76 четения

С чевермета, млечни деликатеси и множество атракции ще се запомни и тази година съборът на овцевъдите

200 изложители представиха продукцията си пред хилядите посетители

АТРАКТИВНИ КУКЕРИ ОТ СЕЛО ПОЛЕНИ, БЛАГОЕВГРАДСКО, ПРОГОНИХА ЗЛИТЕ СИЛИ И ДАДОХА СТАРТ НА СЕДМИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ОВЦЕВЪДИТЕ В ПЕТЪК. След тях поляните край Петропавловския манастир огласиха калоферските гайдари, които традиционно водят мъжкото хоро в река Тунджа на Богоявление. В групата присъстваха от 9- до 79-годишни музиканти, а тяхното изпълнение на песента „Залюбила е Василка” изправи на крака всички присъстващи. След тях настъпи фолклорният състав „101 каба гайди”, който развълнува малки и големи със своя неповторим и неподражаем мощен звук. Отец Антоний благослови животновъдите с празничен водосвет, а фолклорна група „Празници” от Котел изпя песента „Заблеяло ми агънце”, превърнала се в символ на българския поминък – овчарството. Лентата на форума бе официално прерязана от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Живко Живков, кмета на Лясковец Ивелина Гецова и съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев. На събитието присъстваха посланици и дипломати, както и представители на браншови организации от Австрия, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Германия, Грузия Дания, Израел, Испания, Италия, Литва, Латвия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Чехия и Финландия.

Пръв присъстващите поздрави организаторът Симеон Караколоев.

„НА БЪЛГАРИЯ Й ТРЯБВА ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКО. НИЕ ТРЯБВА ДА СПРЕМ ТРОВЕНЕТО НА НАЦИЯТА, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ПРОДЪЛЖАВА ТАКА. Всичко заедно – производители и потребители – даваме началото на един процес, който в близките години да даде ефект”, коментира той.

Сред официалните гости бе евродепутатът и член на комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент, Момчил Неков.

„Все повече българи осъзнават нуждата от качествени храни и смятам, че това възраждане е правилната посока, защото имаме потенциала да вървим напред в тази област. В България трябва да има национални стратегии по сектори, как да се развива в бъдеще всеки един от тях, а не всичко да се задвижва на база европейските субсидии, тъй като сега те определят развитието на отраслите”, коментира политикът. Неков съобщи, че на 2 юли организира среща с всички производители в сектора за изготвянето на стратегия за бранша. Той е категоричен, че е време да се върне на дневен ред традиционният български вкус и затова напълно застава зад мотото на събора „Български храна от български суровини”.

Изпълнителният директор на държавен фонд „Земеделие” Живко Живков поднесе поздравителен адрес от името на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, като обяви, че 300 млн. лева са дадени през 2017 година за сектор овцевъдство.

200 ИЗЛОЖИТЕЛИ ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА – ФЕРМЕРИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА МЛЕЧНИ И МЕСНИ ПРОДУКТИ СЕ ПРЕДСТАВИХА НА СЪБОРА. Сред тях бе Рени Маджарова от Белоградец. Тя сподели, че се занимава с отглеждането на овце от дълги години, а млякото използва за производство на сирене в собствена мандра. Заедно със съпруга си създали няколко уникални рецепти, превръщащи продуктите в деликатеси. Ето защо пред нейния щанд през трите дни на празника постоянно имаше опашка от желаещи да дегустират и купуват сирената с люта чушка и други подправки.

Сиренето с трюфели на търновския шеф Станимир Радичев отново бе атракция, след като миналата година на събора направи фурор сред чужденците. Този път присъстващите имаха шанс да консумират млечния деликатес в комбинация с нова негова рецепта – сладко, чиято основна плодова суровина остана в тайна.

Румънските сирена в борова кора и мирис на смола пак събраха погледите на всички, а по-младите дори си правеха селфи пред щанда на северните ни съседи.

Най-интересни за децата се оказаха различните породи овце, кози, кочове, магарета и кучета на форума. Представителка на породата алпийска коза бързо се превърна в атракция, поради дружелюбния си характер и жаждата за внимание. През повечето време тя стоеше изправена на загражденията, получаваше погалвания и храна от минувачите. Нейните стопани разказаха, че тя е високопродуктивна и макар да е била създадена за живот в планински климат, е много подходяща за родните природни условия. Млечната й продуктивност е между 680 – 750 л на година.

ПОВЕЧЕТО СТОПАНИ СПОДЕЛИХА, ЧЕ С ВСЯКА ИЗМИНАЛА ГОДИНА СТАВА ВСЕ ПО-ТРУДНО ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ. „Държавата закри селскостопанските училища и вече няма овчари, животновъди и всичко отива на зле. Преработвателите се подиграват с нас, дават ни много ниски цени – 4 лв./кг живо тегло”, заяви овцевъдът Ангел Ангелов от Бръшвец. Човекът разказа, че заради трудностите в сектора се принудил да намали броя на животните, които гледа, от 70 на 20. Сподели още, че добитата вълна я подарява, защото реализирането й е крайно неизгодно.

Сред многобройните атракции бяха фермерските състезания. 22 участници се надпреварваха в ръчното доене на овце. Силно подкрепени с аплодисменти от публиката бяха няколко млади дами. За първи път участие взеха и деца, 9-годишната Румяна Руменова от Бургас и 10-годишният Александър Куцаров. В състезанието по ръчна стрижба също имаше женско присъствие. Нежният пол бе представен достойно от Василена Георгиева от Нови пазар, която се надпреварваше с баща си Георги Кръстев. Тя обаче вече е участвала с друго състезание в рамките на събора преди 3 години. Тогава оглавила надпреварата за ръчно доене на овце.

В другия край на събора поле за изява имаха 60 самобитни майстори. Те представиха тъкани и кожени изделия, красиви дърворезби, керамика, звънци и чанове, народни инструменти, красиви шевици, сувенири и още много ръчно изработени предмети.

За трета поредна година на събора участва пътуващото читалище „Бащино огнище”. То представлява автобус, облепен с изображения на националните герои, а в него имаше нова експозиция. Тематика бе посветена на Руско-турската освободителна война и показа част от униформите и дрехите на войските, участвали в битките, както и тяхното въоръжение.

„Децата много се впечатляват от малкото овчарче, което показваме. Всъщност е било обичайно деца на 10-11 години да се включват във войните и много от тях са дали живота си за свободата на България”, заяви Маргарита Спасова, част от екипа на читалището.

На метри от нея Андреана Дичева от организацията „Зелени Балкани” пък представи проект за възстановяване популацията на черния лешояд, който е изчезнал у нас. „За първи път ще бъдат пуснати на свобода двойки черни лешояди в Котел, с надеждата да се установят тук като гнездящи. Страната ни има нужда от тези птици, защото те са най-добрите естествени санитари на природата”, коментира тя. Дичева уточни, че всъщност идеята на доброволците е осъществяване на контакт с местни животновъди, които да дават техни умрели животни за храна на изчезващите птици. „Това ще бъде много полезно и за стопаните, тъй като по закон те трябва да вкарат труповете в екарисажи, което се заплаща”, допълни тя.

ПРАБЪЛГАРСКАТА ШКОЛА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ „БАГАТУР” НАЖЕЖИ СТРАСТИТЕ С ОЖЕСТОЧЕНИ БИТКИ И ЕКСТРЕМНА ЕЗДА. Мъжете пресъздадоха древни бойни техники, използвайки автентични оръжия от седми век. Техните костюми, шапки и дори прически пренесоха публиката в Средновековието.

Над 2000 изпълнители пък се включиха в Националния фолклорен конкурс „Заблеяло ми агънце“, който се проведе на две сцени, а в специална изложба бяха подредени 250 творби от националния конкурс за детска рисунка на тема „Гергьовден и овчарството“.

В събота и неделя се състоя кулинарното шоу на Ути Бъчваров „В търсене на изгубения вкус“. Популярният телевизионен водещ представи стари български рецепти с овче мляко, сирене и месо от различни краища на страната и приготви в своя внушителен тиган най-големия агнешки кебап.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!