62 четения

20 години майка и син от Полски Тръмбеш чакат чудото момчето да стане от инвалидната количка

ВАНЯ СОКОЛОВСКА И СИНЪТ Й КРИСТИЯН СОКОЛОВСКИ ОТ ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ са пример за силата на човешкия дух. Момчето е на 20 г. и страда от церебрална парализа от рождение. Сега е абитуриент на СУ „Цанко Церковски” в Полски Тръмбеш, но няма да ходи на бал. Не защото няма пари, а защото се чувства различен. Никой никога не му е казвал нищо, но Кристиян и майка му заминават заедно на пътешествие точно по време на балните изяви на останалите 53-ма зрелостници от гимназията в града. От години насам независимо от инвалидната количка двамата ходят из планините, на море и на други интересни места из страната. И никога не се оплакват и не искат нищо. Надяват се само на чудото на прохождането на Кристиян и са убедени,че един ден това ще се случи.

ФАМИЛИЯТА НА СЕМЕЙСТВОТО Е УКРАИНСКА, защото бащата е бил украинец. Драмата обаче започнала още след раждането на момчето, а когото Кристиян бил на 3,5 г. баща му Сергей се удавил в морето. Ваня останала сама с единственото им дете. Кристиян се родил наглед здраво бебе, но на година и три месеца му поставили страшната диагноза – церебрална парализа с усложнения. Симптомите били забелязани на годинка, когато една лекарка попитала майката защо оставя бебето на леглото само и не се ли притеснява. Майката отговорила, че той само мърда ръце и крака, но не се търкаля. После била поставена страшната диагноза. Ваня, която има оптика в Полски Тръмбеш, изтръпнала от вестта, но все пак първо си помислила, че Кристиян е роден малък и проблемът може да е в това.

КРИСТИЯН ТРЪГНАЛ ПО-КЪСНО НА ДЕТСКА ГРАДИНА с деца, които вече излизали от нея. Заради това сега завършва средно образование и е абитуриент 20-годишен. През всичките тези години майката е направила 7 операции на Кристиян в различни български болници. Ходили са на рехабилитация, където им кажат и в различни курорти. Никога не се задържат в къщи през ваканциите и се движат колкото могат. Болестта основно е засегнала долните крайници на юношата. Заради това майката и синът обикалят дори пещерите из България, тя е негов постоянен личен асистент и тика количката, от която се надява един ден да стане. Вярата им в изправянето е свързана и с чудодейната сила на икони и на църковни храмове, които са обиколили и постоянно обикалят.

ВСИЧКИ ДОКТОРИ СА КАЗАЛИ НА ВАНЯ, ЧЕ СИНЪТ ИМА 80% ПОТЕНЦИАЛ да проходи, но никой не казва кога може да се случи това.

„Не съм отчаян и вярвам в силата на моя дух. Надявам се да уча химия в Пловдив. Много съм благодарен на всички за подкрепата в Полски Тръмбеш и най-вече на предишната директорка Павлина Минева, която направи асансьор за мен в училището. Сега обаче с майка ми отиваме на морето във Варна и на всички съученици пожелавам приятно изкарване на бала“, каза Кристиян.

Според учителите от СУ „Ц. Церковски” Кристиян заслужава да бъде отличен не само заради постиженията си в национални и международни състезания, а и за това, че през всичките години на своето образование е идвал на училище, без да допусне нито едно отсъствие, даже закъснение от час по неуважителни причини. За да е винаги със съучениците си, допринасят създадените условия, каквито, за съжаление, много малко училища в България имат. Изградената рампа и асансьор позволяват на Кристиян да се придвижва с количката си до класната стая на четвъртия етаж, както и до различни кабинети. Разбира се, над всичко стои силният човешки дух – волята, амбицията и оптимизмът. През миналата учебна година Кристиян и още двама негови съученици – Радослав Григоров и Дейвид Димитров, се явили на състезанието по природни науки, организирано от Химикотехнологичния и металургичен университет в София. Отличното представяне им гарантира още тогава прием в учебното заведение. Кристиян обаче е избрал да учи химия в Пловдив.

Нели СУКОВА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!