Мариана Гелова превърна хобито си в професия

Рокли, сака, шапки, шалове, пана и бижута плете и плъсти търновката

Всъщност Марияна умее не само да плете, може да тъче и да бродира, както и да комбинира всички тези занаяти, за да създава уникални произведения на изкуството. Занимава се с ръкоделие отдавна, но от около 15 г. е превърнала хобито си в професия.

„Да създаваш нещо красиво е истинско удоволствие. Творчеството, особено работата с ръцете, има лечебна сила и ненапразно в западната култура ръкоделието е терапия. В мига, в който започна да работя, всичко си идва на мястото“, казва Мариана и докато говори, тъче върху рамка минипано. Понеже така и не успяла да се сдобие с истински стан, тя се научила да тъче върху рамка, която може да носи навсякъде със себе си.

Нишката свързва всички занаяти, които Мариана Гелова умее. Нишката, това е преждата, от която търновката тръгнала на това забавно и пъстро приключение още като дете. Тогава се научила да плете и се учила от сръчните баби на село. После нишката я отвела до вълната, която пък я завела до плъстенето.

„В работилница „Седянка“ научих много. В работилницата за първи облякох народна носия и това беше за мен преломен момент. Оттогава до ден днешен, вече четири години, всеки път, щом ме поканят някъде да покажа занаят, винаги отивам пременена в носия“, казва Мариана Гелова, която си има свое местенце в комплекс „Славяни“. Там е събрала голяма част от вещите и предметите от бита, които нейни приятели започнали да й подаряват, когато разбрали, че тя има интерес към традициите ни. Там пази една от носиите си, както и стотици изработени лично от нея сувенири, украшения, бижута, дрехи. Там работи – плете, плъсти, тъче, бродира и, когато има желаещи, дори прави групи, за да предава всичките си умения. Признава, че много обича да работи с деца, но още повече й харесва, когато групата е смесена и в нея има малчугани на по 4-5 г. и хора на възраст, примерно 90 г. Случвало се е и тогава майсторката искрено се забавлява и се радва на учениците си.

„Преди време с колекционера на носии Светослав Петров плъстихме килим на площада в Елена. Двамата направихме основата, но шарките подредиха хората. След това поляхме със сапун и вода и започнахме да търкаляме огромния килим по площада, за да го обработим“, разказва Мариана Гелова. Килимът станал готов чак в късния следобед и след няколко часа работа по него, но пък се получил пъстър и уникален.
Комбинацията между плетиво и плъсти много често използва Мариана в работата си. Напоследък тя често съчетава коприна и вълна, прави интересни елементи от плъстена вълна, залепва ги върху шалове или блузи и така превръща старата и скучна вече дреха в съвършено нова. Украсява с плъсти и готови сака, което пък прави официалния тоалет много по-артистичен.

ЧЕТИРИ ТОАЛЕТА ИЗРАБОТИ МАРИАНА ГЕЛОВА ПРЕДИ ОКОЛО ДВЕ ГОДИНИ ЗА ДЪЩЕРЯ СИ, КОГАТО МОМИЧЕТО Й БЕШЕ АБИТУРИЕНТКА. Благодарение на фантазията и уменията на майка си, Ана-Мария отиде на последния си учебен ден облечена в етнорокля и обра овациите на своите съученици.

„10 месеца работих. Помогна ми и моята любима учителка по плъстене Румена Михайлова. Исках да изненадам дъщеря си. Исках тя да е облечена така, че тоалетът й да показва нейната принадлежност и в същото време да е модерно. Зная, че в чистия си вид нашата шевица е тежка, а и не мисля, че на бала си детето трябва да е облечено в народна носия, но в етнотоалет – да, това е приказно изживяване и съм щастлива, че го подарих на Ани“, връща се назад Мариана Гелова.

„Работата с ръце ни е изградила като интелектуалци и човеци и ни спасява от ежедневието и от стреса. И искам да предам това, което умея, на възможно най-много хора. Не ми харесва това, че се радваме повече на китайските стоки, защото някак са ни по-познати. Вероятно ние, които познаваме традициите и можем да ги предадем нататък, трябва още повече да се активизираме. Аз затова ходя по детските градини, правим с децата мартеници, аз ги уча, те ме зареждат с любов и с идеи“, казва Мариана, която е възпитаник на Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново, а после е завършила стопанско управление от ВТУ. Но в крайна сметка се е посветила на традициите и занаятите и дори се е снимала във филма за Васил Левски, който Максим Генчев направи. Участвала в масовките, облечена в народна носия, разбира се, заедно с останалите дами от „Седянка“.

Въобще динамичен живот живея, признава майсторката, която е майка на двама синове и дъщеря, които вече са пораснали и всеки от тях е поел своя път.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА