Любопитно. Първото модно ревю у нас станало във В. Търново, входът бил 1 златен франк

От 10 февруари до 16 април 1879 г. във Велико Търново се провело Учредителното събрание. След бурни и оживени дебати била приета първата българска конституция, известна в националната ни история под името Търновска.

Малцина обаче знаят, че в тези важни за историята ни дни нашите съграждани станали свидетели и на други събития, част от които непознати, а някои дори и чужди на тогавашните ни патриархални нрави и бит.

Вниманието на търновци, на чуждестранните дипломати, кореспонденти и фотографи, на многото гости от близки и далечни селища, било приковавано от бляскавата и пищна зрелищност на първото по нашите земи модно ревю. То било организирано от предприемчивата русенка Евдокия Антонова, дъщеря на Антон Зарков Златев, известен търговец на платове, лихвар и чифликчия.

Когато прочутият в Букурещ театър „Виктория” разпродавал старите си сценични костюми, находчивата дама ги купила и натоварила на кораб в Гюргево, откъдето добре опакованите „труфила” пристигнали на пристанището в родния й град. Оценявайки възможността, която предлага „столицата на оцелелите”, Евдокия Антонова наела каруци и докарала „модите” във Велико Търново.

Пред смаяните погледи на старостоличани и техните високи гости тя представила пищните одежди. Може да се смята, че по същество това било и първото ревю в България, „запознало” предшествениците ни с костюми от различни епохи. „Гиздилата” били експонирани върху манекени стойки, тъй като моралът все още не допускал демонстрирането „на живо”. За информация на любопитните върху всяка дреха бил поставен етикет от рода на: „Модна рокля на испанска баронеса”, „Модна рокля на английската кралица Виктория”, „Лятна дворцова дреха на Краля Слънце Людовик ХIV“, „Ловният костюм на крал Людовик XIV”…

Срещу един златен франк (левът все още не бил приет за национална парична единица) целият град се струпал на ревюто. Особено впечатлени били красивите и суетни болярки. Дългите до земята елегантни рокли, декорирани с набори и волани, богато надиплените ръкави, рюшовете, дантелите, щраусовите пера, разноцветните ветрила, красивите шапки със загадъчни воалетки, фините ръкавици и безброй още прелестни аксесоари грабнали вниманието на великотърновки, голяма част от които все още се придържали към народната традиция в облеклото.

Окуражена от интереса на старостоличани и техните гости към „модите”, Евдокия Антонова пренесла ревюто си в София, но шопкините не проявявили интерес. Новата българска столица, тогава все още кална и с ориенталски облик паланка, останала равнодушна към европейските „прелести”.

Не такова обаче било положението в Пловдив, следващата спирка на предприемчивата русенка. Там ревюто имало дори по-бляскав успех в сравнение с този във Велико Търново. А причината била, че за първи път костюмите се демонстрирали „на живо” от напети местни девойки и младежи.

По-късно амбициозната българка уреждала и други модни дефилета, отворила модни салони за дамско и мъжко облекло. Евдокия Антонова доживяла до 78-годишна възраст, като в спомените си най-силно запечатала възторжената среща с великотърновските ценители на модата и то в годината, през която в нашия град се положили основите на българската държавност.

Тодорка НЕДЕВА