Новини

Нинджа от Пекинската спортна академия режисира последното заглавие за търновския театър

Георги Михалков направи „Няма да платим! Няма да платим!“, чиято втора премиера е на 6 декември

 

ВЪЗПИТАНИКЪТ НА ПЕКИНСКАТА СПОРТНА АКАДЕМИЯ ГЕОРГИ МИХАЛКОВ РЕЖИСИРА ПОСЛЕДНОТО ЗАГЛАВИЕ В МУЗИКАЛНО-ДРАМАТИЧНИЯ ТЕАТЪР „КОНСТАНТИН КИСИМОВ“ „Няма да платим! Няма да платим“ по Дарио Фо. Това е вторият спектакъл, който търновските артисти играят под режисурата на популярния български режисьор. Преди около година Георги Михалков постави своята „Албена“ по Йовков, която драмата ни продължава да играе и в този сезон.

„Да правиш театър сега в България, е голямо предизвикателство, а как точно се прави театър в тези години… Е, това е много личен отговор, но вероятно аз вече съм го намерил, след като продължавам да се занимавам с театър и да живея в България. Всъщност за мен България е едно от най-прекрасните места на света, където човек би могъл да живее. И го казвам от позицията на човек, който е имал възможност да избира къде да живее“, казва Георги Михалков. След това признава, че 80% от най-добрите му приятели не живеят в България, както и една от трите му дъщери, но въпреки това именно тук той продължава да открива хора, за които да прави театър.

ПУБЛИКАТА Е ТАЗИ, ЗАРАДИ КОЯТО ГЕОРГИ МИХАЛКОВ ПРОДЪЛЖАВА ДА РЕЖИСИРА И ДА ПРАВИ ТЕАТЪР. Казва, че артистите са негови съмишленици и тези, с които реализира проектите си. Докато хората, които искат да гледат театър и продължават да влизат в салона, са тези, за които той режисира. „Артистите са друго племе човеци. Когато дойдат при мен млади хора и ми кажат, че искат да стават артисти, аз много пламенно ги разубеждавам. Защото това е професия, с която трябва да се занимаваш само ако не можеш без нея. Ако откриеш, че можеш и без нея, по-добре да не се захващаш“, допълва режисьорът и признава, че много по-интересно му е да работи в провинциалните театри, защото там изпитва истинско удоволствие, защото може да работи с артисти, които все още имат страст към работата си. „Знаете ли колко е трудно в София, колко много артисти чиновници има там. Когато излезе разпределението на ролите в поредната пиеса, артистите започват да се отказват от тях, защото имат странични занимания. Актьорите носят по няколко дини под мишница, толкова и си вършат работата. В провинцията мизерстват, но пък още не са изгубили това удоволствие от работата на сцената, което мен ме вдъхновява“, категоричен е режисьорът.

10 ГОДИНИ Е РАБОТИЛ В ПАРИЖ ГЕОРГИ МИХАЛКОВ ЗАЕДНО С ФРЕНСКИЯ АКТЬОР КЛОД БОНЕН, С ПЕТЯ ДИМАНОВА И ТАТЯНА СОКОЛОВА. Тримата българи участвали в проекта на Клод Бонен, който събирал групи от по 12 – 17 професионални артисти от държави от целия Европейски съюз. Според програма на организация, която се занимава със статута и обучението на артистите и защитава интересите на съсловието във Франция, професионалните актьори са задължени всяка година да ходят на поне един курс за повишаване на квалификацията си или опресняване на знанията. Този курс може да е по африкански танци, виетнамска пантомима или някаква конкретна театрална школа, но всички са задължени да посещават курс. Осем години Георги Михалков участвал в проекта на френския си колега и за това време успял с колегите си да подготви между 130 и 150 моноспектакъла за участниците в групата.

Така след 10 успешни години като актьор, режисьор и преподавател във Франция българинът разбрал, че това не е държавата, в която иска да живее, и се върнал в България. Георги Михалков е живял и в Москва, където е минало детството му, в Пекин и къде ли не, но в крайна сметка винаги избирал България.

„В Китай отидох като студент по една програма на Министерството на културата. Беше преди 30 г., аз бях студент по актьорско майсторство и катедрата по сценични изкуства на театралната академия ме избра да отида да уча в Пекин. Така попаднах в киноакадемията им и започнах да уча някаква измислена специалност по сценични бойни изкуства и азиатска пластика. После се прехвърлих в спортната им академия, защото си дадох сметка, че единственото, което мога да науча там и да си взема, са бойните изкуства. И започнах да се занимавам, макар и много късно“, разказва Георги Михалков. Ставал преди 5, за да започне в да тренира в парковете в Пекин, които в 5,30 вече били пълни с ентусиасти като него и трябвало да разпределят пространството на по пет квадратни метра за всяка група, за да може всички да спортуват. ШЕСТ ГОДИНИ ОСТАНАЛ В ПЕКИН ГЕОРГИ МИХАЛКОВ, ЗАМИНАЛ РЕДОВИ ПОБОЙНИК, НО СЕ ВЪРНАЛ ОТТАМ ИСТИНСКИ НИНДЖА. И до ден днешен спортува всеки ден и продължава да се занимава с бойни изкуства.

„Истината е, че не можеш да постигнеш никакво духовно израстване, ако не започнеш с физиката си. А и в спорта, и в театъра е задължително да поддържаш формата си. Колкото и да звучи странно, за артистите това трябва да е направо закон. Артистите трябва да познават и поддържат физиката си, говорния апарат, да работят в качествени пиеси с качествени режисьори, макар че не всичко това зависи от тях. Обаче театърът е една от малкото останали професии за енциклопедисти. Истината е, че трябва да поддържаш това, което можеш, да си съхраняваш талантите и аз го правя, защото цял живот се занимавам с неща, които са ми интересни“, заявява режисьорът.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *