Любов от пръв поглед събрала Лариса и Тодор на автобусна спирка в Сургут

Публикувана на: 29.11.2017г. 1 380 прегледа

След 35 г. в най-важния отдел на общината чаровната рускиня прославя Полски Тръмбеш и със стъклени пана за гостите

 

ВСИЧКИ ПОЗНАВАТ ЛАРИСА ТОДОРОВА, НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛА ПО ТЕРИТОРИАЛНО СЕЛИЩНО УСТРОЙСТВО В ОБЩИНА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ. Тя работи в него цели 35 години и през повечето от тях е директор. Малко странен за винаги усмихнатата и чаровна рускиня е фактът, че тя всъщност е пенсионерка и сега работи на половин щат. Освен заета със строителството, проектите и всички най-мудни задачи от 10 години тя е и творец. Рисува картини, рисува и върху стъкло и сътворява невероятни неща, а гостите на общината получават стъклени пана на най-известните обекти с логото на града, които са дело на ръцете на Лариса. Досега има две самостоятелни изложби на творбите си и множество поръчки от познати, приятели и непознати, които знаят за нейното хоби.

 

ИГРИТЕ НА СЪДБАТА ПРЕВРЪЩАТ ПРИКАЗКАТА В ЩАСТЛИВ БРАК

 

Паната върху стъкло на Лариса за подаръци от общината.
Паната върху стъкло на Лариса за подаръци от общината.

КРАСИВАТА ЛАРИСА ОТИВАЛА КЪМ АВТОБУСНА СПИРКА В СУРГУТ, когато един мъж я застигнал с думите: „Девушка, постой!“. Тя се обърнала и видяла Тодор, който бил на гурбет в Русия. Мъжът бил по-висок от нея, което се случвало рядко, защото тя била доста снажна девойка и винаги гледала момчетата от високо. За този ден родителите й били купили обувки на висок ток, защото отивала за пръв път на работа, и така била още по-висока. Отдавна не била виждала с 20 см по-висок мъж от нея и се спряла. Той й казал, че я харесал, докато чакал на същата автобусна спирка, където тя минавала. И така се запознали през далечната 1977 г. Тя била на 22 г., а той на 28 г. и от доста време работел в Тюменска област в строителството. Лариса е от Тюмен, но тази среща на съдбата е станала в Сургут. Рускинята вече е дипломиран строителен инженер и с амбиции за кариера. Мъжът от Полски Тръмбеш обаче леко обърква плановете, защото в същата година правят сватба, а после там им се раждат двете дъщери Ангелина и Елена.

КАТО СЕ ВРЪЩА НАЗАД В СПОМЕНИТЕ СИ, ЛАРИСА ОБАЧЕ СЕ СЕЩА И за друго – Тодор всъщност не й е предложил брак. Две седмици след запознанството на автобусната спирка тя трябвало да си отиде в Тюмен за топли дрехи. Той й купил билет за самолета от Сургут и на изпращане я подсетил да каже на техните, че са решили. Тя обаче изумена го попитала какво точно са решили, защото тя не знае нищо. Тогава простичко Тодор рекъл – „Че нали ще се женим, а ти не си против, нали?“. Толкова – без цветя, пръстен, падане на колене със заветния за всяка жена въпрос: „Ще се омъжиш ли за мен?“. Висшистката от огромния град Тюмен си отишла у дома и баща й на шега я запитал дали не си е намерила някого. Лариса отговорила утвърдително, че има връзка с българин. Тя се върнала в Сургут и след още две седмици майка й дошла да види мъжа. Жената започнала да нарежда, че не може да се живее без брак. Едва тогава Тодор от Полски Тръмбеш поискал ръката на Лариса от нейната майка. После започнали подготовката за сватбата. След това дошли в Полски Тръмбеш първо на гости с бебето Ангелина, а после и с бебето Елена.

МОЖЕ БИ НИКОГА МЛАДОТО СЕМЕЙСТВО НЯМАЛО ДА ЗАЖИВЕЕ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ, ако не били пристъпите на астма на Лариса. Лекарите й препоръчали да смени климата с нещо по-южно. Така се преселили през 1982 г. в Полски Тръмбеш и продължили своята приказка. Тодор вече не искал да бъде строител и започнал работа в мебелния магазин в града. Днес държи малко квартално магазинче в гаража на дома си, където живее семейството. Строителният инженер Лариса Тодорова започнала работа в общината на 3 януари 1983 г. като специалист по градоустройство, после я направили заместник-началник на отдела, после главен инженер и после станала директор на най-важната дирекция по ТСУ.

 

ЗА ДИРЯТА В ОБЩИНАТА И ЗА БЮРОКРАЦИЯТА, КОЯТО ИЗЯЖДА ИДЕИТЕ

 

Българинът и рускинята от сватбения си ден преди 40 г.
Българинът и рускинята от сватбения си ден преди 40 г.

Така годините се навъртели, Лариса вече е на 62 г., но една година след пенсия още е работила на поста си. Сега е на 4 часа като консултант и главен експерт, а нов началник на дирекцията още няма. Лариса пък иска вече да си почива и да се занимава с по-весели неща – тримата внуци, семейството и рисуването.

„Все пак се надявам, че за 35 години в общината съм оставила диря и съм била полезна на хората и още мога да съм, защото опит се трупа трудно. На практика съм участвала във всички инфраструктурни обекти, които са реализирани в града. Помня големите строежи и големите фабрики. Всичко мина през очите и ръцете ми. Първите пуснати обекти бяха детската градина, стрелбището и какво ли още не. През последните години всички сме горди със спортната база, възродения басейн и естествено, градския парк, през който минавам и без причина се усмихвам“, разказва Лариса Тодорова.

ЗА СПЕЦИАЛИСТИТЕ КАТО НЕЯ ОБАЧЕ НАЙ-ТРУДНОТО СИ ОСТАВА бумащината и бюрокрацията при проектите. И дава пример – изпълнението на едно асфалтиране на улици отнема не повече от два месеца, подготовката обаче е нещо ужасно и може да отнеме 3 – 4 години!

 

ЗА ХОБИТО И ГОРДОСТТА ОТ ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ

 

ЛАРИСА КАЗВА, ЧЕ Е ЩАСТЛИВ ЧОВЕК. Гордее се и с двете си дъщери. Голямата – Ангелина, бе доста години педагогически съветник в гимназията в Полски Тръмбеш. Вече няколко години обаче е в Шотландия със семейството си и преподава на деца с увреждания заедно със съпруга си, който е българин, работи от 13 години там, а двамата се запознали по интернет.

Малката дъщеря – Елена Бояджиева, живее във В. Търново и е съпруга на бившия шеф на общинската фирма „Царевград Търнов“ Цветомир Бояджиев. Елена е художник, но има две малки деца и един ден казала на майка си, че не може да смогне да рисува и боите й ще изсъхнат на статива. Донесла всичко в Полски Тръмбеш, а майка й казала, че всъщност не е рисувала от малка. После опитала и това й харесало. Така вече 10 години Лариса твори чудеса върху стъклени бутилки, буркани, чаши, чинии и т.н. Признава, че толкова й харесала работата върху стъклото, че вече десет години не може да спре. Не е учила никъде, самоук творец е. Боите за работа върху стъкло обаче са доста скъпи, но за увлечението на Лариса това няма значение. Рисува и върху платно, но и върху стъклото си прави свободни съчинения, с усмивка разказва инж. Тодорова. Винаги експериментира, след като купи боите за стъкло и нарисува нещо. Те не се пекат, а просто засъхват. Няма никаква представа колко точно предмети е нарисувала, защото не ги брои, но повечето й предмети са качени в страницата й във Фейсбук. Освен паната за подаръци от общината едно от последните й постижения са 22 картини като награди за надиграването „Ритми край Янтра“, което се провежда през есента от няколко години в Полски Тръмбеш, а тазгодишните награди Лариса рисувала цялото лято, пак с усмивка разказва тя.

Нели СУКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>