Търновката Ивона Пенчовска след участието си във „Фермата”: „Съвсем скоро всичко ще отшуми и хората ще го забравят, но аз винаги ще си спомням с носталгия риалити шоуто”

Преди две седмици представителката на старата столица в риалити формата по бТВ „Фермата” Ивона Пенчовска напусна предаването и се раздели с шанса да спечели 100 000 лв. Тя бе елиминирана по време на дуел от Виолета, макар силите на двете състезателки да бяха почти изравнени. По време на престоя си в шоуто болярката демонстрира завидни стратегически умения, интелект, физическа и психическа издръжливост. 26-годишната търновка сподели пред „Борба”мотивите си за участие в предаването, разказа за преживяванията си в шоуто и какво предстои за нея от тук нататък.

– Ивона, защо реши да се впуснеш в това авантюристично преживяване „Фермата“?

– Влюбих се във формата още докато гледах втория сезон. Участниците и вълнението, което изпитваха някои от тях тогава, ми повлияха от екрана и през целия сезон аз „работех“ заедно с тях, вживявах се в задачите им, трудностите, които срещаха, забавните моменти и естествено, в зрелищните дуели. Още докато гледах, знаех, че ако има нов сезон, ще се кандидатирам. Така и стана.

– По време на формата стана ясно, че си се подготвила много добре за битките. Колко време ти отне и по какъв начин тренираше?

– Накратко, заради работата ми изгледах финалните епизоди през януари, когато се и кандидатирах. Започнах физическата си подготовка, която обаче беше прекъсната два месеца от травма покрай кампанията на Holiday Heroes, тъй като прещипах нерв и имах тежко възстановяване. Спортувах всеки ден, 5 дни в седмицата ходех на фитнес, за да кача мускулна маса, реално подготовката ми без почивката беше около 3 месеца. Как проигравах игрите, за да съм подготвена обаче, ще оставя в тайна.

– Кой беше най-трудният момент за теб в шоуто?

– Най-трудно ми беше в седмицата преди да изляза, докато бях ратай. Имах проблеми с кръста и жлъчката, които ме изкараха от строя и които повлияха на концентрацията ми по време на дуела. През останалото ми време във „Фермата“ бях здрава, сита и щастлива, така че не съм имала трудности освен този момент.

– Ако можеше да върнеш времето назад и да промениш свой ход или решение по време на престоя си във формата, какво би било то?

– По принцип анализирам всички ситуации, така съм устроена, но не бих променила никое от решенията си вътре. Отдавна съм прозряла, че за да си щастлив, не трябва да съжаляваш за нищо, а да търсиш начин да се примиряваш с неща, които са извън контрола ти. Колкото до поведението ми вътре – не съжалявам за нищо, държах се възпитано и добре с всички, дори и с онези, които не го заслужаваха.

– Какво остана скрито за зрителите по отношение на теб самата, тъй като в началото конкурентите ти не те приеха лесно и имаше много обиди и интриги?

-За зрителите мисля, че много неща останаха скрити – като например как се впусках с любов към всяка задача, колко добре се чувствах вътре, как реагирах на провокации от останалите, колко приятелства създадох. Близките ми също са доволни от мен, никой не е разочарован – това е важното за мен. Колкото до това как ме възприемаха участниците, бих казала, че в крайна сметка онези, които исках близо до себе си, ме опознаха и поддържаме връзка и навън, най-вече с Яни и Франческа. Единствено с Дарина не съм разговаряла, защото тя не приема някой друг да е прав в каквато и да е ситуация, затова и не съм търсила комуникация. Връщайки се назад, може би е трудно да се възприеме един уверен, но смирен и кротък човек като мен, който не държеше от първия ден да бъде харесан от всички.

– Как те посрещна светът след излизането от шоуто? Спират ли те по улицата хора, които да ти споделят нещо или да те поздравят за представянето?

– Със сигурност не ми беше комфортно непознати да ме спират и да ме заговарят. В това отношение съм доста срамежлива и трудно допускам хора до себе си, а и внимателно подбирам обкръжението си. Повечето хора са фенове на предаването и ме поздравяват за представянето, за дуелите и достойнството, с което съм играла. Онези, които критикуват, не го правят лично. Говорят пред други хора, коментират или ми пишат във Фейсбук. Знам обаче, че съвсем скоро всичко ще отшуми и хората ще го забравят, а аз ще си спомням с носталгия за „Фермата“.

– Би ли повторила участието си?

– Разбира се! Та аз го написах и в писмото си към фермерите – казах им, че дори и тръгвайки си от „Фермата“ някой да ми предложи да си събера багажа наново и да преживея всичко пак, то ще кажа „ДА!“ на момента. Това щастие и спокойствие, което изпитвах в себе си, са несравними и наистина пожелавам на всички зрители на предаването, а и на всички българи поне частица от тях.

– Промени ли те „Фермата“?

– Коренно – не. Подобри ме в някои отношения. Разбрах, че съм (или пък станах – не знам) доста по-търпелива, отколкото бях. Превъзмогнах доста от фобиите си, както и преборих неща, с които се боря цял живот. Страх ме е от тъмното, мразя буболечки, мръсотия, дори не се хващам с ръце в градския транспорт, много трудно понасям неприятни миризми, ужасно съм гнуслива, не допускам близо или твърде бързо непознати до себе си – физически и емоционално, да не забравя – имам си режим на хранене, без кафе и вино не можех. Вътре обаче ядях не особено разнообразно меню, обаче пък ужасно вкусно; преборих зависимостта си към кафето, справих се при близостта с изпражненията в обора; научих се да доя; работех, докато не си свършех задачите; ставах рано, спях в едно помещение с всякакви непознати – някои хъркащи, други просто не особено приятни и т.н. В крайна сметка, да, чувствам се „подобрена“ и със сигурност ще направя всичко възможно, за да поддържам тази линия на поведение.

-От тук нататък с какво ще се захванеш и продължаваш ли координирането на благотворителни дейности?

– Реално си починах две седмици и след това се върнах към работата си. Тя не може да чака дълго. В момента сме в коледна кампания, ще зарадваме за единадесети път над 5000 семейства в нужда в цялата страна. Работя предимно с млади хора от различни сфери, които носят доброто в себе си и заедно заразяваме хората около нас с него. Започнах работа и по две лични инициативи, които отдавна исках да осъществя, но може би „Фермата“ ме вдъхнови да го направя точно сега

Галина ГЕОРГИЕВА