Пенсионери си търсят нов дом заради прах от рафинерия след 50 г. брак | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Пенсионери си търсят нов дом заради прах от рафинерия след 50 г. брак

Публикувана на: 17.01.2018г. 4013 прегледа

Атанаска и Иван Иванови от Полски Тръмбеш празнуваха своята златна сватба в уникална къща, с която ще се разделят

 

ТОЙ ЦЯЛ ЖИВОТ Е БИЛ УЧИТЕЛ И ЕДИН МАНДАТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ в зората на демокрацията. Тя цял живот е била данъчен инспектор в общината и да се пази от одумки и обвинения, е ходила в други държави да си купува хубави дрехи. Иван и Атанаска Иванови вече са на 75 и на 70, но са усмихнати и се радват на внуци и на правнук. Тяхната история е свързана само с работа и изпитания, в които любовта им е оцеляла. Сега обаче си търсят нов дом, защото повече не могат да живеят в голямата жълта къща до прелеза, преди да влезеш в Полски Тръмбеш.

Причината е мръсотията от съседното мощно предприятие за преработка „Олива“. При гостуването ни при сем. Иванови миналия месец те ни показаха как изглежда всяка сутрин дворът им. Официалните институции по неясни причини обаче не откриват нито замърсяване на въздуха, нито нещо друго нередно. На мощната фирма до момента не е съставен нито един акт от РИОСВ, РЗИ. МВР написа няколко глоби за незаконно паркиране, след което общината реши да сложи пътни знаци, за да спре блокирането на главния път през града.

 

Младите Иванови с първия западен автомобил на сватбата си преди 50 години
Младите Иванови с първия западен автомобил на сватбата си преди 50 години

ЗА ПЪРВАТА СВАЛКА И СВАТБАТА С ПЪРВАТА ЗАПАДНА КОЛА В РАЙОНА

 

През 1967 г. Атанаска била данъчен служител в общината в Полски Тръмбеш, където всъщност се пенсионирала. Младата дама е от Раданово, но била командирована в Орловец. По това време ергенът Иван е учител по математика в селото. Двамата се харесали от дума на дума. Свалката продължила няколко месеца. Накрая той и предложил да се вземат, но тя му опонирала, че не е готова за брак, защото не може да готви. Въпреки това Атанаска приела и двамата тайно ходили в Плевен да му купят дрехи за предстоящата сватба още преди семействата им да знаят. Направили му и прическа, която носи и до ден днешен.

На 4 септември същата година Атанаска трябвало да остане при своя приятелка в Полски Тръмбеш, но нея я нямало, защото отишла на концерт на Лили Иванова. Двамата с бъдещия жених Иван били гледали филм в лятното кино на Полски Тръмбеш, което отдавна не съществува. Учителят имал по това време мотор МЗ и предложил да закара Атанаска до Раданово. Мъжът обаче имал задни мисли и вместо у тях, я закарал в своя дом в Орловец. Било късно и девойката нямало как да се дърпа, въпреки че постоянно му говорела как може само да пере, глади и чисти, но не и да готви! Импровизираното „отвличане“ става около полунощ. На сутринта майката на Иван научава, че в дома й има момиче, и се чуди как да реагира.

„Оказа се, че през нощта Иван е казал на майка си за мен. На сутринта тази добра жена, която винаги съм обичала, нагласила прясно мляко, но със захар, а аз винаги съм пила мляко със сол, колкото и странно да звучи това. Изпих го, защото това се оказа най-добрата свекърва на света, светла й памет“, разказва Атанаска и с усмивка добавя, че и до днес яде попара от прясно мляко само със сол.

ПОСЛЕ МЛАДИТЕ И СЕМЕЙСТВАТА ИМ УГОВОРИЛИ СВАТБАТА, а бащата на младоженеца им подарил първата западна кола в района. Той бил на гурбет в Австрия и докарал форд, който струвал около 3000 лева, но митото било… колкото колата. Младото семейство Иванови вдигнало сватба през декември 1967 г. в салона на училището на Орловец и въпреки беднотията гостите били 140 души. Атанаска вече била бременна с единствения им син, тя била на 20, а Иван – на 25 г. Халки нямали и дори не си били помислили за венчални пръстени заради беднотията. На сватбата получили само подаръци и една пералня от кръстника. Няколко овце били гътнати от дядото на булката, а музиката била подарък от приятели.

МЛАДАТО СЕМЕЙСТВО ЗАЖИВЯЛО ОСНОВНО В РАДАНОВО, КЪДЕТО ПРЕЗ 1068 Г. СЕ РОДИЛ СИНЪТ ИМ Досислав. Родителите на Иван се разболели и трябвало да се грижат и за тях. За да не пътуват и защото учителят по математика искал да работи вече в града, младите поискали от просветата във Велико Търново назначение за него в Полски Тръмбеш.

 

Голямата жълта къща с цветя отпред, която се продава
Голямата жълта къща с цветя отпред, която се продава

ПАРТИЙНИЯТ КОМИТЕТ БИЛ В КЪЩАТА, КЪДЕТО ЖИВЕЯТ СЕГА И КОЯТО ИСКАТ ДА ПРОДАДАТ

 

ЗА ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ, ИВАН И ЖЕНА МУ ПИТАЛИ ПАРТИЙНИЯ КОМИТЕТ, без да са членове на БКП. Той се помещавал в къщата, в която те по ирония на съдбата живеят и която искат да продават. Тя била бременна, когато двамата със съпруга си трябвало да искат становището на партията той да бъде учител в град Полски Тръмбеш. Още тогава в Орловец работа за нея нямало и това бил основният коз на младите за исканата позиция за него.

В ДЕНЯ НА РАЖДАНЕТО НА СИНА ИМ БАЩАТА ПОЛУЧИЛ ЗАПОВЕД за назначение за учител в Полски Тръмбеш и естествено, след одобрение от партията, на която никога не е бил член. После животът се завъртял и сем. Иванови заживели и заработили заедно в Полски Тръмбеш. Дори си купили апартамент, доста обширен и със свои средства и заеми.

„Много държа да напишете, че в моята диплома от Плевен пише, че съм УЧИТЕЛ, а не преподавател, както е сега. Учителят учи децата, а преподавателят сяда на масата, изпява си урока и си заминава. Бил съм 43 години учител, от които 17 съм водил деца на екскурзионни и ориентиране. Бях базов учител по математика и от целия окръг идваха при мен да се учат. Имам много награди и отличия, но никога не съм се стремил към постове и не съм се подмазвал никому!“, заяви Иван Иванов. И добавя скромно, че има значка от Българския туристически съюз за посетени 100 обекта и е запален шахматист.

 

ЧЕТИРИ ГОДИНИ ВЪВ ВЛАСТТА И КУПУВАНЕ НА НОВАТА КЪЩА

 

АТАНАСКА И ИВАН ПРИЗНАВАТ,ЧЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ОТ ДЕМОКРАТИТЕ. В зората на демокрацията и когато Пламен Минев е кмет на общината, Иван Иванов е председател на Общинския съвет. Управлението било кротко и безоблачно и нямало разпри въпреки партийните различия. През 1999-2000 г. домочадието обаче нараснало и апартаментът от 120 км. м станал тесен за няколко поколения. Оставили апартамента на сина си, който днес има две деца, а Атанаска и Иван имат дори и правнуче Пламен от внучката Ива, която почти всеки ден е при тях с малкия красавец. Другият внук пък е Антъни и е обявен за Бебе 2000, а днес вече е на 17 г. Заради теснотията баба и дядо Иванови решили да си купят къща в Полски Тръмбеш и намерили тази, която навремето била партиен дом. Тя обаче е уникална и строена от чеха Антон Витек, който през 40-те години на миналия век построил първата вършачка. След национализацията къщата била магазин за авточасти край жп линията, цех за тоалетна хартия, а Иван и Атанаска я купили от частно лице.

„Много труд хвърлихме в този дом, в градината винаги имаме цветя, но от 2005 г. досега сме наводнявани четири пъти, а сега сме запрашени от фабриката. Вече сме дали обяви за продан и си търсим нов дом, защото не можем да живеем повече тук“, е категорична 70-годишната Атанаска.

 

БЕДЕН ЖИВОТ, НО С ВИЗИТА В ЧУЖБИНА ПРЕЗ СОЦА

 

ИВАН ВЕЧЕ Е НА 75 ГОДИНИ, НО И ДВАМАТА С АТАНАСКА КАЗВАТ, че винаги са живели бедно и това, което са направили, се дължи на много труд. За да не бъде обект на клюки, данъчната Атанаска още през соца ходила в чужбина да си пазарува дрехи. Трудно, но успешно тя и Иван посетили Турция, СССР, Австрия и Унгария в онези времена и след доста перипетии.

„Пари и ниви сме нямали, но гледахме зеленчуци и много ни се ходеше на екскурзии. Още през 1983-а отидохме в Турция, но пак беше много трудно и ни въртяха доста. Така беше и за Съюза, и за Австрия. Но аз съм доволна от живота си, който е изпълнен с изпитания и с много труд“, казва Атанаска. И обяснява, че вземали ниви под наем и произвеждали домати за износ, така си докарвали допълнителни средства и отивали в чужбина.

ПРЕЗ РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ ИВАНОВ СА МИНАЛИ НАД 1000 УЧЕНИЦИ, доста от които сега са публични личности. Това, което 75-годишният мъж не може да прости, е спирачката да не отиде в Будапеща за четири години в българското училище. Причината била, че нямал бележка от партийния комитет, а това са 80-те години на миналия век. Вместо него заминал друг. След това на Иван му дали бележка, но пък мястото било заето. Днес в демократична България пенсионерите с дясно мислене пък се борят с една фабрика, която опушва техния дом и те не могат да намерят друго решение, освен да го продадат.

„Всяко зло за добро, много патила сме минали, ще минем и това и не сме сърдити никому. Просто искаме безопасни старини и да се радваме на внуци и правнуци, докато можем!“, казаха на изпроводяк Атанаска и Иван Иванови.

Нели СУКОВА

Коментари за "Пенсионери си търсят нов дом заради прах от рафинерия след 50 г. брак"

  • 17.01.2018 в 16:11

    Тази статия ме развълнува. Посветена е на семейството на моя учител по математика в 5 клас – Иван Досев. Радвам се, че е създал голямо и щастливо семейство. Да го радват децата и внуците още дълги години, и той да бъде опора за тях.

    Отговор
  • 25.01.2018 в 15:21

    Да са живи и здрави, странно разбиране имаме ние българите за понятието „беден живот“.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *