82-годишна фармацевтка описа живота си в роман и дари 20 картини на общината

Венетка Пейнекова подготвя следващата си самостоятелна изложба

 

ЖИВОТА СИ С ВСИЧКИ ПРЕМЕЖДИЯ, ЛЮБОВИ, НЕЩАСТИЯ И РАДОСТИ В НЕГО Е ОПИСАЛА В РОМАНА СИ „НЕОЦЕНЕНА ОБИЧ” ВЕНЕТКА ПЕЙНЕКОВА. Неотдавна тя представи книгата си пред тесен приятелски кръг и призна, че вече се е замислила за втора част на романа. „Още съм жива, нали! Докато дишам и вървя по тази земя, ще имам какво да разказвам”, усмихва се 82-годишната фармацевтка, която в момента е принудена повече да лежи и да се придвижва с проходилка, но въпреки това не спира нито да пише, нито да рисува.

За първата си любов, която дълги години останала само мечта и спомен, за срещата с мъжа, който й станал съпруг и променил живота й, за претърпяната операция, след която вече не може да танцува, за неочаквано появилата се страст към рисуването, за още по-неочакваната среща с първата любов… 47 г. по-късно разказва в романа си Венетка Пейнекова. Животът й е събран в две части, които се четат на един дъх.

Тя е родена в Церова кория, учила е фармация в София, живяла е дълги години в Троян, където я е отвела любовта, после намерила дом във Велико Търново, за кратко дори е била във Варна, но отново се е върнала в старата столица, която нарича свой дом. Успяла е да създаде и организира няколко аптеки и допреди две години е продължавала да работи. И сега я търсят за работа, но тя отказва заради невъзможността да се придвижва. „Счупих крака си преди година и половина и трябваше да ме оперират. Възстановяването върви трудно, но аз не се отказвам. Ходя на рехабилитация и вярвам, че колкото и бавен да е процесът, ще мога да вървя отново сама и без проходилка”, категорична е Венетка.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЪДБАТА Я ПРЕПЪНАЛА, КОГАТО БИЛА НА 51 Г. И ТРЯБВАЛО ДА СЕ ОПЕРИРА ОТ ДИСКОВА ХЕРНИЯ. Небрежен лекар тогава прерязал нерв и това се отразило върху мускулатурата на единия й крак. Заради неуспешната процедура Венета се отказала от много неща и най-вече от танците, а е била ръководител на два танцови състава. Тя е основател на първата танцова група за възрастни в Троян, където животът я отвел за период от 30 г. От Троян бил съпругът й, цигулар в местния театър. Трупата всяка година подготвяла по една оперета и в една от постановките Венета влязла като танцьорка. Малко след това станала член и на основния състав на трупата, създала двата танцови състава, а след години основала и първия в Троян мажоретен състав, който съществува и до днес.

„Мажоретките бяха едно от нещата, от които се отказах след операцията. Но пък с тези момичета е свързан един от най-милите спомени в кариерата ми на ръководител на танцови състави. Оперираха ме и аз бях на легло, а ни предстоеше участие на международен фестивал в Чехия. Момичетата не искаха да се отказват и два месеца репетираха с мен в хола ми. И докато идваха у дома на групи, защото стаята ми не беше достатъчно голяма, че да побере целия състав, те даже кроили планове как и аз да отида с тях в Чехия”, спомня си фармацевтката. Момичетата събрали пари помежду си, за да й купят самолетен билет, защото нямало как след операцията тя да пътува с тях в автобуса. Когато заверата излязла наяве, стигнала до тогавашния кмет на града, който толкова бил впечатлен от жеста на децата, че финансирал с общински пари пътуването на г-жа Пейнекова, която след това била отличена с титлата „Почетен гражданин на Троян”.

НА 55 Г. СЕ ПЕНСИОНИРАЛА И ТОВА ПОЧТИ СЪВПАДНАЛО С ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ. Тогава Венетка Пейнекова си направила фирма и открила първата си аптека. Освен лекарства започнала да предлага билки и това много бързо се разчуло чак до… Русе, откъдето в един момент започнали да й поръчват билки. „И един ден се появи инспектор, който ми затвори аптеката, защото каза, че правя незаконно производство. Преди да си тръгне, се обърна към мен и каза: „Госпожо, направете си цех, за да бъде всичко това законно”. Този човек ми даде идея и аз се възползвах”, признава фармацевтката. Цехът, който тогава тя открила, работи и сега под ръководството на сина й.

Аптеката обаче потънала след навлизането на голяма верига. И Венета, която междувременно изгубила съпруга си, се замислила да отиде в по-голям град с повече възможности. Така се върнала в родния си край – Велико Търново.

И тук си отворила аптека, след това я продала на същата тази голяма верига заедно със себе си. „Месеци ме обикаляха да отида при тях, защото дълго време работеха без фармацевт, а нямаха право. И аз склоних. Организирах им аптеката, после ги напуснах, защото ме поканиха да направя друга аптека”, разказва фармацевтката, която последно е работила в аптека в Павликени.

Днес тя нарича себе си търновка. Рисува по цял ден, за да може да подготви изложбата си, която е планирана за началото на следващата година в Изложбените зали в Търново. Страстта й към рисуването се появила след смъртта на съпруга й и оттогава тя е нарисувала стотици пейзажи. 20 от тях е дарила на Община Велико Търново, за което е получила грамота и много сувенири на старата столица.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *