485 четения

След 40 г. в съдебната власт Милчо Ванев стана адвокат, за да се чувства полезен

ВМЕСТО ДА СИ ОТИДЕ В РОДНОТО СЕЛО КАРАИСЕН И ДА СЕ ЗАХВАНЕ със земеделие, пенсионираният магистрат Милчо Ванев се хвана с адвокатлъка. Вече е отворил луксозен офис в центъра на града и естествено близо до храма на Темида. Казва, че го търсят много хора, но нито един засега, срещу когото е водил дело. Намираме го заровен в сборник с тълкувателни решения на ВКС и с куп папки на бюрото си. Стената е украсена само с част от грамотите и наградите, които е получавал за 40 години чиракуване на държавното обвинение и на съда. Там са и снимка с бившия посланик на Франция и плакет от началника на администрацията на Върховния съм на Америка. Казва, че е трудно да определи дали е щастлив, но ако се върне назад в годините, пак би работил същото, което е правил допреди 5 месеца, когато бе изпратен достойно от Великотърновския апелативен съд. От три месеца е вписан в адвокатската гилдия и може да се каже, че е сред нейните най-нови попълнения, но не се бои от конкуренция в занаята. В личен план е щастливо женен за Светла, която доскоро бе пробационен инспектор, но също вече се вписва в третата възраст. Синът им Мирослав е на 29 г. и с диплома за юрист работи в полицията. Единственото, което сем. Ваневи още няма, е внуче.

 

Взел си е двете табелки за офиса – на прокурора и на съдията

 

МИЛЧО ВАНЕВ Е СРЕД МАЛЦИНАТА МАГИСТРАТИ, КОЙТО 20 Г. Е БИЛ ПРОКУРОР И СЛЕД ТОВА 20 Г. СЪДИЯ.

„Тези две табелки всъщност са моят живот! Те са стоели на вратите в кабинетите ми през целия ми професионален живот и ме държат, дават ми самочувствие”, казва бившият магистрат. Днес адвокат Ванев признава, че на сърце винаги му е било в държавното обвинение и съдия е станал заради конфликт с колега. На младини момчето от обикновено семейство и без членове на БКП от село Караисен било прието в Стопанската академия в Свищов счетоводство и контрол. Веднага след това обаче студентът напуснал и решил да следва право в Софийския университет по времето, когато юридически факултет у нас имаше само там. Бил последният приет на общо основание, с което много се гордее, защото не е бил връзкар.

След това става следовател в Свищов и после прокурор в крайдунавския град, в Горна Оряховица, където е бил и шеф, и после във Велико Търново.

„В прокуратурата се чувствах повече в своя територия. Защото там в доста дълъг период от време имаше възможност за самоинициатива, за творчество и за развитие, за собствени разследвания и за независимост. Днес автономия на практика няма и често обвинителят се занимава с обречени казуси, с бюрокрация, с чиновничество. Така се изсмуква ресурсът на полицията и ефективност няма“, споделя днес Милчо Ванев.

КАТО ПРОКУРОР ВИНАГИ Е БИЛ НА ПРЕДНАТА ЛИНИЯ И ПОД СВЕТЛИНАТА НА ПРОЖЕКТОРИТЕ с куп дела от обществен интерес. Делата за двойно убийство на студентки от Свищов с извършител осъдения до живот Юлиян Мачанов, делото срещу серийния убиец Лъчезар Трифонов и старта по разследването на аферата „Акрам“ са само част от историите, които един ден Милчо Ванев може и да събере в книга.

„За 20 г. в прокуратурата съм имал само един-единствен случай за опит за влияние. Бе дело срещу герой на соцтруда и председател на АПК. Бях посъветван не да прикривам, но да съм внимателен, защото човекът е болен и може да получи инфаркт при процеса. Аз винаги съм бил контактен, имам много познати, познавам много хора, но това не значи, че съм бил зависим или съм изпълнявал поръчки, или съм бил податлив на влияние”, е категоричен Милчо Ванев днес. Съжалява за няколко от сериозните разследвания, които така и не са се увенчали с присъди и дори не са стигнали до съд. Сред тях е източването на бившата консервна фабрика в Свищов след приватизацията. Хората са били оправдани въпреки солидните факти и доказателства, защото „трябваше да се боря с вятърни мелници“, признава Милчо Ванев. Разкрити от полицията далавери в митницата в Свищов и въпреки сериозни доказателства също не са стигали до съда.

СЪДИЯ ВАНЕВ ИЗКАРА 17 Г. В АПЕЛАТИВНИЯ СЪД, А ПРЕДИ БЕ В Окръжния съд. Винаги е бил само наказателен съдия, защото от бивш прокурор едва ли става добър магистрат по гражданско правораздаване.

„Има голяма разлика между съдия в първа инстанция и съдия във въззивна инстанция, защото във втората никога не си сам и винаги сте тройка. Често съм подписвал съдебен акт с особено мнение, но това не е нищо необичайно. Съдията на първа инстанция има по-трудна мисия, защото трябва да преценява фактите от всички страни, а екипът си е нещо друго. Последното дело, с което завърших кариерата си, бе решение от 250 страници“, разказва още Милчо Ванев. В разговора той се сеща, че е бил и докладчик по делото за голямата катастрофа с автобус от моста край Бяла със загинали.

Като съдия по делото „Борилски“ е имал щастието да се сближи с тогавашния посланик на Франция Етиен дьо Понсен.

ЛИЧНО ПОЗНАНСТВО С ВИСШ ОФИЦЕР ОТ ПЕНТАГОНА, ПРАТЕН да реже ракетите в България, пък е причина сем. Ваневи да отиде в Америка за 17 дни преди около десетина години. Като виден ротарианец Милчо Ванев бил заведен от приятеля си Джак Бизли на ротари клуб. Там търновският магистрат имал удоволствието да се запознае с Уилям Шорц, шеф на администрацията на Върховния съд на САЩ във Вашингтон.

Нели СУКОВА

Един коментар за “След 40 г. в съдебната власт Милчо Ванев стана адвокат, за да се чувства полезен

  • 10.02.2018 в 21:38
    Permalink

    Имах професионалното удоволствие да работя с прокурор ВАНЕВ, тъй като постъпих в следствена служба Велико Търново на 12. 06. 1992 година. Тоест прехвърлих се от друго звено на МВР в следствието. Той беше коректен и точен в отношенията си с разследващите. Колкото пъти съм го търсил по служба, още си спомням как ме посрещаше в кабинета си в Окръжна прокуратура – принципно усмихнат и във ведро настроение. Винаги ми казваше – „….Кажи Пламка…“
    Нищо кофти лично аз не мога да кажа за прокурор Ванев. Пожелавам му дълги години работа в адвокатурата и разбира се най – вече здраве 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *