В „Анонимни алкохолици“ има място за всеки, който смята, че няма спасение

Сдружението във В. Търново отпразнува втория си рожден ден

ЗА ДЪЛГИЯ И МЪЧИТЕЛЕН ПЪТ, КОЙТО СА ИЗВЪРВЕЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ВЪРВЯТ, ЗА ДА СЕ ЛЕКУВАТ ОТ ЗАБОЛЯВАНЕТО АЛКОХОЛИЗЪМ, за това колко е важно да се чувстваш разбран и приет, а не осъден, за личните си загуби и победи разказваха повече от час Миро, Владо, Иван, Невена и Цвети. И петимата са алкохолици и отдавна вече са избрали да не се срамуват от това, нито пък да се страхуват от думата. В края на миналата седмица те се включиха в откритата сбирка на сдружение „Анонимни алкохолици” във Велико Търново. Така сдружението, което се оказва спасение за много страдащи от това заболяване, отпразнува втория си рожден ден и по този повод отвори вратите си за външни хора.

„Важно е всички да знаят, че съществуваме. Тук има място за всеки, който има този проблем и си мисли, че няма спасение. Алкохолизмът е заболяване, но има решение”, казва в началото на сбирката Невена. Този път е неин ред да води срещата, в която анонимността е задължителна, поверителността също. Затова всички участници представят себе си само с първото си име, а „фамилията” на всички е „Аз съм алкохолик”.

Анонимните алкохолици си имат своя „библия” – книга, написана от други алкохолици, специалисти, пастори, различни хора, които са имали досег до проблема. Алкохолиците наричат тази своя библия „Голямата книга” и на всяка сбирка четат от нея. Няма ред в тази книга, който да не е подчертан с различен цвят молив, очевидно всички знаят думите наизуст, но казват, че всеки път чуват по нещо ново и това ги провокира да говорят за себе си.

„Не пиех всеки ден, но исках всеки ден да пия и пиех, докато не свършеше алкохола. След всеки повод търсих да си допивам. Колабирала съм дори от тежките физически последствия на следващия ден. Започнах на 18 и още не знаех, че всяко следващо питие е като лекарство за предишното. Докато останах сама и без работа. Не можех да си обясня защо се чувствам зле, защо съм нещастна, когато не пия и защо не мога да се забавлявам като останалите”, започва историята за себе си Невена. Когато след последния си запой попаднала в „Анонимни алкохолици“, разбрала, че в тялото й няма фермент, който да преработва алкохола правилно. Нейното тяло позволявало на алкохола да се разгради до ацетон, който има нужда от още алкохол. „Така кръгът се затваря, а аз свиквам с мисълта, че алкохолът е единственото нещо, което ме вдъхновява и ме кара да се чувствам жива. Сега нямам нужда да пия и се чувствам щастлива”, усмихва се Невена и предава „Голямата книга“ на следващия в групата, който да продължи четенето.

„Спри да пиеш, ще умреш!” – този емоционален призив чувах най-често. Но тези думи нямаха никакъв смисъл за мен, защото си знаех, че без алкохол животът ми беше болка. Всичко и всички ме дразнеха, всичко ми беше трудно. Страхувах се от живота, мразех го, мразех близките си. Алкохолът ме правеше силен, умен, красив и забавен. Даваше ми свобода. Така започнах”, разказва Иван, който се включва в споделянето, след като чува две думи от книгата – „емоционален призив”. После признава, че е стигал до състояние да не може да диша от мисълта, че животът е несправедлив към него. Бил на 30 г., когато за първи път разбрал какво е абстиненция и усещането, че животът свършва. „Усещах тревожност, граничеща с паника, треперенето беше допълнителна екстра. Споделих с приятел и той ме посъветва да изпия една бира. После бирите станаха две, три… Започнах да пия денонощно, за един месец свалих 15 кг и накрая вече не можех да ставам от леглото. 25 пъти съм посещавал психиатри, преди да попадна в сдружението. Сега от 5,5 г. не пия, вече не се паникьосвам и не се боя от хората. Приемам живота такъв какъвто е, не очаквам от него велики неща, но и вече нямам това чувство, че съм прецакан”, разказва Иван.

ОТ 23 ГОДИНИ ВЕЧЕ НЕ ПИЕ ВЛАДО, НО ПРОДЪЛЖАВА ДА ПОСЕЩАВА СБИРКИТЕ НА „АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ“. Категоричен, е че сдружението е неговото спасение и програмата, която следва тук, го прави щастлив. „Бях в Суходол, когато двама приятели ме намериха там. Казаха, че живеят пълноценно и без алкохол. Слушах ги, гледах ги и поисках и на мен да ми се случи това. Тръгнах на сбирките без никакви очаквания. Чувствах се непълноценен, безсилен, безпомощен и безполезен, но не си го признавах. Тук разбрах, че алкохолизмът е болест и аз не съм виновен за това, че съм болен. Тук разбрах, че мога да живея с тази болест, без да се оправдавам с нея. Повярвах, доверих се и от изолиран и затворен човек се превърнах в щастлив мъж”, казва Владо.

„Аз бях елитен спортист с обещаващо бъдеще. Но започнахме да се събираме и колелото се завъртя. Причиних си травма заради алкохола, изключиха ме от спортното училище, изгубих дома си, семейството си, влязох в затвора. А там нощите са дълги и аз с времето осъзнах, че имам проблем. Започнах да се срещам и да говоря с един пастор, когато излязох от затвора, започнах да посещавам църквата и така открих Бог. За мен Бог е в силата да не пия”, признава Миро, който като всички се включва в разговора задължително със следното представяне: „Здравейте, аз съм Миро, алкохолик” и чува „Здравей, Миро”.

Когато попаднал в „Анонимни алкохолици“, Миро започнал да изпълнява 12-те стъпки, които му помогнали да се спаси. „Програмата пречупва егото. Потиснеш ли го, получава се. Е, не можеш да живееш постоянно с потиснато его, но важното е никога да не забравям, че съм алкохолик и ще остана такъв до края на живота си”, казва Миро.

Цвети започнала да пие в университета на безобидните младежки купони. Гордеела се, че може да пие повече от другите, без да се напива. После се омъжила, родила две деца, имала печеливш бизнес, който й носел доходи и удовлетворение 20 г. „Всичко беше идеално, нямах причини да съм недоволна и нещастна, обаче бях. Само първата глътка алкохол сутрин ме спасяваше от страховете, тревогите и безпокойството, които постоянно изпитвах. След първата глътка всичко това изчезваше, а аз ставах силна и смела. Но с времето започнах да пия през целия ден и тайно, да крия алкохол навсякъде из апартамента. 10 г. водих този двойнствен живот. Събуждах се с мисълта, че до мен винаги има алкохол и с него ще мога да се справя с всичко. Докато не осъзнах, че пия денонощно”, споделя личната си история Цвети.

Тръгнала на терапевт и две години търпеливо споделяла проблемите си с в кабинета. Само че терапевтката започнала да я лекува от депресия и с идеята да я научи да пие нормално, като нормалните хора – по една чаша вино. „Един ден осъзнах, че ходя по задължение и че аз всъщност мога да пия като нормалните хора. Така попаднах отново в порочния кръг. Влизах в болница, за да се изчистя. Излизах, за два-три дни всичко беше наред и после всичко пак се повтаряше. Разведох се. Затвориха ме в комуна, изолираха ме, само това беше начинът да не изгубя децата си. Излязох след осем месеца и още на следващия ден си купих алкохол, защото навън не можех да се справям със страха и стреса”, продължава Цвети.

Тогава някак се сетила, че вече е чувала да й говорят за „Анонимни алкохолици“ и почукала на вратата на сдружението. Посещава сбирките вече 3 г. и един месец. Признава, че на моменти й е адски трудно, пие й се, има страхове, но вече знае, че може да не пие.

„АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ“ Е АЛТРУИСТИЧНА ПРОГРАМА, КОЯТО ИЗГРАЖДА ДРУГ ВИД НАВИЦИ У АЛКОХОЛИЦИТЕ. Тя предлага на всеки алкохолик ментор, който е на разположение денонощно и никога не отказва да изслуша и да се притече на помощ, когато получи обаждането. „Разковничето е в доверието – в програмата, в хората, които са в нея, и в себе си. И в това да повтаряш, че си алкохолик. Това постоянно повтаряне на „Здравейте, аз съм Владо, алкохолик“ е смирение и приемане. Така ние признаваме, че сме болни хора и не си позволяваме нито за миг да го забравим. Забравянето е крачка към бездната”, казва Владо.

След това всички обясняват, че в програмата са намерили приятели, които напълно разбират какво се случва в тялото и в душата на другия. Нещо, което дори най-близките хора в семейството няма как да знаят, защото не са го преживели. „В това разбиране е голямата сила на „Анонимни алкохолици“. Доверието е лесно, защото виждаш срещу себе си хора, които не просто са чели книги, за да ти помогнат, а са се преборили за себе си. И не става, ако не си честен със себе си. Трябва да се предадеш. Тогава можеш да преминеш през стъпка номер 4, която е „Направих дълбок и безстрашен анализ на себе си”, и да продължиш да вървиш”, казва Невена, която закрива сбирката и пали свещичката върху празничната торта.

Велико Търново Група „АА Велико Търново“ Адрес: ул. „Гоце Делчев“ 8 (в сградата на католическата църква) Сбирки: събота от 13.00 ч. тел: 0889425035 e-mail: velikotarnovo2015@gmail.com Skype: velikotarnovo2015

Сашка АЛЕКСАНДРОВА