С почести и военен ритуал старата столица посрещна Самарското знаме
Посланикът на Русия Анатолий Макаров бе гост на Велико Търново
КОПИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ БЕШЕ ПОСРЕЩНАТО ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО С ПОЧЕСТИ И ВОЕНЕН РИТУАЛ. За събитието в старата столица в петък пристигна и посланикът на Руската федерация у нас Анатолий Макаров. Копието, което се съхранява в Историческия музей в Стара Загора, е част от
експозицията „Търново. Освобождението и възкресението на България”, подредена в музей „Възраждане и Учредително събрание”.
ОРИГИНАЛЪТ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ СЕ СЪХРАНЯВА В НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ОТ 1948 Г. „Ние имаме възможност да видим едно от най-добрите копия на флага. Оригиналът е изнасян едва два пъти по тържествени поводи и е претърпял реконструкция в Москва. Последно това се случва при откриването на паметника на Шипка. Идеята за изработката на знамето се ражда в руския град Самара“, обясни доц. Светла Атанасова от Регионалния исторически музей в старата столица.
Изложбата показва още ценни реликви и артефакти – байряка на горнооряховските въстаници и знамето плакет, с което търновци посрещат освободителната войска на 25 юни 1877 година, снимки, оръжия, оригинални униформи на български опълченци и други експонати, свързани с българското Освобождение.
„Самарското знаме на Българското опълчение е национална реликва, символ, който ясно ни припомня какво е да си българин и защо трябва да се гордеем с нашия славен народ. В своята история Самарското знаме е свързано със старопрестолния град, защото в освещаването на бойния флаг някога е участвал свещеник Петър Драганов, който е родом от великотърновското село Дичин“, каза в словото си кметът на Община Велико Търново Даниел Панов. Той припомни още, че Самарското знаме е символ на още един факт, с който всички българи трябва да се гордеем – това, че България няма пленено бойно знаме в цялата й история.
„За мен е голяма чест да присъствам на това мероприятие във Велико Търново – града, където преди 140 години се изковават основите на българската държавност. Точно в тази сграда на Учредителното събрание руските юристи и дипломати споделят своя опит и знания с българските първенци, за да стане освободена България здрава и независима държава“, бяха думите на посланика на Русия Анатолий Макаров. Той припомни, че на българска земя по време на Освободителната война намират смъртта си около 40 000 руски войници.
След официалната церемония по посрещане на Самарското знаме Анатолий Макаров и останалите официални гости поднесоха цветя пред паметниците във Велико Търново, които са свързани с Руско-турската война. По този повод пред журналисти Негово превъзходителство Макаров
коментира, че една от темите на срещите му с представителите на местната власт ще бъде свързана именно със състоянието на тези паметници. Той призна, че по-голямата част от паметниците в района са поддържани и са в добро състояние, а там, където се налага, ще бъдат положени съвместни грижи, тъй като паметните знаци са част от общата история, скрепена с кръвта на два братски народа.
Седемгодишните възпитаници на музикално студио „Елита“ – Иван Мишев и Александър Момъков, поздравиха всички присъстващи с песента на Руслан Мъйнов „Велико Търново“ и така дадоха начало на тържеството. В края му най-добрите автори на есе, презентация и рисунка, посветени на 140-годишнината от Освобождението на България, получиха отличията си. Съпътстващо събитие беше и младежката научна сесия, водена от проф. Петко Петков, преподавател във ВТУ.
Генералният консул на Русия в Русе Андрей Громов, народният представител доц. Милен Михов, областният управител проф. Любомира Попова, ректорите на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и НВУ „Васил Левски“ проф. Христо Бонджолов и бриг. генерал Пламен Богданов, зам.-кметът на Горна Оряховица Йорданка Кушева, на Велико Търново – Ганчо Карабаджаков, шефът на местния парламент Венцислав Спирдонов, представители на културни, образователни институции, общественици и ученици присъстваха на тържеството.
С. БОЯНОВА
Към автора на статията, единия от седем годишните изпълнители се казва Александър Момински, а не Момъков.