324 четения

Търговци от цялата страна предлагат всяка неделя в лясковското село всичко, което може да роди човешкото въображение

ЗЕМЕДЕЛСКИ СЕЧИВА, НЕИЗБРОИМО КОЛИЧЕСТВО РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ ЗА ВСЯКАКЪВ ВИД МАШИНИ И МАШИНКИ, ДОМАШНИ ПОТРЕБИ, ДРЕХИ, КИЛИМИ, СПАЛНО БЕЛЬО, ПЛОДОВЕ, ЗЕЛЕНЧУЦИ, ЯДКИ, МЕД, БИЛКИ, ЦВЕТЯ и какви ли не още джунджурии, каквито може да роди човешкото въображение, има на култовия неделен пазар в Джулюница. Търговци от цялата страна се събират в лясковското село и предизвикват любопитството на хиляди хора, които пътуват от всяко кътче на областта, за да видят какво има по сергиите. А там има най-вече стоки от Китай и Турция и тук-там от България. Има и стоки втора ръка от Германия, внесени в Джулюница благодарение на изобретателни и неуморими родни гастарбайтери, които често отиват до Германия само с тази цел.

Пазарлъци, които са повече заради спорта, спорове за качеството на стоката, които често прерастват в караници и, разбира се, дебати върху актуалната политическа атмосфера се чуват около щандовете.

„Аз взимам стоката от Илиенци, което значи, че е турска и най-вече китайска. Продавам разни неща, които обаче вече можеш да намериш във всеки голям супермаркет, което яко ме удари в джоба, ама… това е положението. Днес и 40 лв. не съм изкарал обаче идвам, защото така си пазя сергията, на която през пролетта продавам семена и цветя“, обяснява Румен от Горна Оряховица. Той е господар на доволно богат щанд, на който има чехли за баня, домашни пантофи, гъби за миене на чинии, фенерчета всякакъв калибър и… мокри кърпички. Всъщност е невъзможно дори да разгледаш всяка стока, камо ли да я запомниш. „Аз вече съм се специализирал. Познават ме из цяла България, защото имам и много детски играчки и с тях обикалям сборовете. Май това ми носи най-добри пари“, вдига рамене Румен и после набързо разказва семейната си история, в която участват две съпруги и четири деца. Някои от тях са някъде по света и за съжаление на Румен, не искат да се прибират в България. „И за какво ли да се прибират. Като се замисли човек… Жена ми е с две висши образования, ама и тя виси с мен по пазарите и така си изкарваме хляба двамата. Ако не беше толкова смешно, щеше да е направо трагедия“, заключава Румен, след като поне десетина минути е държал реч по темата за България и нейното никакво бъдеще.

КАСОВИ АПАРАТИ ЛИ? ТИ, МОМИЧЕ, НЕЩО НЕ СИ РАЗБРАЛА? НИЕ СМЕ ТУКА И В ДЪЖД, И В СНЯГ. Това нещо да не мислиш, че издържа на водата. Веднъж като го окъпе дъждът и касовият апарат е за боклука. Да му смениш паметта струва 100 лв. Това общо взето е реакцията на търговците, като отвориш дума за касова бележка. Те се забавляват искрено с изискванията на държавата и с никаквите условия, в които се налага да работят. И се впускат да убеждават поредния клиент, че 1 лв. за 50-сантиметрова връвчица никак не са много пари.

„Моята стока е само родно производство. Ела да видиш как върви!“, включва се в разговора и Иван Ангелов, който идва от Русе всяка неделя. Казва, че се занимава с търговия от 1989 г. и не се отказва, макар че алъш-веришът все по-малко върви. Научил се е да очарова клиентите си с думи, а когато няма кого да омагьосва, си бъбри с Георги Манчев, който идва от Берковица, за да продава килими и пътеки и с Хюсеин Мустафов. Той пък е от Търговище и признава, че стоката му е турска. Обаче ходи сам да си я подпира, защото е решил да предлага възможно най-доброто качество. „Ама нали се сещаш, че качеството е свързано с цена, а цената с търсенето. Така че ми се налага и компромиси да правя“, вещо обяснява Хюсеин.

Търсенето определя и какво ще подреди на щанда си и Петко Цветков. Тази неделя той е донесъл в Джулюница поне 20 вида ядки, куп подправки, билки и мед. Обяснява, че се занимава с пазарите от 3-4 г. и някак успява да свърже двата края.

Точно до него започват сергиите на местните производители. Или поне такива казват, че са. Не навсякъде обаче доматите и пиперът наистина са отгледани в Джулюница. „По цената се ориентирай, момиче. Гледай сега колко са скъпи тези домати. Как така са произведени на 100 метра от този пазар, пък са по-скъпи от пазара в Търново“, притича се на помощ възрастен човек, който щедро обяснява по какво да различавам джулюнските домати от останалите.

ПРАЗ ПО 2 ЛВ. ВРЪЗКАТА И ПО 2,50, АКО СИ ВЗЕМЕШ ДВЕ, БЕГОНИИ ЗА ПО ТРИ ИЛИ ПЕТ ЛЕВА, ЗАВИСИ ОТ ГОЛЕМИНАТА НА ЦВЕТЕТО, резервни части за прахосмукачки, домашни уреди, косачки, автомобили, велосипеди, даже резервни дръжки за подочистачка привличат вниманието на клиентите, които често обикалят пазара безцелно. На една от сергиите има дори книги. Заглавието всъщност е едно – „Живот след смъртта“. Книгите правят компании на няколко бурканчета мед и на изсушени подправки. Ясно е – или си купуваш мед да си лекуваш тялото, или четеш какво те чака отвъд, ако не ядеш мед.

Съседната сергия е цветарска, ако си мислите обаче, че цветята са си просто цветя – груба грешка. Сред растенията има алое, което се явява панацеята на много заболявания. Жената, която го е отгледала от бебе, нарежда рецепти и дава съвети къде да си го мажеш и как да си го нарежеш на салата. Още по-добре, ако го направиш на каша в блендера.

КОЛКО ГОДИНИ СЪЩЕСТВУВА ПАЗАРЪТ В ДЖУЛЮНИЦА, ВЕЧЕ МАЛЦИНА ОТ ТЪРГОВЦИТЕ ПОМНЯТ. Казват обаче, че в началото имало десетина сергии, сега сергиите са 100, макар че кой ти ги брои. Наемът е символичен, затова и търговците зарязват каквото друго имат планирано за неделите и се стичат в Джулюница. Ако не друго, поне да разменят по някой и друг коментар за правителството и Бойко Борисов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *