Докторант от ВТУ изследва световните модели и практики в професионалното развитие на учителите
СВЕТОВНИТЕ МОДЕЛИ И ПРАКТИКИ В ПРОФЕСИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ИЗСЛЕДВА МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА, КОЯТО Е ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЕКСПЕРТ И ДОКТОРАНТ ВЪВ ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“. Тя от години работи по темата, наблюдавала е процеса на професионално развитие на педагозите в Ирландия, Англия, Дания, Финландия, Швеция, Португалия и Испания, самата тя провежда обучения в България.
Преди около месец тя се завърна от университета „Стефан Цвайг“ в Залцбург, където беше за един семестър по програма „Еразъм“ като докторант на ВТУ. Университетът е насочен към професионалната квалификация на учителите, затова и Марияна Георгиева е започнала да прави интервюта с авторите на дизайна на програмата за подготовката и подкрепа на учителите, които те посещават, след като вече са започнали работа в системата. „Учителите в Австрия имат задължителни часове за квалификация два пъти в годината. Експертите в университета или пък тези в подобните на нашите инспекторати структури, определят базисните теми за квалификация. Колеги, които правят програмите, споделиха, че в Европа имаме вече изключително променена ситуация, която налага промяна и в образованието на учителите. Една от основните промени е фактът, че в класната стая има множеството деца от различните етноси. Преди 50 – 60 г. класната стая е била стая на една култура и един етнос. Различната ситуация обаче задава една нова роля на учителя и той трябва да може да управлява това многообразие в класната стая, да синхронизира правилата, с които идват тези деца, традициите, убежденията им, включително и различното разбиране за образование, което имат техните семейства“, обяснява Марияна Георгиева.
Подготовката на учителите трябва да се промени и заради различното семейство, в което растат децата през последните десетилетия. Все повече деца живеят в семейства извън патриархалното разбиране – един баща и една майка. Децата живеят в смесени семейства с втори родители, в разделени семейства, в семейства, в които двамата родители живеят в различна държава, в семейства с един родител. За едно ефективно образование е нужно възрастните да са стабилни, а понякога се случва така, че учителят няма конкретен възрастен, с когото да общува по отношение на детето. Едно от последните изследвания на УНИЦЕФ показва, че 20 % от децата у нас живеят с един родител или се отглеждат от бабата и дядото. И това е все по-устойчива тенденция и за България, споделя наблюденията си г-жа Георгиева. След това допълва, че България все още трудно се признава, че в един клас се събират деца от различни етноси. И въпреки че в страната ни има добри практики в тази посока, има организации, които работят с учителите, у самите педагозите сякаш все още липсват нагласи, че работят с различни култури в класната стая. С ЕКСПЕРТИ ОТ СЕДЕМ РАЗЛИЧНИ ДЪРЖАВИ Е РАБОТИЛА ПРЕЗ СЕМЕСТЪРА В ЗАЛЦБУРГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА. Тя споделя, че в повечето държави учителите сами определят курсовете, които да посещават, като се взимат под внимание препоръките от одитите, които се правят в системата, както собствените им нужди и интереси. И там, където се правят изследователски проекти в образованието, тенденциите по отношението подготовката и квалификацията на учителите са ясни. У нас няма сериозни изследвания, затова и ние по-скоро следваме тенденцията на европейските държави, която невинаги е ефективна за нас“, обяснява г-жа Георгиева. И допълва, че акцентът в Европа сега е сложен върху това децата да бъдат научени как да учат, да помнят, да си създават модели за събиране на информация. Търновката признава, че останала приятно изненада от това, че в Залцбург добре познават сугестопедичната система на проф. Лозанов и много от частните училища я ползват. По време на обучението си там тя е участвала в редица дискусии по актуални теми за образованието.
„Една от интересните дискусии беше за домашните работи. Ние, представители на посткомунистическите страни, споделихме, че домашните са скучни, натоварват децата, а много често и родителите. Останалите колеги разказаха, че при тях домашната задача е откривателска и тя служи за въвеждане на новото познание. Така децата правят проект да открият нещо за новия урок, което е силно мотивиращо за тях“, разказва Марияна Георгиева.
Докато била в Австрия, тя разбрала, че там учителите вече учат 6 г., като последната година те имат само практика. След това са задължени да положат национален изпит за учители. Практиката на учителите протича в един ден и двама студенти работят с един методик учител. Той води първия час, след това работят студентите и след всеки техен час има обратна връзка, в която бъдещите учители да разберат грешките си и начина, по който могат да станат по-добри в професията. „Още преди да станат учители, младите педагози там вече знаят как да направят план на урока, как да ангажират учениците, знаят множество техники за управление на класната стая, могат да поднесат съдържанието на урока, така че да достигне до всяко дете. И това е част от общата им подготовка, както и задължителното изискване е те да знаят чужд език, което пак е свързано с тяхното професионално развитие“, обяснява търновката. И допълва, че в България нещата се случват относително хаотично. „Множеството курсове и квалификационни степени не правят учителите по-ефективни, необходима е цялостна нова визия за подготовка и подкрепа на учителите “, категорична е Марияна Георгиева.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Така е на запад,но у нас неуспелите стават учители.
Благодарим на Марияна Георгиева за споделения опит от програма Еразъм! Използвам повода да споделя с бакалаврите, магистрите и докторантите на ВТУ “Св.св.Кирил и Методий” (редовно, задочно и дистанционно обучение), че през април 2018 могат да кандидатстват за стипендия за аналогично обучение от едни семестър в университет-партньор, с който има сключен договор от съответното направление, по Обявата на сайта на Великотърновския универститет за програмата https://www.erasmus-vtu.bg/studenti-i-doktoranti/obuchenie-v-es/obyava