557 четения

Възстановки на старинни забраждания показа етнографът Светослав Петров от Елена

Изложбата беше част от Европейските дни на художествените занаяти

ВЪЗСТАНОВКИ НА СТАРИННИ ЗАБРАЖДЕНИЯ ПОКАЗА В ЕЛЕНА ЕТНОГРАФЪТ СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ. Неговата изложба беше част от традиционните вече Европейски дни на художествените занаяти.

Украсите на главата или забраждането са достоен завършек и придават цялост на женската народна носия. Днес тази величествена прелест върху главите на българките от стари времена може да се види в някой музей и най-вече на картинка, но събрана на едно място е почти мисия невъзможна“, казва младият етнограф Светослав Петров, който вече 4 – 5 години събира колекция от старинни традиционни забраждания, характерни за българските народни носии. В изложбата си миналия ден той представи девет вида забраждения. За да се покаже цялата им прелест, в изложбата бяха включени и три от най-впечатляващите носии. Повечето от шапките днес не могат да се намерят в оригинал и Светослав ги възстановява с много труд и огромно търпение.

Започнах с плевенската „кайца“, която едва на третия опит придоби автентичния си вид. Забраждането е от невестенски костюм от Плевенско, който показвам в пълната му цялост“, разказва Светослав, чиято колекция надхвърля 30 носии от различни краища на България. Шапката, наречена „кайца“, възстановил по снимка от музея в Плевен. Самото забраждане е подобно на ореол, което си е цяла конструкция на главата и тежи около 2,5 кг. Украсата е от много мъниста, монетите наброяват към 200. Шапката е сложна за изработка, затова той се трудил над нея около месец.

Интересна е историята на това невестино забраждане. Семейството, в което има син за женене, събира мънистата и монетите за кайцата. После тя се прави от свекървата и кръстницата. Носела се от невестата до 40 дни след сватбата, дори и по време на работа.

Впечатляващо и още по-голямо е сватбеното забраждане към носията от Софийско, с която се кипрели шопкините от селата в края на ХІХ и началото на ХХ век. Конопената шапчица, наречена „прочелник“, е обшита с монети, а върху нея е поставен голям венец, ореолоподобен, от цветя, чимшир и босилек. Това забраждане също е възстановено от младия етнограф по архивни материали. Само за сватбата носията се носела с престилка, която се приготвяла от съшити парчета от ръчно тъкани колани. Интересни са и големите пафти, характерни за този край.

В изложбата е показан и ловешки сокай, който се различава от еленския по формата на шапката. За възстановяването му Светослав търси помощта на старата майсторка от Елена Ана Стефанова, която изтъкала късаните краища за кърпата на забраждането. Мъжете също са носели украсени шапки. Интересен е мъжкият косатник от гр. Славяново, Плевенско, и околните села, носен от по-заможните мъже. Шапката от червено сукно, украсена с монети, мъниста и пискюли се носела не само на сватбата.

Изкуствените плитки и екстеншъните едва ли са от днес. Първите са били част от момински коситник от Мировяне, Софийско, които, събрани в долната си част, били украсявани и с раковини. За да изглежда по-пищен моминският косичник от Плевенско, на гърба на коланчето, опасващо главата, се прикачала изкуствена коса от прежда или непредена вълна. В най-горната част украсявали с пера и цветя.

Прави впечатление, че монетите са задължителни почти за всяко забраждане. Чуждестранните пътешественици смятали, че това, което се носи по джобовете не е за главите и за гърдите“, споделя още Светослав. Те недоумявали защо дори най-бедните носят накити от монети, които могат да им осигурят по-висок стандарт на живот. Само че, ако през ХVІХVІІ век външният вид на българката е белег за власт и благоденствие, то по-късно, когато монетите от нейните накити са извадени от обращение, те се свързват с някаква митичност.

Мария СИМЕОНОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!