Читалище „Надежда” успешно продължава традицията на културно огнище в старата столица

ХИТОВИ СОФИЙСКИ ТЕАТРИ И АРТИСТИ СА ГОСТУВАЛИ НА СЦЕНАТА НА ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА” ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА. 23 спектакъла от афишите на софийските театри „Сълза и смях“, „199“, Младежкия театър „Николай Бинев“, както и театри от други градове в страната са били изиграни на сцената на най-старото читалище в общината, показва статистиката на институцията.

Близо 40 прояви, някои от които са с национално и международно участие, са се случили в читалището, което има реализирани редица самостоятелни изяви, както и е домакинствало съвместни прояви с Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“, Регионалното управление на образованието, общинската агенция „Царевград Търнов“, общината, американското посолство и с много училища от града.

Четири състава и три школи са функционирали в читалището през изминалия сезон. Камерният хор „Царевец” с диригент маестро Деян Диханов и корепетитор Роза Стоева е една от най-дълго съществуващите формации. През изминалата година изпълнителите са се представяли във всички празници на хоровото изкуство, организирани от общината, при откриване на културни прояви и различни общоградски чествания. Формацията има и няколко самостоятелни концерта.

Студентският театър „Маска и тога“ продължава да съществува като формация към читалището и благодарение на съвместния договор с Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Съставът работи вече 15 сезона под ръководството на актьора Стефан Методиев. Миналата година младите артисти успяха да подготвят и представят две премиерни заглавия – „Сюрприз на любовта“ от Пиер Мариво и „Ескуриал“, с което спечелиха наградата на кмета на община Велико Търново от Първия национален фестивал на студентските театри.

Другият ветеран на читалището е клубът по битова култура, в който се събират 20 жени под ръководството на Павлина Владева. Миналата година дамите бяха част от изложението „Туристическа борса „Културен туризъм“, организираха и традиционните си изложби и базари за Коледа и в навечерието на 1 март.

Фолклорният танцов състав „Надежда“ е една от младите формации в читалището. Създаден е преди две години и в него танцуват любители на фолклора. Изпълнителите са 16 талантливи млади хора с различна възраст и професии, като най-младият участник е на пет години. Ръководител е Райчо Димитров, възпитаник на Академията за танцово изкуство в Пловдив.

Школи по музика и рисуване под ръководството на Яница Русева и Илиан Христов също са били част от състава на читалището, в което през миналата година работи отново и клуб „Приятели на книгата“. Клубът е само на две години, но има зад гърба си вече десетки организирани срещи с писатели и представяния на книги.

БИБЛИОТЕКАТА ОСТАВА НАЙ-ПОПУЛЯРНАТА ДЕЙНОСТ НА ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА“. Тя разполага с фонд от близо 47 000 заглавия. Посещенията през годината са били повече от 12 000 и в библиотеката, и в читалнята. Библиотеката е включена в регистъра на обществените библиотеки в България и разполага с интернет в читалнята, където през лятото беше проведена инициативата „Помощник на библиотекаря“. Момчета и момичета на различна възраст и от различни училища работиха в читалнята, участваха в конкурсите за рисунка и в коледната работилница, организирана от библиотекарите в читалището.

По традиция библиотеката продължава да извършва книгонос в клуба на запасните офицери „Болярка“, всяка седмица събира малки и пораснали читатели в читателския си клуб и подпомага организирането и провеждането на детския литературен конкурс „Детство мое“.

25 СА БИЛИ ДАРИТЕЛИТЕ НА БИБЛИОТЕКАТА ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА, показва още справката на читалищното настоятелство. Отчетът беше представен на отчетно-изборното събрание в края на миналата седмица, когато в салона на институцията се събраха членовете на читалището. Срещата започна с откриването на изложбата „Между Бога и храма“, която представя снимки на някои от камбаните в българските манастири и църкви. Експозицията е част от проекта за цифровизация на културното наследство, по който работиха Институтът по математика и информатика към БАН в старата столица заедно с Регионалния исторически музей, библиотеката, Института по фолклор, ВТУ и др. По проекта вече са цифровизирани по-голяма част от камбаните в страната, създаден е звуков архив, който пази мелодията на всяка камбана, описани са всички камбани, които представляват културна ценност и на всяка от тях е направен паспорт.

С. БОЯНОВА