53 четения

Търновка се върна в родния си град като посланик на Европейската комисия

Петя Стефанова разказа пред тийнейджъри какво е да работиш в Брюксел

ЗА РАБОТАТА СИ В ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ЗА ТОВА КАК Е СТИГНАЛА ДО ТАЗИ ИНСТИТУЦИЯ, ЗА ЕЗИЦИТЕ, КОИТО Е УЧИЛА В УЧИЛИЩЕ И ЗА МЕЧТИТЕ СИ, ЧАСТ ОТ КОИТО ВЕЧЕ Е СБЪДНАЛА, говори миналия ден пред ученици от СУ „Вела Благоева“ във Велико Търново Петя Стефанова. Тя е възпитаничка на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“, където е завършила паралелката по немски и английски език. След това е учила приложна лингвистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ с немски и испански език. Докато била в училище, Петя научила и руски благодарение на това, че в онези години езиковата ни гимназия предлагала този език. И съвсем естествено започнала да мечтае за Брюксел, Европейската комисия и работа като преводач.

„Нещата не се развиха съвсем както аз си ги мечтаех. Защото аз си представях, че Брюксел е като в Германия, ще мога да се справя чудесно благодарение на отличния си немски език, обаче Белгия си е Белгия. Когато стъпих там, разбрах, че езиците, които знам, изобщо не са правилните и се наложи да започна да уча и френски“, разказва Петя. Близо час тя разказва на тийнейджърите как превключва между езиците, какви конкурси е преминала, за да работи в Европейската комисия, какво й харесва в Брюксел, какво й липсва там от родината.

„Моето гостуване в СУ „Вела Благоева“ е по проект, който Европейската комисия разработва от няколко години. Този проект ни превръща в посланици на Европейската комисия и на всички подобни институции, защото идеята е ние да се върнем в училището, в което сме завършили и аз вече съм гостувала в Езикова гимназия, или в друго училище в родния си град. Да разкажем на децата за работата си, да представим себе си, да видят децата, че в Европейския съюз работят нормални хора, които са излезли от техните среди, завършили са подобни училища и са успели да стигнат до различни позиции в институциите на ЕС. Не засягаме политически въпроси“, обясни след срещата си Петя.

В момента тя работи в генерална дирекция „Комуникация“, в отдела за бюджет. Това е отделът, който финансира всички комуникационни проекти на комисията – уеб страници, социални медии, аудиовизуални програми, печатни публикации.

„Съществува един мит, наречен „Европейски балон“, където служителите на институциите общуват само със себеподобни. И аз не знам защо така се получава, може би заради факта, че където и да отидеш, както и да се чувстваш, винаги оставаш чужденец. И аз първо се насочих към българи, когато отидох там. Сметнах, че така ще ми бъде по-лесно и наистина беше. Имам и колеги белгийци, но те си имат собствен живот, живеят по друг начин. Когато ние имаме отпуска, се прибираме в държавите си, те отиват на по-екзотични места, защото няма какво да правят в Белгия. Често има екскурзии, които са специално за чужденците в Брюксел. И този различен начин на живот ни разделя“, разказва Петя.

На този етап обаче тя не е готова да се раздели с мечтата си и да се върне у дома. Прибира се често и се зарежда с любов, приятелства и много спомени. Когато си тръгне отново към Брюксел, си тръгва с пълна чанта с разни неща от България – най-вече храна, каквато в Белгия не може да намери, не защото я няма, а защото вкусът е различен. И пълни куфара си с коприва, орехи, сърми, тиква, баница.

С. БОЯНОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!