Проф. Анчо Калоянов разработи проект за превръщането на църквата "Св. Димитър" в храм на Търновската книжовна школа | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Проф. Анчо Калоянов разработи проект за превръщането на църквата „Св. Димитър“ в храм на Търновската книжовна школа

Публикувана на: 17.05.2018г. 2117 прегледа

ПРОЕКТ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЦЪРКВАТА „СВ. ДИМИТЪР СОЛУНСКИ“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО В „ХРАМ НА ТЪРНОВСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА“ Е РАЗРАБОТИЛ ПРОФ. АНЧО КАЛОЯНОВ – най-популярният и обичан преподавател по фолклор във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята за това се родила след дълги разговори на проф. Калоянов с проф. Иван Харалампиев, който е отговорен редактор на поредицата му „Славянска православна цивилизация“. Когато двамата започнали да дискутират четвъртата книга, посветена на Великата църква на Царевград Търнов, проф. Калоянов споделил на своя приятел и колега, че сред музейните експозиции в старата столица няма такава, която да разказва за величието на Търновската книжовна школа.

„Освен това преди 7 – 8 г. излезе една книга на Тодорка Недева – пътеводител за празничната култура на Търново след Освобождението. Тази книга разказва, че Търново е моделирало празничния календар на следосвобожденска България. И много важни дати, като например 2 юни, ние празнуваме днес благодарение на нашите предци – търновци. Представяш ли си какво самочувствие и имал градът ни тогава? Бил е лишен от правото да бъде нова столица на освободената държава, но е овъзмезден да остане завинаги историческата столица на България. Ние днес също сме истинските стопани на миналото, което е националното ни богатство. И в това национално богатство аз виждам мястото на Търновската книжовна школа“, разказва проф. Калоянов.

Църквата „Св. Димитър Солунски“ е чудесното място за такъв музей, защото е свързана с Патриаршеската църква „Св. апостоли Петър и Павел“ и със „Св. 40 мъченици“. Така се оформя един триъгълник от три паметника на политическата ни история, духовната ни история и на началото, защото „Св. Димитър Солунски“ е началото на Второто българско царство“, категоричен е професорът, който казва още, че Търновската книжовна школа е най-добрият документ за историята на Второто българско царство.

АЛЕЯ НА ЗНАМЕНИТОСТИТЕ МОЖЕ ДА ВЪВЕЖДА ПОСЕТИТЕЛИТЕ И ДА ИМ „ПОКАЗВА“ РЕЛЕФИ НА ЗНАМЕНИТИТЕ НИ КНИЖОВНИЦИ. Между тях ще се извисява и паметник на Граматика, на анонимния книжовник, който всъщност е създател на всичко това. В основата на паметника ще бъдат издълбани всички автографи, на книжовници на българското царство, оставени от тях в книгите.

В музейната експозиция ще бъдат показани илюстрованите ръкописи на Манасиевата хроника, Томичовия псалтир, Лондонското четвероевангелие, всички важни книги на църквата и на Търновската книжовна школа. Проектът на фолклориста предвижда още създаването на кът на великите, в който централно място ще има и за книголюбеца цар Иван Александър, известен с това, че е покровителствал преписването на книги. В храма ще има кътче, в което човек ще може да пише с паче перо върху пергамент и след това да отнесе това парче хартия за спомен със себе си.

„Имаме запазени образи на книжовници и те също могат да станат част от храма. Пазим портрет на Григорий Цамблак например. На Киприян имаме икона, на Патриарх Евтимий – също. Редом с тях ще бъде представен и целият светителски пантеон – св. Иван Рилски, св. Петка Параскева Търновска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, св. Филотея. Те са причина да се появят жития и служби, които са основното ядро на характеристиката на Търновската книжовна школа, която обгрижва култа към 7 – 8 собствени светци, включително и култа към царица Теофана, която е първата съпруга на Иван Александър. Била е канонизирана от патриарх Евтимий“, разказва още професорът.

Той е предвидил място и за представянето на днешните изследвачи на Търновската книжовна школа, сред които Юрий Бегунов от Санкт Петербург, Алексей Турилов от Москва, Александър Наумов от Краков, Хайнц Миклас от Фрайбург, Франсис Томпсън от Антверпен, Димитриус Гонис от Атина, Дан Замфиреску от Букурещ, Предраг Матеич от университета Калъмбъс, щата Охайо. „Всички те като география показват какво място има Търновската книжовна школа във важни научни центрове в Европа и извън нея. Това българите малко го знаят, те не са и длъжни да го знаят, но е повод за гордост“, категоричен е проф. Анчо Калоянов.

Трагичното време в книжовната памет, българският исихазъм, култът към Кирил и Методий, Евтимиевата реформа също са теми, които ще присъстват в новия музей, когато той бъде готов.

Юридически пречки за превръщането на църквата „Св. Димитър Солунски“ в храм на Търновската книжовна школа няма, но процедурата е тежка и бюрократична. Църквата е паметник с национално значение, което я прави обект на специален режим, държавна собственост е и всички промени трябва да минат през министерския съвет. Освен това авторските права на арх. Теофил Теофилов, който е проектант на храма, са със 75-годишна давност. Тези права се държат от арх. Милен Маринов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *