Приключението е огънят в кръвта на Йордан и Валентина Грозданови | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Приключението е огънят в кръвта на Йордан и Валентина Грозданови

Публикувана на: 26.02.2018г. 3291 прегледа

Търновци се готвят да щурмуват Северната порта на Шамбала

 

ТЕ ЗАЕДНО КРЪСТОСВАТ ПЛАНИНИТЕ И ИЗКАЧВАТ ВЪРХОВЕ, ЗАЕДНО УЧАСТВАТ В КУЛИНАРНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ НА МЕСТНОТО ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „ТРАПЕЗИЦА“, ТИЧАТ В МАРАТОНИ, ИЗМИНАВАТ ПОКЛОННИЧЕСКИ МАРШРУТИ. Имат една и съща професия – застрахователи, общо хоби – приключенията, две пораснали вече дъщери – Мария и Антония и един (засега) много усмихнат и любопитен към всичко внук – Калоян. Те са Валентина и Йордан Грозданови. Срещнали се като студенти в Стопанската академия в Свищов, където се родила и голямата им дъщеря. Валентина и Данчо са заедно вече 33 години.

ЕДИН КУПОН ЗА РОЖДЕН ДЕН СРЕЩНАЛ ВАЛЯ И ДАНЧО ПРЕДИ МАЛКО ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. На това парти тя му гледала на кафе и му предрекла, че ще се ожени след има-няма два месеца. Той не се вързал особено на пророчеството, защото в момента си нямал момиче, камо ли пък толкова стабилна връзка, която да е готова да се превърне в брак. Два месеца по-късно обаче Данчо и Валя станали семейство. Когато завършили академията и дошло време да решат къде да живеят, Велико Търново се оказал естественият им избор. И двамата били изпратени в тукашното ДЗИ на практика, харесали града и така, роденият в Павел Йордан Грозданов и Валя, която е от Иванча, си построили дом в старата столица.

Планината се превърнала в голямата страст първо на Йордан. Започнал с превземането на Стара планина, понеже е най-близо до Велико Търново. След това се заредили всички високи върхове в Европа, Южна Америка, Аржентина, Килимандажаро в Африка, Памир и Хималаите в Азия. Сега се подготвя да качи и връх Белуха – най-високия връх в Сибир. Върхът е висок 4509 метра, покрит е се ледници и температурата на въздуха там е минус 48 градуса.

Шестима смели търновци тръгват към това предизвикателство – четири жени и двама мъже, като само мъжете ще опитат да стъпят на върха на Белуха, известен още като Северната порта на Шамбала. „Според легендите това място пази генофонда на човечеството, т.е. информацията за лемурите и атлантите, за хората без души. И пак според легендите, ако някой ден животът на планетата спре, когато започне отново, ще е именно от Северната порта на Шамбала. Там душите ще се преродят. Върхът е разположен на равно разстояние от четирите океана – Северния, Атлантическия, Тихия и Индийския“, разказва Данчо Грозданов, който в продължение на цяла година е проучвал историята на Белуха, преданията, предишните изкачвания и въобще всичко, което шестимата търновци трябва да знаят преди да тръгнат към Сибир.

В момента смелчаците се подготвят за това си пътуване, като всяка събота и неделя качват върхове в България, правят преходи в зимни условия. „В планината времето се променя шеметно бързо и ние се надяваме да успеем да стигнем до края. Но не правим безсмислени изкачвания, не предизвикваме живота, не играем рисково. Ако условията са против нас, няма да рискуваме“, казва Данчо Грозданов и допълва, че двамата мъже ще имат само един резервен ден под върха, в случай че времето е лошо. След това ще трябва да поемат обратно.

Върхът се изкачва за три дни, са показали едногодишните проучвания на Данчо Грозданов. Трекът (в превод тази дума означава „мъчителен преход“) продължава 4-5 дни и е по силите на цялата група, категоричен е Данчо. Той вече е вървял хималайския трек, който е дълъг около 2800-3000 км и стига до 5500 м надморска височина, което е точно над базовия лагер на Еверест. За самия Еверест г-н Грозданов засега не мечтае. „Изкачването на толкова високи върхове е физическо насилие над организма. Няма вода, затова трябва да превръщаш във вода снега и леда, не можеш да се наспиш, кислородът не достига. Трябва да се аклиматизираш, затова изкачването не може да стане наведнъж. Вървиш нагоре, връщаш се, за да свикне тялото, после пак тръгваш“, разказва Данчо.

Някъде по време на тези изкачвания той заразил с любовта си към планините и приключенията и Валя. Тя обаче го придружава при не толкова сложните и опасни маршрути. С него е по време на трековете. „После оставам да го чакам. Вярвам му, защото наистина не е рисков катерач. Не че не е имал срещи със смъртта, но аз никога не мисля, че може да му се случи нещо лошо“, признава Валя.

После и двамата се връщат към спомени за стари преживявания, които са ги изправяли на нокти. В Хондурас например Данчо попаднал почти случайно, тръгнал само за три дни и там разбрал, че тази страна е на първо място по отвличания на чужденци за откуп. Затова и до него постоянно имало по един гард с мачете, хем да проправя път, хем да го пази. Виждал е тигри и пуми в джунглата, но слава богу в схватки с тях не е влизал.

Тя го е чакала и подкрепяла, когато решил да се впусне в предизвикателството да изкачи шесте върха за 72 часа. Върховете са в Гърция – Митикас, Стефани и Сколио, и трите над 2900 метра. Останалите са в България – Вихрен, Кутело и Мусала и са със същата височина.

ДВАМАТА ЗАЕДНО СА ВЪРВЕЛИ ПО ЛИКИЙСКИЯ ПЪТ В АНТАЛИЯ, КОЙТО Е ПОКЛОННИЧЕСКИ МАРШРУТ С ДЪЛЖИНА 540 КМ. Върви се по брега на Средиземно море и в същото време си в планината на 2000 м надморска височина. Миналата годината сем. Грозданови извървели първата част от пътя, сега се подготвят за следващите около 200 км, а догодина ще направят и третата част от маршрута.

Вървели са и в каньоните на Кападокия. И това е вид поклоннически път, защото пътят минава покрай повече от 1000 древни църкви, всички християнски и всички иконописани.

Двамата заедно тичат и в маратони. Той – в големите, тя – в по-малките. Големите са от по 10, 22, 42 км. Обаче този година Данчо Грозданов се пуснал и в 100-километровия маратон Мазалат – Ехо в Стара планина. И даже подобрил личния си рекорд като финиширал с два часа по-рано от първия път, когато бягал в този маратон. Сега завършил за 18 часа и 39 минути. „И това е тръпка. Трябва да прецениш колко вода да си вземеш, а това става само, ако предварително добре си проучил маршрута, да знаеш на какво разстояние са изворите, да знаеш с колко багаж да тръгнеш, защото ти ще си го носиш докато тичаш, как да си обут и облечен. А накрая, накрая получаваш една фланелка за това, че не си се отказал, но наистина си струва“, признава Данчо Грозданов. И после веднага хвали съпругата си, която е носител на златен медал от популярния крос „Ивайло”. Антония е дъщерята, която е наследила страстта към подобен род приключения. Преди няколко години тя вървя по пътя на маите с още 250 испаноговорящи деца от целия свят. Тогава Антония беше ученичка в търновската езикова гимназия. Сега, вече пораснала, е избрала да живее и работи в Холандия.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Коментари за "Приключението е огънят в кръвта на Йордан и Валентина Грозданови"

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!