За учителя с любов: Бистра Стефанова – историчката, която не може да си представи да работи друго | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

За учителя с любов: Бистра Стефанова – историчката, която не може да си представи да работи друго

Публикувана на: 15.01.2018г. 4014 прегледа

ЛЮБОВТА Е ЕДИНСТВЕНАТА СИЛА, КОЯТО МОТИВИРА БИСТРА СТЕФАНОВА ВСЕ ОЩЕ ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ. Да става сутрин, да се приготвя повече от час, за да е красива за учениците си, и да тръгва на работа. „Много си обичам професията. И децата също. Тази емоция, която изпитвам, когато съм в училище, никъде другаде на съм усещала“, признава Бистра Стефанова, която е учител по история в Професионалната гимназия по туризъм „Васил Берон“.

Bistra Stefanova 1Тя преподава история и свят и личност във всички класове. Има втора специалност физкултура, освен това е ръководител и на клуба по дебати. Не крие, че клубът й носи огромна радост и удовлетворение, още повече че с всяка следваща година учениците, които искат да участват в него, се увеличават стремглаво.

„Кое е различното ли? Давам им думата, оставям ги да говорят каквото искат, затова им харесва. Учим се на умението да си казваме позицията. Говорим за това кое е добро, кое – не е, за това как се градят аргументите. Харесва ми това, че се учат да имат позиция и да умеят да я защитават. Защото малко хора го могат това, дори и сред големите. Забелязала ли си, че когато хората не могат да си защитят позицията, започват да обиждат и повишават децибелите. А не е нужно да говориш високо, важно е да знаеш какво казваш“, усмихва се г-жа Стефанова.

БИСТРА СТЕФАНОВА Е ЕДИН ОТ ПРИЗНАТИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ИСТОРИЯ И ЗАТОВА ТЯ ЧЕСТО УЧАСТВА В ДИСКУСИИ ЗА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ТОЗИ ПРЕДМЕТ, КОИТО СЕ ПРОВЕЖДАТ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО. „Ходя, и аз не знам защо всеки път ходя. Все едно и също дребнаво нещо дискутираме. Нямало достатъчно понятия в програмите. В учебниците ги нямало всичките личности и най-голямата драма е, че ги няма тези от новото време. После ние, учителите, започваме да обясняваме как понятията не правят децата умни, а зубрачи. Спорим с експертите, че съвременните личности ще станат наистина важни след време, когато се получи онази нужна дистанция във времето, обаче…“, въздиша Бистра Стефанова. После продължава с това, че всеки учител, не само по история, би трябвало да има свободата да избира с кои личности да занимава децата. „Сега се хванах за личностите, но нали разбираш, ние във Велико Търново ще говорим повече за Стамболов, колегите ми в Благоевград ще наблягат на Яне Сандански. И всичко това, след като си дал на децата базата, фундамента, благодарение на който те ще разбират защо всъщност аз наблягам на Стамболов. Личностите ги има в книгите. Аз искам да науча моите ученици да правят връзката между събитията, да разсъждават, да мислят, да анализират. Останалото могат да си го намерят в енциклопедиите. Това, което сега правим, е да им пълним главите с дати, понятия и имена и в крайна сметка децата не знаят какво празнуваме на 22 септември. Не знаят какво представляват будителите, кои са будителите. Много ми е мъчно“, признава Бистра Стефанова. За самата нея темата е още по-болезнена, защото е историк и като историк знае, че най-важният урок на историята е да ни учи да не повтаряме грешки.

Въпреки всичко е категорична, че не може да си представи да работи друго. Професията й е в кръвта, защото и двамата й родители са били учители в продължение на 40 г. Те са виновни тя да обича точно тази работа и да не спира да има желание да работи с деца. Миналата година получила в рамка признанието, че е най-добрата учителка. Наскоро нейна ученичка се втурнала да я прегърне и да й каже, че много я обича. После детето разказало, че преди няколко дни решила да навести класната си до 7 клас. Обаче учителката реагирала странно, когато момичето попитало: „Познахте ли ме, госпожо? Идвам само да ви видя“. Госпожата се троснала: „Познах те и какво. Видя ме!“.

„Не искам да коментирам реакцията, но ми домиля за момичето. Всъщност за това става дума – ние сме примерът, затова ние сме виновни, когато децата са лоши, неискрени и затворени. Не е достатъчно и не най-важното да влезеш и да си предадеш урока. Важно е да влезеш да го предадеш и те да разберат защо този урок е важен за тях. Децата са практични, а често нашето образование няма връзка с реалността“, категорична е Бистра Стефанова.

На всеки свой випуск, който изпраща, тя казва почти едно и също – да бъдат човеци, да се опитват да влизат в обувките на другия, да мислят, преди да направят каквото и да било, дали след това ще ги е срам от постъпката им. А се запознава с новите си деца с анкета, в която ги пита за техните очаквания и мечти.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *