Събирачът на история подполковник Евгени Пенчев

Миналото, оръжията и паметта за Ново село са големите страсти на колекционера

ИСТОРИЯТА Е ГОЛЯМАТА СТРАСТ НА ПОДОПЛКОВНИК ЕВГЕНИ ПЕНЧЕВ – ПОЧЕТЕН КОМАНДИР НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИЯ БЛОК НА НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. В кръвта на подполковника е и колекционерството. Освен това той се е посветил на краеведски изследвания на родното си Ново село, майстор е на иконостаса на храма в НВУ, реставрира оръжия, член е на търновския клуб „Традиция“ и не пропуска да участва във възстановки на исторически събития из цялата страна.

Последната му артистична изява беше в Нощта на музеите в Арбанаси, където членовете на „Традиция“ показаха кърджалийското нападение над селището, случило се преди 220 г. През юли клубът ще участва във възстановка по случай 180 г. от слизането на четата на Стефан Караджа, както и във възстановките на Канлъ дере и на връх Бузлуджа. А после предстои и традиционният вече Средновековен фестивал на Царевец.

„Винаги съм имал интерес към старинните оръжия, към антикварните изделия и към краезнанието. Интересни са ми оръжията от периода на Възраждането като албанските гегали и пушки и сливенските бойлии. За съжаление в България има сравнително малко запазени такива експонати, затова и цените им са много високи. В Гърция са повече, гърците продължават да си пазят историята“, казва подполковник Пенчев, който допреди две години имаше една доста сериозна колекция от оръжия. Но най-интересната и най-любимата му част от тази колекция беше ограбена. Извършителят беше заловен и в момента е в затвора, но експонатите така и не се върнаха в дома на Евгени.

„Изчезнаха тези от Българското възраждане – преднопълнещи кремъчни оръжия, накити и аксесоари от този период. Останаха ми предмети от Руско-турската освободителна война, към които очевидно не е имало интерес“, признава подполковникът и уточнява, че у нас не е забранено да събираш преднопълнещо и оръжие, конструирано до 1900 г., с необлечен куршум. Няма забрана и за саби и дълго хладно оръжие. Разрешено е и да реставрираш стари оръжия, стига частите да са от същия модел.

„Нямаш представа каква тръпка е да откриеш части от старо оръжие в някоя плевня и после да вдъхнеш живот на това старо нещо. За жалост у нас оръжието от XIX и началото на XX век до 9 септември 1944 г. е тотално обезобразено. Унищожени или в лошо състояние са и сабите на българското офицерство. Докато в съседните балкански страни има запазени прекрасни образци“, допълва още събирачът на история.

След това казва, че напоследък бавно се вдига мъглата и върху войните за национално освобождение от 1912-1918 г. Много хора започнали да търсят имената на прадядовците си по войнишките паметници. Да откриват предмети от войната, предмети от т. нар. войнишко творчество. „Тези войни са периодът, когато мъжете са били масово мобилизирани, и така на фронта са заминали много майстори и занаятчии, златари, които са изработвали в окопите предмети от снаряди, гилзи, осколки. И тепърва започват да излизат чашки, ножчета, ножове за писма, накити, пепелници, кани, цели сервизи, изработвани от различни военни атрибути. Някои от предметите са изключително изящни, гравирани са, някои са с изобразени цели сцени от военния живот. Тези уникати са стояли захвърлени в стари къщи и мазета, но хората започнаха да ги виждат“, казва Евгени.

ИСТОРИЯТА НА НОВО СЕЛО СЪЩО Е СТРАСТ ЗА ПОДПОЛКОВНИКА, КОЙТО КАТО СЪЩИНСКИ КРАЕВЕД ИЗДИРВА И СЪБИРА ПАМЕТТА НА СЕЛОТО СИ. Казва, че продължават да излизат нови и интересни находки, спомени и предмети, свързани със знакови личности. Преди две години в читалището направили етнографска сбирка и специално за нея родственици на Матей Преображенски Миткалото дарили джезвето на отец Матей. Преди 10 години, когато беше съграден храмът „Св. Седмочисленици“ на Военния университет, Евгени Пенчев заедно със своя колега Светломир Стоянов и с още четирима курсанти изработиха входните врати и иконостаса.

Тогава е създаден и представителният блок на Военния университет, без който не минава вече нито един военен парад. Идеята за това пак е на Евгени Пенчев, който вече е отстъпил командването на младия си колега Ивелин Тодоров, но продължава да следи развитието на блока.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА СИНИТЕ УНИФОРМИ НА КУРСАНТИТЕ ОТ 20-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК Е СЛЕДВАЩАТА КАУЗА на подполковника. Заповедта, с която тази идея ще бъде реализирана, вече е издадена от министъра на отбраната Красимир Каракачанов.

„Имаше среща на курсанти в парламента, а после и при армейския министър. На тази среща повдигнах въпрос за възстановяване на старата униформа, която е била свалена през 2002 г. Министър Каракачанов е историк и нямаше нужда дълго да го убеждаваме“, обяснява Евгени. Униформата няма да е съвсем идентична със старата, но ще е много сходна. В миналото курсантите са носели ботуши, това вече е твърде скъпо, но ще има бричове и тесни панталони, вталена куртка с висока затворена яка и кортик, като все още се уточнява точно какъв ще бъде. Консултант е Александър Вучков, който е изследовател и има издадена книга за униформите в българската армия. Първите униформи ще бъдат ушити за курсантите, които ще влязат във Военния университет наесен.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Един коментар за “Събирачът на история подполковник Евгени Пенчев

  • 22.05.2018 в 22:01
    Permalink

    Този човек не беше ри жертва на най-огромния обир на антики в дома му ? Защо не сте дори му загатнали за този драма ? Че нали апашите бяха заловени и дадени на съд ли авторът просто няма представа за какво иде реч ?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *