Радослав Машков става главен готвач на 17 години и оттогава е шеф на всяка кухня, в която влезе

ТОЙ БИЛ ЕДВА НА 17, КОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СТАНАЛ ГЛАВЕН ГОТВАЧ И ОТТОГАВА ДО ДЕН ДНЕШЕН Е ШЕФ ВЪВ ВСЯКА КУХНЯ, В КОЯТО ВЛЕЗЕ. Има собствен стил и всеки ценител на вкусната храна и красиво подредената чиния няма как да сбърка почерка на Радослав Машков. 29-годишният кулинар в момента е главен готвач технолог във веригата заведения „Бианко“. Освен това е председател на Българската асоциация на професионалните готвачи и представител за Велико Търново в нея.

Радослав е възпитаник на Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ в старата столица. Завършил е специалността „Производство и обслужване в заведенията за обществено хранене и развлечения“. После е учил маркетинг и мениджмънт с идеята, че един ден иска да управлява собствен ресторант.

„Учех и работех едновременно. Трупах практически знания, в процеса на работа откривах теорията. Не знам дали това е по-добрият вариант, но аз не съжалявам за нищо – за нито една безсънна нощ, за това, че нямах време да се мотая по улиците“, казва Радослав и допълва, че теоретичната подготовка на всеки готвач е от изключително значение, защото храните имат технология и е важно тя да се знае. Лесно е да влезеш в кухнята и там да те научат да работиш, да изпълняваш рецепти. Но точно защото не познават добре технологията, много от съвременните готвачи не могат да готвят българска кухня. Могат да правят гурме, обаче не знаят как да сготвят боб или хубава пилешка супа, да направят базата за бульони. Това не са готвачи, това са просто изпълнители в кухнята, казва още Радослав.

Radoslav Mashkov (2)ТОЙ ЗАПОЧНАЛ ДА ГОТВИ НА 6 ГОДИНИ. ГЛЕДАЛ МАЙКА СИ КАК ПРАВИ КЕКС И РЕШИЛ ДА СЕ ПРОБВА САМ. Кексът не ставал за ядене и добре че баба му се намесила навреме, за да спаси къщата от поражения, но малкият Радослав оттогава е вдъхновен да се вихри в кухнята. Започнал да прави малки и красиви изненади за своите родители, които работели до късно. Подреждал масата, правел салатата, после започнал да реди чиниите, да обезкостява месото, да реже картофи в различна форма.

Имало период, когато искал да става инженер като баща си, но точно тогава се намесила леля му – бившата вече директорка на гимназията по туризъм Бонка Караиванова. Тя обяснила на племенника си какво бъдеще може да има, ако истински се отдаде на кулинарията и как може да се провали, ако не осъзнае, че да си готвач е и тежък физически труд. „Понякога ми се събират по 16 – 18 часа на работа. За съжаление, повечето от готвачите нямаме нормални семейства, защото работата ти става партньор, обсебва те“, признава Радослав.

Само година след като станал ученик в гимназията, той започнал да работи. И колелото се завъртяло. Направил един сезон на морето, където го завела готвачка. Там веднага оценили таланта на тийнейджъра и той получил предложение да работи сам. Но Радослав бил едва на 16 – 17 г. и избрал да се върне във Велико Търново, за да довърши образованието си. Учил и работил първо като помощник-готвач, после като главен готвач, в търновски ресторант. „Трябваше да спазвам условието на баща ми, който искаше успехът ми да не пада под 5,50. Ставах в 4 сутринта, за да уча, учех нощем, но точно тогава си обикнах работата така, че не можех без нея. Завърших с 5,85 и проблеми в училище нямах, но и нямах от кого да уча, затова се образовах сам и ходех на семинари“, разказва Радослав.

ЗА ТРИ ГОДИНИ РАДОСЛАВ МАШКОВ ПОРАБОТИЛ И В БУРГАС, КЪДЕТО ИМАЛ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА УПРАВЛЯВА РЕСТОРАНТ СЪС СЪДРУЖНИК. 42 души работели в кухнята, която била огромна – 500 кв. м. „Сбъдната мечта беше, затова приех. Участвах във всеки етап – от строителството на ресторанта, до оборудването на кухнята и ръководенето на екипа и на целия процес – финанси, маркетинг, мениджмънт. Сега вече нищо не ме плаши и нищо не може да ме изненада в един ресторант“, категоричен е Радослав. След тези три години обаче той преценил, че му е по-изгодно да продаде бизнеса и да се върне при корените си. Тук веднага го поканили в „Бианко“ и въпреки колебанията си, че това не е точно неговото място, той приел. Сега е категоричен, че това е най-правилното решение, което е взимал в професията до момента.

Казва, че има свободата да твори в кухнята. Всеки сезон сменя по нещо в менюто, всеки месец предлага нови рецепти за най-редовните си клиенти, за да не им омръзва вкусът на нищо.

Най-голямата му мечта остава тази да си има собствен ресторант, който да е семеен бизнес. „Искам да е място, където да предлагаме домашна храна. Не повече от 50 места, за да мога да обръщам внимание на всеки клиент. И двамата ми родители са кулинари, майка ми е професионален готвач. Освен това те се занимават и със земеделие и можем да реализираме това производство в нашия ресторант“, обяснява Радослав, който като балканско чедо обожава свинско, чушки с кайма и домашни рецепти. Не си пада особено по морска храна, макар че му се налага всеки сезон да приготвя тонове миди.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *