Успели нашенци: Д-р Петър Михайлов направи кариера в Кьолн, но мечтае един ден да се завърне във Велико Търново

34-ГОДИШНИЯТ ТЪРНОВСКИ КАРДИОЛОГ Д-Р ПЕТЪР МИХАЙЛОВ Е СРЕД МНОГОТО НАШИ СПЕЦИАЛИСТИ, ПОТЪРСИЛИ РЕАЛИЗАЦИЯ И ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА В ЧУЖБИНА. Медикът от 5 години е част от екипа на специализирана кардиологична болница в Кьолн, Германия, и признава, че с нетърпение очаква здравната система в България да се подобри, за да се върне във Велико Търново и да лекува сънародниците си. По негови наблюдения обаче ситуацията се влошава и за последните няколко месеца десетки негови колеги от университета са емигрирали в немската страна. Според него това е в огромен ущърб на България, тъй като сърдечносъдовата патология у нас е най-разпространената и водещ фактор за смъртността сред пациентите.

Д-р Михайлов е завършил паралелка с биологичен профил в ПМГ „Васил Друмев“ и Медицинския университет във Варна преди 10 години. Избрал лекарската професия, тъй като неговият дядо бил кардиолог и винаги когато го виждал с бялата манта – чувствал респект и уважение. Често, когато излизали заедно на разходка, ги срещали доволни пациенти, които здраво стискали ръката на дядо му и повтаряли: „Дано и ти станеш добър лекар като него“. Това оказало решаваща роля в живота на 34-годишния лекар и той упорито преследвал целта си – да стане успешен доктор. Заминал да специализира кардиология в Дюселдорф, Германия. За да се справи с езиковата бариера завършил цели три курса по немски и дори изкарал най-високите оценки на финалните изпити.

„БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТИ ДАВАТ СТРАХОТНА ПОДГОТОВКА, НО СМЯТАМ, ЧЕ СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА Е МНОГО ВАЖНО СТЪПАЛО В КАРИЕРАТА НА ЕДИН ЛЕКАР и по тази причина пожелах да черпя знания и опит от немските специалисти. Не омаловажавам родните доктори, но всичко, което усвоих тук, едва ли бих научил в България. Техниката, с която ме обучаваха, е на светлинни години пред тази, с която разполагат най-добрите болници в София, Варна, Пловдив…“, коментира търновецът. Когато попаднал в немската страна, в него се прокраднала мисълта да промени специализацията си и да последва детската кардиология. Прекарвал известно време в звеното за малчугани със сърдечносъдови заболявания и малформации, но установил, че работата е свързана не само с професионално, но и с емоционално натоварване. „НИЩО, ЧЕ СЪМ МЪЖ, БЕШЕ МИ ТЕЖКО – ПРОСТО Е МНОГО СПЕЦИФИЧНО ДА ЛЕКУВАШ ДЕЦА С ТАКИВА ПРОБЛЕМИ. Самият факт, че веднъж едно дете влезе ли в кардиологично отделение, то за в бъдеще отново ще го посети. Рядко се случва да бъде излекувано напълно. Как да обясниш това на родителите“, заяви д-р Михайлов. Така след кратко колебание се върнал към първоначалната си идея да стане кардиолог.

След края на специализацията решил да смени обстановката и се преместил в Кьолн. Обясни, че болницата там е по-голяма и разполага с последно поколение техника за периферни и коронарни ангиографии, перкутанна коронарна ангиопластика, уреди за имплантиране на ново поколение електически кардиостимулатори и други животоподдържащи устройства.

„Рутинно провеждаме т.нар. изследване „интраваскуларен ултразвук“, при което боравим със специално устройство, чийто връх се прокарва чрез кръвоносните съдове и дава нужната ни информация за самия съд и тъканите около него по време на хирургична интервенция“, коментира специалистът.

34-годишният търновец сподели, че отскоро е възродил старото си хоби, което практикувал още в миналото – бойните изкуства. От VIII клас тренирал карате във Велико Търново, но след завършване на училище се отказал. Във Варна пък подхванал кикбокс и всеки свободен час ходел да спортува в залата. Най-доброто му постижение е трето място на републиканско състезание по опасното бойно изкуство. Казва, че треньорът му предвещавал сериозен успех, но кикбоксът изисквал пълно отдаване. Трябвало да избере дали да усвоява стриктно медицина, или да побеждава на ринга. „Затова все пак отидох във Варна, за да уча, а спортът остана на заден план. Не съжалявам, пак бих постъпил така“, увери той.

В средата на миналата година се записал на курсове по муай тай в Кьолн. Казва, че тренировките го разтоварват от стреса и го зареждат с много енергия. „Смятам, че е полезно да поддържам форма, защото с всеки изминал ден светът става все по-опасно място и никога не знаеш какво може да те сполети. За съжаление, нямам много свободно време да ходя в залата, но правя всичко възможно да тренирам поне веднъж в седмицата“, заяви д-р Михайлов.

Галина ГЕОРГИЕВА