martineli

martineli

Увлечението по Космоса донесе на търновеца Георги Баев „Еврика” за млад изобретател

НАГРАДАТА „ЕВРИКА” ЗА МЛАД ИЗОБРЕТАТЕЛ ПОЛУЧИ ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ В НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ Д-Р ГЕОРГИ БАЕВ. Отличието му беше връчено на официална церемония в Националния дворец на културата в София. Георги Баев е главен асистент в катедра „Национална и регионална сигурност“, където води лекции по философия. Освен това е експерт в технически комитет към Българския институт за стандартизация, в работна група към МОН, член е и на работна група „Космическа политика“ към Министерския съвет, автор и съавтор на научни публикации в специализирани издания. Преди да започне да се занимава с изследване на Космоса и да преподава във Военния университет, той работи като журналист във в. „Борба“.

Георги Баев получи изключително престижната награда заради съавторство на изобретението „Сателитен спектрофотометър за мониторинг на околната среда“. Изобретението е патентовано от Института за космически изследвания и технологии при БАН. От там са и останалите четирима съавтори, с които търновецът е работил – чл.-кор. проф. Петър Гецов, който е директор на института, проф. Гаро Мардиросян, доц. Стилиян Стоянов и проф. Живко Жеков. Отличието обаче е за д-р Баев, който е в основата на създаването на изобретението, защото идеята за устройството е негова. Той е и единствен в този екип под 35 г., затова и е имал шанса да попадне в полезрението на фондация „Еврика“, която се грижи за талантливи ученици, студенти и млади учени.

„СПЕКТРОФОТОМЕТЪРЪТ Е УСТРОЙСТВО, КОЕТО НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ В ДИСТАНЦИОННИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЗЕМЯТА ОТ КОСМОСА, които обикновено стават чрез сателити. В сателитите има различни прибори и всеки от тях изпълнява някаква функция, докато новото устройство обединява в себе си още три и така може да изпълнява минимум 10 различни функции“, разказва Георги Баев. И уточнява, че спектрофотометърът има входносканираща система, която приема данните от Земята. След това данните отиват в два канала – единият е спектрален, който прави цветна карта на земната повърхност, а другият е фотометричен и прави видео. „От спектралния получаваме изображения от повърхността на Земята. Получава се една цветна карта и от цветове по нея може м да разберем какво се случва в момента. Ако червеният цвят преобладава, хипотетично това може да е сигнал, че бушува пожар. Съответно, ако синият е в повече – става дума за наводнение“, уточнява още Георги Баев.

Камерата е толкова мощна, че от Космоса може да снима до метър над земята и метър под водата, което позволява на експертите да наблюдават не само бедствията, но и как цъфтят водораслите, пасажите с риби, нефтените разливи.

Видеокамерата разполага с датчици, настроени на прагови стойности, които казват на устройството кога да се задейства. „Космическите технологии са толкова напреднали вече, че могат да се включат от запалена клечка кибрит само. На нас това обаче не ни върши работа, а и изчерпва енергията на устройството, затова стойностите са зададени така, че то да започва да работи при пожар, цунами, наводнение… Целта ни е да събираме данни, които са полезни за всяко кътче на планетата.

Сигналът, който се приема, е аналогов, но в устройството има аналого-цифров преобразувател, който преобразува данните веднага в цифрови. Те достигат много по-бързо до земята от аналоговите. „Ако засечем бедствие, цифровите данни ще стигнат до правилното място с такава скорост, че спасителите ще могат да реагират, докато аналоговите биха дошли при нас, когато бедствието вече е отминало“, обяснява Георги Баев. И допълва, че светът вече разполага с обширна база данни, която съхранява информация за времето преди бедствието, за самото бедствие и за последствията от него. Така вече са известни земетръсните зони, разливите, местата с цунами. А и всички налични данни могат да бъдат използвани за правенето на оценка на риска.

ИДЕЯТА ЗА УСТРОЙСТВОТО ИМА БЛИЗО ДЕСЕТГОДИШНА ИСТОРИЯ И ЗАПОЧВА ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО ГЕОРГИ БАЕВ Е УЧИЛ МАГИСТРАТУРА В НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ. Той избрал факултета „Артилерия, противовъздушна отбрана и компютърно-информационни системи“ в Шумен, където завършил с дипломна работа за противодействие на бедствията и в частност за щетите от земетресения в промишлените комплекси. Тогава търновецът разработил пример със земетресение в „Захарни заводи” и на практика направил първата си оценка на риска, която днес той оценява като студентска работа. Преподавателите в Шумен обаче също направили своята оценка и забелязали потенциала в младия си колега. Деканът на факултета проф. Николай Досев поканил Георги Баев да направи докторантура и да стане преподавател. „Космосът винаги е бил голямата ми страст, а бедствията ме интересуват от студентските ми години. И когато споделих тези мои интереси, проф. Досев ме запозна с проф. Живко Жеков, който и до днес е мой ментор. Заедно с него измислихме темата за моята докторантура, която е „Изследване на възможностите на сателитния мониторинг за осигуряване на екологичната сигурност“, разказва д-р Баев. Ръководител му станал доц. Стилиян Стоянов и така търновецът попаднал в компанията на четиримата си суперизвестни колеги, всеки от които с по 20 изобретения зад гърба си и по тази причина вписан в Златната книга на България.

За да напише докторантурата си, Георги Баев започнал да чете и да изучава всички налични сателити и устройства. Така разбрал, че всяко устройство изпълнява точно определена функция. „Много ме вълнува въпросът за това как можем от Космоса да противодействаме на бедствията. За целта събираме информация от различни устройства. Ако ги съберем всички в един сателит, сателитът ще се получи огромен, поне 500 кг. Не че няма такива, но са ужасно скъпи. А мен ме вълнуват малките сателити. И се запитах как можем в малък сателит да поставим устройство с повече функции“, връща се назад Георги Баев. Той споделил размишленията си със своя ментор и проф. Жеков отговорил: „Предложи нещо ново, което да обединява много функции. Реши какви точно искаш да са тези функции, ние ще го направим”.

Тогава Георги се заровил в патентите, за да може неговото устройство да е оригинално изобретение, а не да усъвършенства вече съществуващо. Така през 2013 г. представил на професора си идеята си за това устройство, което вече е факт и му донесе първата му голяма награда.

Диплом, пластика с релеф на „Мислителя” на Роден и премия от 1000 лв. е отличието за младия учен. Парите обаче д-р Баев трябва и може да използва единствено за наука. „Това всъщност е чудесно, защото парите за наука не са чак толкова много. Не липсват възможности, но човек трябва да бъде адекватен и да ги търси, а не да чака някой от някъде да му даде. Европейските проекти например са такава възможност и в момента НВУ реализира един такъв – „Подкрепа за развитие на човешките ресурси и научноизследователския потенциал на НВУ „В. Левски“ за утвърждаването му като съвременен център на знанието“. Финансиран е от Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“ и е на стойност 791 545 лева. Аз самият, както и много мои колеги, получиха възможности за обучения“, казва Георги Баев. Благодарение на този проект той участвал в научна конференция на Академията на сухопътните сили в гр. Сибиу в Румъния, където представил разработка за сателити, която е в съавторство с двама курсанти мл. сержант Мирослав Димитров и мл. сержант Иван Димитров.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

2 коментара за “Увлечението по Космоса донесе на търновеца Георги Баев „Еврика” за млад изобретател

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *