Хиляди се хванаха на голямото българско хоро в Брюксел
„Търновска царица“ стана част от големия празник, организиран от евродепутата Ева Майдел
ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ И ТУРИСТИ ОТ РАЗЛИЧНИ НАЦИОНАЛНОСТИ И С РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ НА КОЖАТА СЕ ХВАНАХА НА ГОЛЯМОТО БЪЛГАРСКО ХОРО, КОЕТО СЕ ИЗВИ НА „ГРАН ПЛАС“ В ЦЕНТЪРА НА БРЮКСЕЛ В НЕДЕЛЯ. За втора поредна година организатор на събитието е българският евродепутат Ева Майдел, която продължава да поддържа традицията, поставена преди шест години от тогавашния еврокомисар Кристалина Георгиева.
„За Кристалина Георгиева беше много важно това голямо българско хоро да се превърне в традиция. Затова поех идеята и я приех за своя. Тук за хорото в столицата на Белгия всяка година се събират българи от Брюксел, идват обаче и наши сънародници от Холандия, от Германия, Франция, Великобритания, идват и българи от България. Радвам се, че успяваме да съхраним тази идея и всеки път да я превръщаме в истински празник“, каза за в. „Борба“ минути преди да поведе хорото Ева Майдел.
„За мен е гордост като министър за Българското председателство да представим нашите традиции, българската култура и българския фолклор, все неща, с които можем и трябва да се гордеем. Вече 11 г. като членове на Европейския съюз допринасяме за културното многообразие на Европа. Ние сме достойни европейци, имаме какво да покажем и с какво да се гордеем. Вярвам, че това ще направи Европа още по-единна“, заяви в приветствието си към насъбралите се на площада българи министър Лиляна Павлова. На нея се падна честта да разкаже за Гергана

Станкова, създател на сайта Shevitza.eu и автор на дизайна на шаловете, с които българките, ангажирани със събитията по председателството ни, шестват из Европа, и Ива Цолова, автор на Jamba.bg, сайта за хората с различни възможности. Официално на многохилядното множество на площада бяха представени и танцьорите от „Търновска царица“, които станаха част от големия празник в Брюксел. Освен тях на „Гран плас” танцуваха ансамбълът на Академията за изкуства в Пловдив и кукери от село Раковски.
ЕВА МАЙДЕЛ, КОЯТО БЕШЕ СВОЕОБРАЗЕН ДОМАКИН НА СЪБИТИЕТО, ПОВЕДЕ ГОЛЯМОТО БЪЛГАРСКО ХОРО, което увлече в ритъма си и стотици чужденци, които се оказаха на „Гран плас” в Деня на България. Най-нетърпеливи да се заловят в кръга обаче се оказаха българите от Брюксел и от съседните държави, които бяха дошли в столицата на Белгия специално за събитието. Почти всички те бяха облечени в народни носии или поне в част от носия, развяваха българското знаме и настояваха да се знае, че говорят на български език. В народна носия, подарена от майка й, беше облечена и самата Ева Майдел, която разказа, че носията й е скъпа, не само защото е семеен подарък, а и защото по нея има различни мотиви от регионите в България, където семейството й е живяло.
Българският евродепутат не отказа на нито един българин и чужденец, които поискаха да се снимат с нея. Повече от час до Ева Майдел заставаха деца, семейства, туристи, които споделяха с нея личните си истории и признаваха, че България винаги ще си остане родината им, независимо къде са избрали да живеят.
Голямото българско хоро тази година беше част от програмата на фестивала „Балкан Трафик“, който се превърна в най-значимия форум за балканска музика в Западна Европа. Целта на този форум е да популяризира Пловдив като Европейска столица на културата, затова и сред участниците в Голямото българско хоро, бяха танцьорите от Пловдивската академия за изкуствата. В същото време обаче Ева Майдел е категорична, че светът трябва да види и любителски състави и първият от тях беше „Търновска царица“.
10 ТАНЦЬОРИ ОТ УСПЕШНАТА ФОРМАЦИЯ „ТЪРНОВСКА ЦАРИЦА“ ИМАХА УЧАСТИЯ В ДВЕ СЪБИТИЯ В СТОЛИЦАТА НА БЕЛГИЯ. Те танцуваха първо в най-големия културен институт на Брюксел – „Бозар“, където са се превърнали в атракция заради направения от тях уъркшоп. „Тази своеобразна работилница беше най-вече за деца с ограничени възможности, или, както тук най-често се изразяват, с различни възможности. Облякохме ги в народни носии, показахме им стъпки от нашите танци, снимахме се за спомен“, разказва Георги Ковачев, главен експерт в дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в Търновската община и един от танцьорите в „Търновска царица“.
ПРОГРАМАТА НА ГОЛЯМОТО БЪЛГАРСКО ХОРО ЗАВЪРШИ С ПРЕОБЛИЧАНЕТО НА НАЙ-ИЗВЕСТНИЯ СИМВОЛ НА БРЮКСЕЛ – „МАНЕКЕН ПИС”, ИЛИ „ПИКАЕЩОТО МОМЧЕНЦЕ”. Хлапето, което пишка във фонтана пред себе си, е било обличано като Дядо Коледа, в униформата на американски пилот, като зъл дух на инките, дори като Дракула, но в народна носия – за първи път. Самото преобличане на манекена също се превърна в атракция и успя да привлече на малкия площад около статуята стотици чужденци, които аплодираха промяната на статуята, за която вече никой не знае кога и как точно е създадена. Според някои от историите, манекенът е факт още от XV век, според други датата му на „раждане“ е даже с век по-рано. В Брюксел съществува предание, че статуята е поставена, за да припомня събитията от Гримбергенската война, когато люлката със сина на херцог Готфрид III Льовенски била окачена на едно дърво, за да може бъдещият монарх с вида си да въодушевява гражданите, а детето оттам пишкало върху сражаващите се под него войни. Има обаче легенда и за това, че поначало статуята била предназначена да напомня на гражданите за детето, което изгасило разположените от неприятеля боеприпаси, като се изпишкало върху тях от градските стени.
Днешния си вид статуята придобива през 1619 г. благодарение на майсторството на Жером Дюкенуа, придворен скулптор маниерист, баща на по-известния Франсуа Дюкенуа. За последните три-четири века статуята няколко пъти е била похищавана, включително по време на престоя на войските на Наполеон в града. За последен път статуята е открадната през 60-те г. на миналия век, след което за пореден път е заменена с копие.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката