На 70 години Александър Петков продължава да гради шампиони

„За голямата борба трябват характер и съобразителност на тепиха“, категоричен е заслужилият треньор

 

На 70 години заслужилият треньор по борба Сашо Петков не мисли да се отказва от активна дейност. В момента специалистът работи с децата от Стражица, където кмет е неговият най-прочут състезател Румен Павлов. Там преди две години бе създаден клуб, който вече има своите медалисти и дори републикански шампион.

Александър Петков е роден на 15 февруари 1948 година във Велико Търново. Както сам казва, търновец е, баща му е търновец, дядо му – също. Любопитно е, че за жилавото момче първият избор на спорт не е борбата, а туристическото ориентиране. Следват гимнастика и лека атлетика, преди в осми клас да направи окончателния избор.

С Румен Павлов - Пантерата
С Румен Павлов – Пантерата

Влиза в залата по борба и след седем месеца тренировки вече е републикански първенец в категория до 40 килограма. Титлата е първата в историята на борбата във Велико Търново. През следващите години постепенно качва категориите, но това не му пречи да е шампион до 46 и после до 52 кг. През 1963 и 1965 година печели всичките си схватки у нас, без дори да даде точка на съперниците си. Нормално е да попадне в националния отбор за юноши и едва 15-годишен да започне да се бори за „Етър“ при мъжете. Дебютът му е в Пловдив, където великотърновци участват в квалификационен турнир за влизане в „А“ група, в класическия стил. Там Сашо побеждава майстори на спорта и завършва наравно с бъдещия двукратен олимпийски шампион Петър Киров.

Повратен момент е първенството в Сливница, където навън температурата е минус 20 градуса, а в залата е минус 5 градуса. Още по време на загрявката получава травма, но се бори докрай и със скъсан менискус влиза в тройката при мъжете. Последвалата операция не е сполучлива, но упоритият търновец не се предава. Бори се при юноши старша възраст, младежи и мъже, отбива военната служба първо в Свищов, после във Военното училище във В. Търново, става общоармейски и вузовски шампион.

Междувременно се пуска и на джудо, донасяйки първата титла и в този спорт на старата столица. Джудото му отваря вратите за ЦСКА, но Сашо отказва и се прибира в родния си град, където след казармата започва работа като проектант. Причината е, че не влиза във ВИФ „Г. Димитров“, сега НСА, а във ВИАС, където е приет, но изборът му е друг – борбата.

Следващата година вече няма проблем и става студент във Висшия институт за физкултура в София. Там облича трикото на студентския клуб „Академик“, за който два пъти е медалист от държавни първенства.

„Вътрешната конкуренция при нас за място в отбора бе жестока. На едно преборване „колега“ контузи лакътя ми умишлено. Въпреки това отидох на държавното. Там до битката за медалите достигнахме трима души. Срещу представителя на ЦСКА Рангел Момчилов не ми зачетоха туш и загубих с 3:4 технически точки. За „Левски“ се бореше Еню Тодоров – голямо име, три пъти европейски шампион. Преди схватката нашия треньор ми вика – трябва да загубиш. Скочих – как бе човек, после как ще ме накараш да се боря. Първата част му поведох по точки, а през втората се отказах и излязох от тепиха, загубих, но не ме победи“, спомня си Сашо Петков.

Последната му изява на голямо състезание е Световното първенство за ветерани в Албакърки (Съединените щати) през 2001 г. Тогава 53-годишният търновец печели титлите във възрастовата си категория на самбо и свободна борба. Златен медал взема и в суперкатегорията в борбата, а в самбото се окичва със сребро.

През 1974 г. Сашо Петков завършва ВИФ и се прибира във Велико Търново, където от 1975 до 1987 г. е преподавател – треньор в Спортното училище. През 1987 година поема мъжкия отбор на „Етър“ в „Б“ група, сменяйки на треньорския пост друго голяма име на борбата – Иван Шавов.

„Още на следващата година влязохме в елита и останахме там до промяната в системата на първенствата. В състава ни бяха петима национали – Румен Павлов, Димитър Марков, Даниел Цонев, Стоян Гендов и Димитър Георгиев, по-късно и Георги Христов. Сериозно постижение бе влизането ни в челната тройка, където разпределихме медалите с ЦСКА и „Левски“. След 1992 година постепенно системата на централизирана подготовка се разруши, дружествата се разпаднаха и започна създаването на клубове“, добавя Александър Петков. С над 500 момчета, младежи и мъже е работил през половинвековната си треньорска кариера Бат Сашо, както го наричат възпитаниците му, които и днес му имат респекта и уважението. Безспорно големият му шампион е Румен Павлов.

„Следя и познавам отблизо историята на спорта във Велико Търново. Затова твърдя, че няма друг спортист оттук, който е постигнал толкова успехи като състезател на „Етър“. Да, има много големи имена, но те постигнаха повечето си резултати като състезатели на други клубове. Наричахме Румен Пантерата заради бързината и ловкостта, с които още като шестокласник даде заявка за бъдещите си постижения. Стана втори на Световното първенство за младежи в Лос Анжелис, а през 1984 г. европейски шампион. Няколко пъти е първенец на България за мъже от името на „Етър“, а на 5 март 1989 г. стана носител на златния пояс „Дан Колов“. Същата година се класира четвърти на Европейското първенство и трети на Световното по борба и бе удостоен с титлата „заслужил майстор на спорта“. Следващата година бе най-успешната в спортната му кариера, защото стана европейски шампион по борба в Познан, Полша, и световен вицешампион в Токио, както и многократен победител в турнирите „Гранпри“ в Турция, Иран, Афганистан, Гърция, Унгария, Румъния, Русия, Германия, САЩ, Италия, Полша. През 1992 г. завърши трети на Европейското първенство и взе виза за Олимпийските игри в Барселона, а година по-късно се нареди на пето място на олимпиадата. През 1993 г. бе последното участие на Румен Павлов на световно първенство, където той се класира на шесто място. И всичко това с трикото на „Етър“. Та затова си мисля, че е честно Румен да бъде избран за почетен гражданин на Велико Търново“, коментира Сашо Петков.

Негови изявени състезатели са още многократният републикански шампион до 48 кг Георги Христов, пети на Световното в Атланта през 1995 г. и четвърти на европейското в Рим, както и Станислав Недков – Стъки, сега президент на Федерацията по ММА.

Заслужилият треньор по борба Сашо Петков остави следа и в Елхово, където работи четири години и спечели над дузина медали от републикански първенства, преди да основе с Румен Павлов клуб в Стражица. Категоричен е, че не връща нито едно дете пожелало да излезе на тепиха, но е наясно кое е за голямата работа. Това, което има характер, не се огъва, не е кон с капаци и проявява съобразителност по време на схватките, защото опитът му сочи, че много момчета с качества не станаха големи борци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *