57 четения

Владислав Ванков, вдъхновителят на каузата за доброволно чистене на В. Търново

Възпитаникът на ВТУ, обиколил половината свят, вече има дом в старата столица и не може да си намери работа

 

ВЛАДИ ВАНКОВ Е ВДЪХНОВИТЕЛ, ОРГАНИЗАТОР И УЧАСТНИК В 14 АКЦИИ ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА СМЕТИЩА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

Владислав се е катерил по баирите на старата столица, слизал е в дерета и под мостове, за да успее да събере възможно най-много боклуци, които той не е изхвърлял. Част от веднъж изчистените места месеци по-късно отново са сметища, но въпреки това Владислав Ванков не се отказва. Продължава да събира около себе си млади хора, които също като него вярват в каузата. И в това, че някой ден количествените промени ще доведат и до качествени.

„Знаеш ли кои са най-големите замърсители в България? Шофьорите. Всяка отбивка по нашите пътища прилича на минисметище. Понякога ми се е отдавала възможност да попитам някой шофьор защо изхвърля отпадъка си през прозореца на колата. Мълчи. Всички мълчат. Това е обичайната реакция на хората, когато нещо са сбъркали. Държат се като деца, а това е лесен въпрос, нали? И те са нормални хора с работа, с притежание, с образование, с деца. На тях какъв пример дават?“, започва монолога си Влади и се оказва, че много дълго може да говори по тази тема. След десетата минута вече е ясно, че той познава всяка улица в града, дори и стръмните урви, защото се е спускал с приятели по тях, за да чисти. Знае къде няма кошчета за боклук, къде има и като ги има дали са здрави или счупени. Знае всички налични сметища в старата столица и дори има план за почистването им.

ВЛАДИ Е ЧАСТ ОТ ПОПУЛЯРНАТА ВЕЧЕ В ТЪРНОВО ГРУПА „ДОБРОВОЛНО ЧИСТЕНЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО“, благодарение на която само преди месец уникалната църква на Колю Фичето „Св. Спас“ заприлича на истински паметник на културата.

„Всичко започна с решението ни да изчистим ул. „Братя Миладинови“, най-високото място на Варуша, началото на екопътеката на кв. „Картала“. Красиво място, а превърнато в сметище и то още от времето на соца. На три улици беше разположено това сметища, а те – на стръмен терен. Много трудно ни беше, но още първия път, когато никой не знаеше за нас, успяхме да почистим първото ниво“, разказва Влади. Тогава на призива се отзовали десетина човека. И всички се оказали смелчаци, защото трябвало да висят в дерето, като се държат за клоните на дърветата с едната ръка, а с другата събират битови отпадъци.

Инициативните млади хора чистили това място на два тура, събрали 200 чувала боклуци, без да се броят изхвърлените гуми, елуреди, дюшеци, строителни отпадъци, остатъци от автомобили. Общината научила тогава за акцията на момчетата и момичетата и пратила чували и коли, които да извозят събраните боклуци. Дерето обаче е толкова стръмно и трудно достъпно, че е невъзможно за неподготвени хора да премахнат цялото сметище, признава Влади Ванков и допълва, че въпреки двата тура, които направили, на място са останали отпадъци за още поне 100 чувала.

След като почистили каквото успели, хората от „Доброволно чистене – Велико Търново“ купили въжета и със собствени сили успели да поставят две люлки на платото, където преди години е имало истинска детска площадка. Сега на това място е оцеляла само едната люлка.

МЕСТНОСТТА ОКОЛО „МАВРИКОВ“, ЖЕЛЕЗНИЯТ МОСТ В КВ. „АСЕНОВ“, ПОРЕЧИЕТО НА ЯНТРА, СТАМБОЛОВИЯТ МОСТ, ПОД КОЙТО СМЕТИЩАТА СА СТРАХОВИТИ, ПАМЕТНИКЪТ НА АСЕНЕВЦИ, БЛОК 2 НА СТУДЕНТСКИТЕ ОБЩЕЖИТИЯ, УЛ. „ПАНОРАМНА“, са част от местата, които доброволците вече са почиствали. С всяка следваща акция участниците в инициативите на групата стават все повече. При последното събиране, за да бъде изчистена църквата „Св. Спас“, се отзоваха повече от 70 души, които успяха само за два часа да отстранят всички изсъхнали клони и отпадъци от светинята.
„Искам след всяко почистване да поставяме табела, че тук са работили доброволци и най-вече с различни послания по тези табели. Обаче това е скъпо удоволствие, ние нямаме финансиране, а и до момента никой не се е отзовал на тази ми мечта. Обаче не можем да продължаваме така. Не само „Св. Спас“ заслужава по-добра съдба, защото е паметник на културата. За защитени зони са обявени меандрите на р. Янтра, а да знаете на какво приличат“, казва още Влади. След това разказва, че той и приятелите му вече са почиствали пространствата под железния мост в кв. „Асенов“ и един от завоите на Янтра до гарата. И на двете места се събират рибари. „След тях е страшно. И сега пак е така, нищо че сме чистили. Боклуците висят по клоните на дърветата. Не знам как им е приятно да се връщат на това място и да живеят в мръсотията, пък било то и за два часа само“, признава Владислав.

Същото е и с пространството около блок 2 на студентските общежития. Там доброволците събирали фасове с шепи. Но резултатът се оказал твърде временен. „А там живеят млади хора – бъдещето на България! Но нали си говорихме преди малко, че примерът им е бил такъв. Обаче и те ще станат родители някой ден…“, въздиша Влади.

ПОНЯКОГА, ДОКАТО ЧИСТИ, ВЛАДИСЛАВ ОПИТВА ДА РАЗГОВАРЯ С ХОРАТА, ЗА ДА РАЗБЕРЕ КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ И ЗАЩО СЕ ПОЛУЧАВАТ ТЕЗИ СМЕТИЩА. „Оправдават се с кучетата. Не че не са прави. Ние изхвърляме храна в кесии и кутии, които кучетата наистина разкъсват и разнасят. Обаче не е само това. Докато си казваме: „Защо аз да пазя, като някой друг не пази“ или докато смятаме, че общината ни е длъжна, ще съжителстваме със сметища. Правя си понякога експерименти и като видя примерно изхвърлена пластмасова бутилка в тревните площи, я взимам и я връщам на тротоара. Тротоарите са огледалото на нашите души, на вътрешния ни свят. Ако ни е приятно да вървим в мръсотия, какво повече да кажа“, признава младият човек, който обаче няма никакво намерение да се отказва от каузата си. Следващите големи сметища, които той и неговите приятели са си набелязали, са във вилната зона на кв. „Пишмана“ и до Къщата на туристите. „Представяш ли си, там живеят хора от 1963 г., а само преди три-четири години са им сложили кошове за боклук. А преди това? Как са живели, къде са хвърляли? Естествено в дерето“, казва Влади.
На някои от вече почистените места доброволците са правили със собствени усилия и средства и огради. Защото получавали сигнали, а и сами стигнали до този извод, че сметищата в деретата се получават и благодарение на… служителите в отдел „Чистота“ в общината. „Наслагани са кошчета до оградите на дерета. И когато жените тръгнат да събират боклука, в един момент чувалите им са пълни. Трябва или да започнат да пълнят втори и да мъкнат със себе си всичко, или… просто вадят боклуците от кошчето и ги мятат в дерето“, разказва Влади.
ТОЙ Е ОТ ТЕЗИ МЛАДИ БЪЛГАРИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ДОБРЕ ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ. ОБАЧЕ Е ИЗБРАЛ ДА ЖИВЕЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЗАЩОТО ТОЗИ ГРАД Е СБЪДНАТАТА МУ МЕЧТА. Роден е във Видин, завършил е начална училищна педагогика с английски език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Когато започнал да учи, имало идея ВТУ да разкрие филиал във Видин и студентите да бъдат прехвърлени там. Не се случило и Влади останал в старата столица. Но признава, че нито за миг не съжалява, защото още при първата си разходка в града, се влюбил в него и започнал да мечтае да има тук жилище. Бил е на три студентски бригади в САЩ, работил е в Англия и няколко пъти на круизни кораби. Видял е света и най-красивите кътчета от него – Бахамите, Флорида, Маями, южните карибски острови, видял и държави, за чието съществуване дори не подозирал. 10 г. обикалял така и винаги тръгвал на всяко ново приключение сам. Докато в един момент не решил, че иска да живее във Велико Търново.

„Сбъднах мечтата си и вече имам дом тук, но нямам работа. Пуснал съм сивито си на 30 обяви. Имам оферти от четири места от чужбина, обаче продължавам да се надявам да си намеря работа тук. Проблемът е, че ако до няколко месеца това не се случи, пак ще бъда принуден да тръгна по света“, признава Влади.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

5 коментара за “Владислав Ванков, вдъхновителят на каузата за доброволно чистене на В. Търново

  • 30.01.2018 в 12:36
    Permalink

    Стига деее, точно в този вестник писаха преди седмици , че работа колкото искаш, а няма кандидати, на кого да вярвам сега.

    Отговор
    • 31.01.2018 в 10:48
      Permalink

      Тези статии за многото свободни места и супер високи заплати са платени т.е. не са истински. Средна работна заплата (нето) за Търново е 500 лв. Иначе браво на Влади! Влади – президент! 🙂

      Отговор
  • 30.01.2018 в 13:33
    Permalink

    Благословен да си. Когато му дойде времето и работа ще намериш. Това също трябва да стане не по задължение , а да почувстваш, че тази работа те е намерила и е точно това, което си търсил. Успех.

    Отговор
  • 31.01.2018 в 12:39
    Permalink

    Браво на Влади!
    За съжаление в Търново много хора хвърлят боклуци навсякъде. Не възпитават децата си да хвърлят само в кошове и контейнери.
    В зоната се хвърлят много боклуци. До алеята, която води към града, има гориста местност,която служи за сметище на безотговорни хора.
    Работа в Търново се намира много трудно…

    Отговор
  • 31.01.2018 в 13:03
    Permalink

    Свободните места за сладкари, готвачи, стругари, електроженисти и т.н..
    Човек с висше образование не може да си намери работа по специалността или що-годе прилична работа. Заплатите в града са трагично ниски, или, ако работата е много тежка, заплатата е по-висока, но недостатъчна за този труд.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!