнаха градуса на настроението. Колачите обясниха, че за да бъде месото на прасето хубаво, животното не трябва да бъде стресирано преди смъртта си. „То трябва да бъде заклано хуманно. Докато го събориш, и трябва веднага да го заколиш. А не както някои пишман касапи правят, да го гонят по двора и половин час да го мъчат”, обясниха те. След тях думата взеха майсторите на деликатеса. Свиневъдите разказаха, че тайната на еленския бут е в местния климат и планинския въздух, а рецептата е цяло изкуство, което се предава вече векове наред. Най-хубавите бутове ставали от прасета, който са пасли в гората и са се хранили с жълъди. Оптималното тегло на прасето трябва да бъде между 160 и 180 кг, като от него се получат бутове по 18 – 20 кг. След като се заколи, бутовете и плешките се оформят и обилно се натъркват със сол. После се слагат на специални постави да престоят 40 – 50 дни. За количеството сол, което трябва да бъде използвано, има разногласия, но се приема средно по 28 грама на килограм месо. След като престоят, бутовете се вадят и се измиват със зелева чорба. Окачват на проветриво място да изсъхнат и накрая се оставят в т. нар. мухарници, където прекарват поне половин година.
На празника бяха дошли и изложители на занаяти. Един от тях бе 17-годишният Петър Кирчев от Златарица. Момчето грабна вниманието на хората със своите ръчно изработени дървени свински бутове. Те са специално направени за фестивала, разказа той и допълни, че му били необходими два месеца, за да ги измайстори. Разказа, че учи в училището по дърворезба в Трявна и с постоянство и работа успял да изучи занаята. Той е изработил красив дървен кръст със специална резба, който ще дари на църквата в Златарица на Никулден.
Веселин Михайлов от Пловдив пък представи малиново и боровинково вино от района на Беклемето. Той сподели, че е направено от екологично чисти диви планински плодове от 1300 метра надморска височина. Обясни, че деликатесното вино е богато на омега-3 мастни киселини и е напълно здравословно за организма. На щанда му се изви опашка от ценители на напитката, които бяха съблазнени от рубинения й цвят. Те дегустираха виното и останаха очаровани от сладкия опияняващ вкус, който има.
Сред атракциите бе т. нар. „селски мол“, който бе оформил над 10 щанда. Негови организатори са няколко обединени читалища от Габрово. Дамите от културните институции бяха приготвили сарми, тиквеници, погачи, туршии, ракия и други автентични български вкусотии. „Идеята е да се популяризира биоземеделието, домашната храна и така да застанем на пътя на големите търговски вериги, за да покажем на хората, че храната без Е-та и ГМО съставки е по-вкусна и здравословна. Създаваме подкрепяща среда за семейните ферми в малките населени места, за да имат те устойчиво развитие. Това не е събор или изложение, ние вдъхваме живот на традициите на хората от Предбалкана, за да имат младите поминък, да се връщат на село, да отглеждат децата си в спокойна среда и да са в хармония с природата“, заяви Маргарита Стоянова, секретар на читалище от село Гарван, едно от инициаторите на селския мол.
Играта „По следите на изчезналия еленски бут” предизвика много емоции и вълнения. Тя се проведе за първи път и провокира търсачите на силни усещания. Дъждът не уплаши ентусиастите, които препускаха стремглаво по калдъръмените улички и наподобяваха състезателите от популярното риалити предаване „Сървайвър”. От предварително регистрирани 35 отбора от София, Сливен, Тутракан, Силистра, Велико Търново и други градове 30 се впуснаха в предизвикателството. Всеки тим, който „завладееше” локациите, оставяше картата си при организаторите и се отдаваше на почивка в очакване на финала на битката. До последно никой от участниците не знаеше кой е победител, тъй като резултатите бяха отчетени, след като и последният тим предаде своята карта. Така в 16:00 часа стана ясно, че първото място е за отбора „Ненамиран бут”. Той бе съставен от две момчета от Елена, които успели да завладеят всичките 6 локации само за 28 минути. Наградата обаче трябваше също сами да си я открият. Това не се оказа трудно за тях и успяха да намерят закопания в земята еленски бут, поставен в дървена кутия, която да гарантира целостта и сигурността му. Момчетата грабнаха лопатите и с помощта на въжета успяха да го издърпат за броени минути.
Призът за най-атрактивно име на отбор отиде при тима „Ние не сме вегетарианци”. Най-малкият състезател – 8-месечният Томислав Дойнов от Тутракан, бе поощрен за участието си, както и най-възрастният – 57-годишният Евгени Пенчев от отбор „Семейство Пенчеви”. „Тежката кесия на чорбаджията” – наградата на кмета инж. Дилян Млъзев, бе присъдена на отбора „Балканджии”, който реши логическата загадка за по-малко от 30 секунди.
На всички отбори бе връчен сертификат за силен дух и чувство за хумор лично от шеф Андре Токев.
За втора година на празника гостува екипът на „Аламинут“. Музикалната програма в съботния ден бе подсилена с участието на Йордан Марков и духов оркестър „Виво Монтана“, местните танцови формации „Балканджийче“, „Еленика“ и „СамоДиви“ също се включиха в празничната програма.
Празничният ден завърши с концерт на народната певица Росица Пейчева с танцова формация „Етно ритъм“ и с пищна заря, която освети дъждовното небе над възрожденското градче. Балканджиите споделиха, че отдавна не са ставали свидетели на толкова красиви фойерверки и пъстър празник на местния деликатес.
Сн. Светослав СТЕФАНОВ
Галина ГЕОРГИЕВА