Личности. Валерия Дончева, социалистката, която влезе в БСП, когато партията загуби местните избори

РОМАНТИКА, РАЗОЧАРОВАНИЕ, УСЕЩАНЕ ЗА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ, НО ПОНЯКОГА И ЗА ТОТАЛНО БЕЗСИЛИЕ ЩЕ ПОМНИ ЗАВИНАГИ ВАЛЕРИЯ ДОНЧЕВА ОТ ЧЕТИРИТЕ СИ ГОДИНИ КАТО ЛИДЕР НА МЛАДЕЖКОТО ОБЕДИНЕНИЕ НА БСП ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Преди около два месеца тя напусна поста, защото няма право на повече от два мандата, но признава, че е оставила на това място сърцето си.

„Това, което правих, е кауза и аз за нищо не съжалявам. Нито за жертваното лично време, нито за променените отношения с много хора в живота ми“, казва Валерия, която в момента е и първи мандат общински съветник в парламента на старата столица. Тя е бунтар, свободолюбива е и обича тези си свои качества, но признава, че е готова да се съобразява с идеологията на партията си и това не й причинява никакъв душевен дискомфорт.

Валерия Дончева е член на БСП от 2011 г. и това се случило веднага, след като партията изгубила местния вот. Тогава тя за първи път участвала в избори като лидер на около 40 млади хора, които работили по кампанията. За този месец и половина тя се влюбила и в работата, и в хората, с които работила и… останала. Малко след това я поканили да работи като областен координатор – длъжност към Националния съвет на БСП в София.

„Започнах почти на шега. Трябваше да се правят младежки инициативи, които да са свързани с идеологията на партията. С времето обаче инициативите се превърнаха в каузи, при които трябваше да имаме и да отстояваме категорична позиция по общественозначими проблеми. Трябваше да присъстваме на протести, когато хората бяха недоволни по различни въпроси“, обяснява Валерия и признава, че често й е било много трудно да бъде лидер на младежкото обединение на БСП.

ПОЛУИСТИНИ И ОТКРОВЕНИ ЛЪЖИ ЗА НЕЯ САМАТА И ЗА БЛИЗКИТЕ Й ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ ПОЯВЯВАТ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО и тогава Валерия за първи път усетила какво е да си напълно безсилен. Да знаеш, че нищо от това, което хората слушат за теб, не е истина и да не можеш да го докажеш. Лутала се между двете крайности да отговори публично и да премълчи, без да е сигурна, че който и да било от двата варианта ще й донесе полза. „Аз обикновено търся вината в себе си и тогава все се питах какво направих или пък не направих, за да се окажа така неразбрана. После съм се чувствала безсилна, когато се сблъсках с политическата апатия сред младите хора. Особено в град като Велико Търново, за който приказките за историчност и държавност са така смели и големи. Тази апатия ни пречеше през годините да привличаме млади хора за нашата кауза, но пък тези, които дойдоха и останаха, правят всичко със сърцето си“, категорична е Валерия.

За четирите години като лидер на младежкото обединение на БСП, тя е разбрала, че именно тази структура на партията играе ролята на авангард. Младите са главното действащо лице в предизборните кампании, те вършат „черната“ работа, организационната дейност, не спят, за да са налепени плакатите, отиват преди кандидатите на срещата, за да подготвят мястото и хората. „Истината е, че младежкото обединение не може да бъде много по-различно от партията. Ние сме отражение. Младежкото обединение е школата, в която бъдещите лидери могат да се ошлайфат, да се подготвят, да опознаят хората, които после ще гласуват за тях. И тази чувствителност към хората и към техните проблеми или я носиш, или я учиш, но ако я учиш, това става именно в младежкото обединение“, категорична е Валерия.

После съвсем естествено темата на разговора се насочва към пропастта между политиците и хората, която става все по-осезаема. Към неразбирането и безсмисленото говорене. „Една-единствена е формулата – винаги да бъдеш откровен. Иначе няма смисъл. Когато си откровен, можеш да признаваш грешките си, когато можеш това, можеш да вдъхновяваш хората“, признава Валерия.

В СЕМЕЙСТВО С РАЗЛИЧНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ Е ИЗРАСНАЛА ВАЛЕРИЯ, КОЯТО СЕГА Е НА 32 Г., МАЙКА НА ПЕТГОДИШЕН ЮНАК И ДОКТОРАНТ ПО ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ. Родителите на баща й са представители на демократичното общество от 90-те г. и тя е пораснала с лозунгите от първите години на демокрацията.

Родът на майка й обаче е с комунистически корени. Но тя не помни баба й и дядо й някога да са й говорили за партията. „Дядо ми беше зам.-кмет в район на Варна по социалистическо време. Но не споменаваше партията пред мен. Просто ме възпитаваше на чувствителност, съпричастност, солидарност, което за мен в момента е дефицит. И сега, като се връщам назад, разбирам, че аз съм резултат и от неговите вярвания. Аз съм миш-маш между крайно леви и крайно десни и съм една от малкото в партията, които не са по наследство партийни членове“, казва Валерия и признава, че нейната партия вече й е носила сериозни разочарования. Не е мислила да се отказва, но ако се почувства много дълбоко наранена, ако принципите й бъдат накърнени, тя ще се оттегли. „Няма да отида в друга партия, защото това не го разбирам. А и не вярвам, че е решение да си смениш партията. Затова ще се оттегля и ще се опитам да бъда полезна по друг начин“, категорична е младата общинска съветничка на БСП.

Докато била лидер на младите социалисти, Валерия успяла да завърши бакалавърската си степен по политология. Всъщност тя много искала да учи право, защото от малка обичала да говори. А и всички я наричали адвокатчето на рода и миротвореца на фамилията. Но не й достигнал балът и тя записала политология. В трети курс бунтарят в нея се обадил и тя прекъснала. Преместила се в друг град, върнала се година по-късно и възстановила изгубените си студентски права. Завършила, после записала магистратура по национална и регионална сигурност в НВУ „Васил Левски“. Това се случило през 2011 г., когато започнала историята на Валерия в БСП.

По някое време обаче Валерия си дала сметка, че твърде много време отделя на партията, на каузите и организацията. Решила, че е време отново да се съсредоточи в професионалното си развитие, защото не е нужно само политиката да определя живота й и станала докторант по обществени комуникации във ВТУ. Завършила миналата година и сега очаква да започне работа като преподавател в университета.

Валерия мечтае да види скандинавските страни, защото е влюбена в литературата и киното на Скандинавия. В свободното си време ходи на йога и се забавлява с малкия си син, който е най-важният мъж в живота й – Виктор.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА