156 четения

Терапия с приказки предлага на клиентите си психологът Саша Димова

Новата й група за личностно развитие стартира тази неделя

 

С ПРИКАЗКИ, ЛЕГЕНДИ, ПРИТЧИ И МИТОВЕ РАБОТИ В ПРАКТИКАТА СИ ПСИХОЛОГЪТ И ПСИХОТЕРАПЕВТ САША ДИМОВА ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Героите във всички тези истории никога не са нито само черни, нито само бели, затова и се оказват толкова полезни, когато човек е решил да тръгне по пътя към себе си. „Смисълът е в това да виждаме себе си цялостни. Но това се случва, когато си позволим да бъдем и лошите герои, а после успеем да изживеем и светлината в себе си. Всъщност идеята е да търсим ползата в негативните ситуации“, казва Саша Димова и уточнява, че приказките, митовете и легендите са част от позитивната психотерапия, една от системите, с които тя работи.

Саша Димова обаче е категорична, че ако иска да е полезна на клиентите си и да помага, тя като терапевт не може да си позволи да се доверява само на инструментите от един терапевтичен метод. Затова младата психоложка е завършила и психодрама, учила е и фамилно консултиране и арттерапия. „Психодрамата е интересна, защото ми дава възможност да провокирам участниците в групата да работят с повече усещания – пространство, време, тяло, глас. Когато едно събитие можеш да го преживееш с възможно най-много сетива, по-лесно човек открива скритите ресурси на ситуацията и други възможни решения за поведение и реакция”, обяснява Саша. Психодрамата дава възможност на участниците да разгледат човешката психика в действие. Неповторимото в метода е, че всички житейски ситуации се пресъздават символно на „сцената”, а не се разказват и анализират. За нас психодраматичното сценично действие не е „чудо” или поведенческо отработване и заучаване. Играта на сцената не е „животът”, а негова символична репрезентация. Затова можеш да представиш събитие от живота си, да го видиш в неговия цвят, да се върнеш назад, да отидеш в бъдещето, да „съживиш“ предмети, да „говориш“ дори с починали близки“, обяснява Саша.

В НЕДЕЛЯ ЗАПОЧВА НЕЙНАТА НОВА ГРУПА ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ. Срещите й с хората в групата нямат тема, защото темата винаги се определя от енергията на участниците и от ситуациите, с които те идват всеки път. „Моята цел е да подкрепя човека в неговата промяна, да го съпровождам с неговото темпо и възможности. Знаеш ли защо хората с някаква зависимост например много често казват, че не намират разбиране в семейството си и най-близките им не са способни да помогнат? Защото членовете на семейството няма да знаят какво да правят, когато зависимостта изчезне. Зависимостта, колкото и тъжно да звучи, е като патерица за всички, тя ги спасява, тя ги обединява… Много пъти съм наблюдавала как, когато изчезне някакъв симптом в на детето, то нещо се случва и се превръща в болест и отива при майката. А когато и тя успее да се справи, се разболява таткото… Омагьосан кръг е, ако работиш само с един член от семейството, затова много ми харесва да ползвам и фамилната системна терапия, в която идеята е, че семейството е система и когато промениш поведението на един елемент от нея, се променят и всички останали“, казва Саша. В групите тя работи заедно с колежката си Таня Енчева и двете заедно водят срещите, които много често се превръщат в творчески ателиета, защото дамите се занимават и с арттерапия.

Оказва се, че никак не е трудно да накараш пораснали хора да моделират с глина и пластилин, да рисуват, да се превъплъщават в герои. Най-трудното е да спрем да оценяваме себе си и другите. „Така сме научени – да говорим оценъчно и да учим другите, без да си даваме сметка, че това, което чуваме насреща, го чуваме с такава сила, защото може би това е наша трудност. И е по-добре не да даваме съвети, а да споделим личните си преживявания и опит. На това се учим в групата. Групата е защитена среда и в нея можеш да изпробваш реакции, които няма да си позволиш в реалността. Едно от големите предимства е, че можеш да получиш подкрепа. Ако имаш нерешена ситуация, да не казвам проблем, че никак не харесвам тази дума, можеш да видиш как останалите реагират. Защото всеки от нас отразява по много различен начин една и съща ситуация. И този който има нужда получава различни реакции, идеи и начини да се справи“, казва още терапевтката.

След това уточнява, че в тези групи за споделянето на личен опит участват психично здрави хора, напълно адекватни към себе си. „Все повече мъже и жени започват да идват, не робуват на клишето, че щом ходиш при терапевт, нещо не си наред. Ние прекарваме заедно по един уикенд всеки месец и промяната, която виждам аз, я виждат всички. Извървяваме дълъг и сериозен път. В края на годината се разделям със съвършено различни хора от тези, които са били в началото на този път“, усмихва се Саша.

Само допреди около две години Саша Димова беше начален учител. Това е и първото й образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След педагогиката е завършила психология, обучавала се и в школите по психодрама и позитивна психотерапия. От няколко месеца си има свое пространство, в което среща хора, готови да тръгнат по пътя към себе си.

Голямата й мечта е някой ден да успее да създаде общност със своите колеги за обмяна на опит и идеи за разглеждане на специфични случаи. Иска да прави и терапевтични групи за деца и тийнейджъри, с които да работи за развитие на умения, комуникация и общуване. Иска също така и да води изявени психолози и терапевти, представители на различни школи, във Велико Търново.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!