Малка книжка разказва за бойния път на опълченеца Петър Витанов – Комитата

„Дядо Петър – Комитата е бил легендарна личност. Познавал се е с Левски и Ботев. Като внук на Витан хайдутина, той е познавал оръжието на хайдутите и през войната руснаците го използват като инструктор по бойна подготовка. Той е обучавал новоприетите опълченци. Точно тези опълченци удържат връх Шипка“, разказва о.з. полк. Пейчо Тодоров, който е бил началник на Централния военен архив във Велико Търново от 1990 г. до 2000 г. По повод 140 години от Освобождението на България той финансира издаването на малка книжка за Петър Михов Витанов – Комитата. Автор на изданието е историкът Росен Йосифов, който е главен уредник в ИМ – Габрово.

Петър Витанов – Комитата е роден на 15 март 1851 г. в с. Големаните до Килифарево. Израства като пастир на овце и кози в Балкана. Между 1865-1870 г. той заминава за Браила, Румъния. По това време градът е огнище на българското революционно движение. Не е известна съдбата на Комитата по време на Априлското въстание през 1876 г., но последвалите събития със сигурност го подтикват да се включи активно в борбата за освобождението на Родината. В края на април 1877 г. Българското опълчение е прехвърлено в Плоещ, а там към него се присъединяват много доброволци. На 10 юни то се дислоцира в гр. Руше-де-веде (днес Рошиори-де-Веде). На 21 юни 1877 г. българското опълчение пресича р. Дунав по построения ден по-рано мост през остров Ада.

Освен, че обучава новоприетите опълченци, по време на епичните боеве през август 1877 г. на шипка, дядо Петър – Комитата строи отбранителна позиция край Габрово. Заедно със своите другари, той е трябвало при евентуален пробив на турците на Шипка, да възстанови отбраната и с контраатаки да се унищожат вражеските войски. „Вижте само какво голямо доверие са му гласували руските офицери. През декември 1877 г. и януари 1878 г. два пъти преминава Стара планина. Това е било голямо геройство, тъй като турците не са допускали, че опълченци и руси ще се решат да пресекат Балкана при зимни условия“, коментира о.з. полк. Тодоров. „На 28 декември 1877 г. Комитата охранява тила на войските на ген. Скобелев в боя за Шейново. Пресичането на Балкана е било оперативна изненада, използвана от българските опълченци, заедно с руснаците. Така е била спечелена войната“, завършва потомъкът на дядо Петър – Комитата.

В края на войната Петър Михов воюва заедно с Хаджи Димитър и Желю войвода срещу турците около Сливен. След войната Комитата се преселва в Горски горен Тръмбеш, където създава семейство. Умира там на 29 юли 1946 г. на 95-годишна възраст. След смъртта му, в негова чест съселяните му построяват в двора на къщата му мемориална чешма.

На 3 март тази година честването по повод 140 години от Освобождението в Горски горен Тръмбеш ще бъде пред паметника на Петър Михов – Комитата, където ще бъдат поднесени венци и цветя на признателност към живота и делото му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *