Луис Ломели, който плакал за пръв път в живота си, когато си тръгвал от Г. Оряховица, се върна завинаги в България | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Луис Ломели, който плакал за пръв път в живота си, когато си тръгвал от Г. Оряховица, се върна завинаги в България

Публикувана на: 15.03.2018г. 5376 прегледа

Бившият мисионер на Корпуса на мира сега прави летни ученически лагери, в които предлага на тийнейджърите шест курса

 

СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ КАТО ДОБРОВОЛЕЦ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА, АМЕРИКАНЕЦЪТ ЛУИС ЛОМЕЛИ ИЗБРА ДА ОСТАНЕ ЗАВИНАГИ В БЪЛГАРИЯ. Той признава, че е влюбен в страната ни, че тук е намерил най-верните си приятели и тук се е научил как да бъде щастлив. Вече две години Луис организира летен лагер за тийнейджъри, в който момчетата и момичетата трупат самочувствие и умения да се справят с предизвикателствата в живота, все неща, на които българското училище не ги обучава. „Виждам възможности образователната система в България да се промени, и вярвам, че лагерът е като прозорец за това. Но аз искам повече. Искам да работя с Министерството на образованието и науката, за да направим положителните промени. Знам, че много хора, когато четат това, ще са скептични, обаче истината е, че Европейският съюз така или иначе ще принуди България да направи нещо с образованието си. Опитвам се да създам модел, затова съм в процес да регистрирам неправителствена организация, за да мога след това да създам център за подготовка на ментори, които да работят с тийнейджърите“, казва Луис, който е роден в Мексико, но от 12-годишен живее в Сан Франциско и се представя като американец.

ЛУИС ОТКРИЛ ЗА СЕБЕ СИ БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ 6 – 7 ГОДИНИ, КОГАТО ПРИСТИГНАЛ КАТО ДОБРОВОЛЕЦ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Той е от последната група мисионери на Корпуса на мира и останал в железничарския град за две години като преподавател по английски език в Професионалната гимназия по електротехника и електроника „М. Ломоносов“. Работил с ученици от X до XII клас, възрастта, в която на децата им предстои да пораснат, да взимат самостоятелни решения, да правят трудни и важни избори. „Аз бях различен учител за тях. Чужденец, ново лице, преподавах нестандартно, исках да се държа с тях не както го правят останалите учители, а като с равни на мен хора. Приеха ме, обичаха ме, но не искаха да учат. Веднъж ги попитах защо не искат да учат и едно момче ми отговори следното: „Защо да уча, след като знам, че ще завърша университета и единствената възможност за мен ще бъде да отида да работя в ресторант“. Това много ме размисли и осъзнах, че проблемът не е в училището, а в начина на мислене на младите хора. Докато те разсъждават така, на мен ще ми е трудно да ги науча на каквото и да било“, връща се назад във времето Луис. Тогава той върнал топката в полето на децата и им казал, че след като те не виждат бъдеще за себе си в България, тогава да се огледат и да изберат къде навън искат да учат, да съберат опит и умения и после да се върнат отново при корените си. Луис започнал не просто да им преподава английски, а да остава след часовете с тях, да разговаря, да ги изслушва, да им помага. В крайна сметка шестима от учениците на Луис станали студенти в чуждестранни университети.

СТАНИМИР ОТ ЛЯСКОВЕЦ ОБАЧЕ СЕ ПРЕВЪРНАЛ В ИСТИНСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА ЛУИС И СЕГА ТОВА МОМЧЕ, КОЕТО ВЕЧЕ Е МЪЖ, Е ГОЛЯМАТА ГОРДОСТ НА АМЕРИКАНЕЦА. „Той беше талантливо дете, но нямаше представа за възможностите си. Останалите го подценяваха и той просто не си вярваше. Срещнах се с родителите му, говорихме, те ми позволиха да му помогна и аз му станах ментор. Работихме заедно с него четири месеца, а това е твърде малко време, когато човек е в XII клас, трябва спешно да избира бъдещето си“, казва Луис. Заедно подготвили документите, с които тийнейджърът кандидатствал в пет университета във Великобритания и Шотландия и бил приет… във всичките пет. Сега Станимир вече прави докторантура по физическо възпитание в университет в Шотландия и също е ментор на друг млад човек, който прохожда в живота си.

КОГАТО СИ ТРЪГВАЛ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЛУИС ПЛАКАЛ ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ЖИВОТА СИ заради цялата любов, която получил от децата си. Върнал се в Щатите и си намерил работа в инвестиционния сектор. Обаче сърцето му все го дърпало към България и в крайна сметка той зарязал добре платената си работа, продал къщата си и се върнал тук. „Когато се разделях с учениците си в Горна Оряховица, те ми казваха на колко неща съм ги научил. А истината е, че те ме научиха на повече. Тук разбрах, че вие, българите, никога не се предавате, защото сте гъвкави и устойчиви. Тук разбрах, че ако мога да бъда щастлив сред хора, които винаги все се оплакват и тръгват с „не“, „няма да стане“, „не мога“, аз мога да бъда щастлив навсякъде“, признава Луис.

Миналата година за първи път той организирал двуседмичен международен лагер за деца на възраст от 12 до 17 г. Лагерът е на морето и предлага на тийнейджърите шест курса, от които всяко дете избира да посети два. Обучението е само на английски език, но това не е просто езиково училище. Когато се записват, децата избират измежду часове по комуникации и поведение в различна културна среда, което ще рече, че те получават информация за културните порядки и правила на поведение по света, часове по актьорско майсторство, след които те не стават артисти, а придобиват умения да говорят пред публика, да не се притесняват да се изразяват, да стоят на сцената със самочувствие. Другите курсове са първи стъпки в бизнеса, по журналистика и творческо писане, правилно хранене и подготовка за кандидатстване във висше училище.

135 деца от девет държави пристигнали в морския лагер на Луис и останали в България за две седмици. 55 българчета също получили шанса да участват в лагера. 25 – със стипендии, които Луис и неговите колеги и съмишленици осигурили, и още 30, благодарение на спечелен от Варна като младежка столица европейски проект.

Стипендии ще има и тази година, казва Луис и обяснява, че вече е успял да се договори с корпорации, които ще покрият престоя на четири българчета и едно дете от Черна гора. „750 евро е престоят в лагера и съзнавам, че сумата е непосилна за някои български деца, че и не само за тях. Затова продължавам да водя преговори и съм убеден, че до края на април ще успея да осигуря още такива. Тогава ще пуснем информацията в страницата ни във Фейсбук“, уточнява Луис.

Самият той води часовете по подготовка за кандидатстване във висши училища, в което е най-добър. Води и курса по бизнес. Лекар учи децата как да избират храната си, българин и американка, която е тук със Фулбрайт стипендия, също работят с момчетата и момичетата. В екипа на Луис обаче има още двама бивши американци от Корпуса на мира, които са работили във Велико Търново и Горна Оряховица преди години и завинаги са останали влюбени в България. Единият е Рафаел Агилар, който беше доброволец в Хуманитарната гимназия в старата столица и сега се връща, за да учи децата на журналистика и творческо писане. Втората е Клер Патано, която води курса по актьорско майсторство. Клер е на 70 г. и е била доброволец в СУ „Вичо Грънчаров“ в Горна Оряховица.

Сутрин децата се занимават с тези курсове, следобед спортуват, вечер участват в тиймбилдинг игри. „Условието е сами да избират в какво да се включат. Аз съм убеден, че в това е ключът – те да имат право на избор. Образованието в България не им дава тази възможност. Тук просто им се казва, че трябва да учат, но никой не ги учи как да учат. Аз искам това да им покажа, да им харесва да учат и да искат да учат. Безрезервно вярвам, че ако една страна иска да направи икономически или социален скок, да се развива и да напредва, разковничето е в образованието“, категоричен е Луис.

Той е нарекъл лагера си „Голдън гейт“, на популярния във Сан Франциско мост. Сайтът на лагера е www.campgoldengate.com. В сайта има формуляр за записване, подробна информация и за курсовете, и за стипендиите.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Коментари за "Луис Ломели, който плакал за пръв път в живота си, когато си тръгвал от Г. Оряховица, се върна завинаги в България"

  • 15.03.2018 в 13:02

    Само да ги зареди с енергията си и с желанието си им стига на децата. Дано му обърнат сериозно внимание.

    Отговор
  • 15.03.2018 в 13:26

    Чак да ти се доплаче от емоция!

    Отговор
  • 15.03.2018 в 16:31

    Рафи беше и в СУ „В. Комаров.

    Отговор
  • 16.03.2018 в 4:42

    MElanke, posta ti e tvurde ogranichen ! Bi trqbvalo da se zapitash zashto chuzhdenci idvat da uchat decata ni da se spravqt sami v zhivota,bez da iskat neshto ot durzhavata, a ne go pravqt tezi, koito postoqnno mrunkat i plachat za pari !!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *