Лица. Мариана Малчева – жената, за която „Полянци“ е второ семейство и съдба вече четвърт век

Търновката със сестра близначка попаднала в Полски Тръмбеш по разпределение

МАРИАНА МАЛЧЕВА НЕ ОБИЧА ПУБЛИЧНОСТТА И ТРУДНО ПРИЕ да разкаже за избора, съдбата, народните танци, начинанията, които не спира да измисля вече 25 г. Толкова –четвърт век, тя е художествен ръководител и хореограф на фолклорния ансамбъл „Полянци“ в градчето, разнася славата на България по целия свят. Понеже обича да тропа хора, разтропаната дама ръководи и клуба „Луди млади“, в който играят елитни дами от града и общината за разтоварване вече пет години. Като всички българки, които правят нещо значимо и оставят диря след себе си, и тя се пита: “Ами какво ще кажат хората, като се напише за мен?“. Какво да кажат хората за нещо, което се вижда и което е емблемата на Полски Тръмбеш? Личности като Мариана Малчева заслужават поне веднъж „да влязат в устата на медиите“, пък хората нека си говорят…

ЗА ИЗБОРА НА БЛИЗНАЧКИТЕ И КЪСМЕТА, КОЙТО ГИ ПРАТИЛ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ

Мариана и Ваня са близначки. Търновките си приличат като две капки вода, само че Ваня работи в Регионалната библиотека. Мариана е в Полски Тръмбеш, но пътува и до родния си град. Родителите им ги записали навремето на акордеон в старата столица още като малки, но това не било на сърце и за двете. Майката е била танцьорка в ансамбъл „Искра“ и в „Търновград“ и

момичетата винаги искали да тропат народни танци като мама. Накрая придумали родителите си да ги запишат да играят, а не да свирят. Това било и мечтата на Ваня, защото и двете близначки от 5 – 6-годишни били винаги с мама по време на репетициите. И двете започнали да танцуват в ансамбъл „Българче“. След като завършили изчислителна техника в Радиотехникума във В. Търново, близначките харесали института за културно-просветни кадри във Варна, който вече не съществува. Преди това кандидатствали във ВТУ българска филология, но не ги приели. Така само една година работили в радиозавода и после заминали за Варна. По онова време приемът бил по бройки за окръзи и за В. Търново имало две бройки. Приели обаче само Мариана. Може ли обаче близначки да бъдат разделени? Тогава културното министерство се намесило и била приета и Ваня. Така двете близначки взели дипломи за хореография и културно-просветна дейност и били разпределени в Полски Тръмбеш. Мариана попаднала в отдел „Култура“ в общината. Тя започнала да води детски състави в Павел и Страхилово и винаги била насърчавана от Нелушка Миновска – тогава шефка на културата, а сега председател на читалището в Полски Тръмбеш. Ваня била разпределена на културния фронт, но по заместване, а двете пътували до В. Търново.

ПО ИРОНИЯ НА СЪДБАТА МАРИАНА СРЕЩНАЛА БАЩАТА НА СИНА СИ В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ. Днес Мартин Стефанов е на 30 г. и също е танцьор и музикант и е завършил музикална педагогика във ВТУ със специалност „Пиано”. Бившият вече съпруг на Мариана бил преподавател по гъдулка, а любовта към народния танц ги събрала. Днес г-жа Малчева казва, че всъщност се била зарекла да не се жени в Полски Тръмбеш, но съдбата си казала думата и потвърдила поговорката, че никога не трябва да се казва „никога“!

ЗА „ПОЛЯНЦИ“ И ШКОЛАТА НА ЙОСИФ ЙОВЧЕВ, КОЯТО МАРИАНА ПОЕМА

Фолклорна формация “Полянци” при Народно читалище “Отец Паисий 1905” – град Полски Тръмбеш, съществува от 1979 година. Хореограф и художествен ръководител от 25 г. е Мариана Малчева. Тя печели мястото с конкурс, след като доайенът се пенсионира. И така остава в Полски Тръмбеш.

Школата е създадена от хореографа Йосиф Йовчев и съществува вече 38 години. „Полянци” има своя безспорен принос в мисията по издирване, разработване и популяризиране на българския танцов фолклор. С колорита на българския национален костюм, с неповторимата ритмика на българския народен танц щедро поднася най-голямото богатство на България – фолклора. Където и да участва в страната на фестивали и конкурси, международни турнета, прави така, че да се заговори с възхищение и почуда за Полски Тръмбеш.

Танцьорите са разпределени в групи, които са в определени възрастови граници от 6 години до младежка възраст. През свободното си време самодейците изучават спецификата на българския танцов фолклор. Всяка група е с оформена програма и репертоар, който застъпва характерни танци от всички етнографски области на България.

“Полянци” е лауреат на национални конкурси и фестивали, има богата концертна дейност в България, многократни записи и излъчвания по националните и местни медии, международни изяви в Украйна, Македония, Турция, Румъния, Сърбия, Италия, Унгария, Словения, Гърция, Монтенегро, не може да изброи участията г-жа Малчева.

Творческата дейност през 2017 г. премина в творчески предизвикателства, танцовият вихър ни държеше без дъх, публиката ни вдъхновяваше и стимулираше. Вълнувахме се от всяка сценична изява! Печелехме заслужени награди. „Полянци” регистрира големи успехи, отбелязани със златни букви в творческото ни досие, казва още художественият ръководител. Едно от най-славните участия през м.г. е на живо в предаването „НАДИГРАЙ МЕ”, танцово шоу на БНТ 2 и БНТ свят. В два от етапите „Полянци” получили максималните 10 точки от всеки член на журито. Зрителският вот за подкрепа на „Полянци” обаче не достигал да се класира във финалния етап.

„ДА НИ ГЛЕДАТЕ КАК ТАНЦУВАМЕ, Е ДА ЧУВАТЕ РАЗКАЗА НА СЪРЦАТА НИ” – това е посланието на всички танцьори от „Полянци” на сцените у нас и чужбина.

ЗАД КАДЪР

Уникалното в творческата работата на „Полянци” е стремежът на Мариана да погледне към фолклора от гледна точка на детето. Първо да го убеди, че това не е изкуството на баба и дядо, а негово, принадлежащо нему. Да го приеме като нещо, което може да участва в неговите игри и веселия, да го почувства като нещо свое и да стане с времето негова потребност.

Танците се създават специално за децата, които в момента участват, като се съобразяват с техните качества, с тяхното амплоа и възможности. Всичко трябва да бъде игра, която е различна за 7 – 8-годишните или за 15 – 18-годишните. Затова танците са различни и имат различна характеристика, обяснява Мариана Малчева.

Мотото, което утвърждава, е, че „Полянци“ е школа за живот и личностно развитие. Защото онова, което се случва зад кулисите, по време на репетиции, на пътувания, на концерти, на общия живот, който живеем, изгражда най-важното – да бъдат свестни хора, да бъдат устойчиви, да се трудят, да довършват нещата докрай. Първото нещо, на което се учат малките, е да концентрират вниманието си. Това е най-трудното нещо, с което едно дете на 6 – 7 години може да се справи. Това отнема повече време, отколкото да научат „Седенчица”, „Ръченица“ – да си концентрират вниманието. Следващият етап е да се ориентират в променливо пространство с много движещи се други обекти. Това значи, че те трябва да вземат много бързо стратегически решения в движение. Това е невероятно трениране на мозъка, което е гаранция за бърза адаптация навсякъде и във всичко.

Като наследство школата има студент българска народна хореография в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, студенти, лекари, инженери, учители, финансисти… Поне 75% завършват висше образование и са реализирани в живота максимално добре. Най-важното нещо, което се опитва да направи колективът, е да преследва една обща цел, да се обединяват различията и да се превръщат в общ резултат. Най-хубавото нещо е ансамбълът, т.е. събирането в една общност, която заедно с любов и отговорност сътворява нещо красиво.

ЗАРАДИ ВСИЧКО ТОВА ЗА НЕЯ „Полянци” е второ семейство. Наброява около 80 деца, но повечето са момичета – това е едно женско царство. Често се изкушава да си грабне шапката и да се махне. Но не може, защото „Полянци“е нейна съдба. И си мисли, че ако го остави, или няма да съществува, или няма да е запазената марка „Полянци“. Мариана Малчева има една мечта –да изведе „Полянци“ във Венеция и Китай, но това е само мечта. Засега е щастлива, че след ремонта в читалището залата за тренировки е топла и уютна. И за да не скучае, вече води и курс по народни танци в търновското училище „П. Р. Славейков“ по проекта „Твоят час“. Така упорито доказва, че работата на такива „луди глави“ като нея се вижда на сцената.

Нели СУКОВА

Сн. личен архив