Светлан и Симеон – двамата останали от мъжете, които искаха да учат за медицински сестри

СИМЕОН МАРИНОВ И СВЕТЛАН НИКОЛОВ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ ДВАМА МЪЖЕ, КОИТО В МОМЕНТА УЧАТ ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ФИЛИАЛ НА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА. При това момчетата са избрали единствената професия, за която в българския език мъжки род няма – медицинска сестра. „Проверявали сме. Само тази професия няма вариант, в който името й да звучи и в мъжки род. За разлика от останалите, които си имат, макар и да не се използват, като филолог и филоложка например“, усмихва се Симеон. След това колегата му Светлан веднага допълва, че те двамата всъщност не се наричат медицински братя, а лекарски асистенти. И им харесва да бъдат такива, затова са твърдо решени да завършат образованието си, за разлика от останалите неколцина мъже, които са били приети във филиала, но са се отказали от обучението си. Двамата в момента са първокурсници и се подготвят за първата си изпитна сесия, която започва след Нова година.

И двамата са пораснали достатъчно, за да са убедени, че са направили верния избор. Симеон е на 32 г. и има вече едно висше образование преди това, което му предстои да завърши. Учил е икономика в Стопанския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и има диплома за финансист. Светлан е на 46, семеен, с дъщеря, която също като него в момента е студентка, само дето тя учи английска лингвистика във Великотърновския университет.

СИМЕОН Е ТЪРНОВЕЦ, СВЕТЛАН Е РОДЕН В ТРЯВНА, НО ПРЕДИ ДА СЕ РЕШИ ДА КАНДИДАТСТВА ЗА ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТ, ДЪЛГО ВРЕМЕ Е ЖИВЯЛ И РАБОТИЛ В ПРАГА. Там се е занимавал с подбор на работници от България за Чехия. Именно в странство той установил, че мъжете медицински сестри по света са повече от жените. „Знаеш ли, това е всъщност мъжка професия. Буквално в някои отделения се изисква физическа сила, за да обслужваш пациентите. Така е в ортопедията, където в момента сме на практика. Много е тежко в операционната зала, в реанимацията също. И още нещо разбрах – мъжете в тази професия, както и парамедиците, са високо ценени и добре платени. Затова реших да се върна у дома, да завърша за лекарски асистент и да се върна в Чехия, за да работя точно това“, разказва Светлан.

Върнал се, приели го, започнал да учи и… си спомнил колко прекрасно е да си у дома. Освен това рязко се влюбил в преподавателската работа. „И сега вече никъде не искам да ходя. Искам да завърша магистратура по здравни грижи и да стана асистент във филиала. Искам да помагам на следващите студенти, да ги вдъхновя да заобичат тази професия и грижата за пациентите“, усмихва се Светлан.

Симеон категорично признава, че е патриот и никога не е мислил да ходи някъде в чужбина. И в неговите планове също има магистратура, но той се е насочил повече към програмата по здравен мениджмънт, защото мечтае някой ден да управлява медицинско заведение… примерно ДКЦ във Велико Търново. „Не че ми е смисълът на живота, обаче искам да променя някои правила. Има едни такива простички неща, които разочароват пациентите и огорчават лекарите и никак не е сложно да ги зачеркнеш просто“, споделя Симеон, който е завършил биология, когато имало такава паралелка в СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново, и медицината му е стара мечта. После се впуска в един дълъг монолог за това, което много би искал да промени. „Интернет няма в болницата. Представяш ли си? А това толкова би улеснило работата на лекарите и връзката на близките с техните роднини, които са в момента в стационара. Ами телевизията? Знаеш ли колко древни са телевизорите тук – с кинескопи. И да гледаш телевизия през деня, ти струва 3,50. Какво толкова, ще каже някой. Обаче да си на легло 30 дни и всеки ден да даваш по 3,50…“, казва Симеон.

ОТЛИЧНИЦИ СА И ДВАМАТА МЪЖЕ ВЪВ ФИЛИАЛА, НЕ ПРОПУСКАТ ЛЕКЦИИ И СА ОСОБЕНО АКТИВНИ, КОГАТО СА НА СТАЖ В БОЛНИЦАТА. А стажът им започва още в първия ден, в който стъпят във филиала. Минали са вече през Първо вътрешно отделение, предстои им да обиколят всички отделения до края на обучението си. Наблюдавали са операции, учат се да измерват жизнените показатели на пациентите, правят превръзки, асистират на лекарите и най-вече на медицинските сестри, които са много щастливи, когато студентите се появят на практика в понеделник и вторник.

„Трудно е, защото хората тук не са щастливи. Не е леко да виждаш болката всеки ден, но преподавателите ни са чудесни, особено ас. Маргарита Борисова, която ръководи практиката ни, и Даниела Тасева, която ни е курсов ръководител. Те ни научиха да бъдем дисциплинирани и да се отнасяме с уважение към пациентите“, казва Светлан. Колегата му веднага допълва, че вече са виждали смъртта в очите и са преживявали момента, в който лекарят обявява час на смъртта. Всеки от двамата преживява това по свой начин. Симеон е този, който показва повече емоции и се опитва да е съпричастен, Светлан е по-хладнокръвен, но никога не е груб или безразличен към това, което пациентът и неговите близки преживяват.

ДВАМАТА НЕ СЕ ПОЗНАВАЛИ ДО МОМЕНТА, В КОЙТО СТАНАЛИ ПЪРВОКУРСНИЦИ. Но веднага станали приятели, помагат си и в лекциите, и в практиката. Минават за куражлиите сред колегите си, затова и сестрите в болницата ги търсят за асистенти по всяко време. А момичетата в курса непрекъснато ги ухажват.

„Не че това ни пречи, обаче не можем да отсъстваме от лекции и упражнения. Момичетата са много, преподавателите даже имената на всички сигурно не знаят още, но нашите ги знаят. Влизат на лекция, оглеждат се и казват: Светлан е тук, а и Симеон също. Да започваме“, казват почти в един глас момчетата.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

3 коментара за “Светлан и Симеон – двамата останали от мъжете, които искаха да учат за медицински сестри

  • 20.12.2017 в 10:08
    Permalink

    Благодарим на авторът Сашка Александрова за прекрасното интервю което направи с нас!
    Весели празници!

    Отговор
  • 20.12.2017 в 13:24
    Permalink

    Браво Момчето аз изкарах на 42 години медицинско училище и ви уверявам най-хубавата професия която съм имала до сега. Весели празници.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *