97 четения

32 години медицинската сестра Теменужка Петрова е мост между света на здравите и света на болните

ПО ПОВОД ДЕНЯ НА СЕСТРИНСТВОТО ТЕМЕНУЖКА ПЕТРОВА БЕШЕ ОТЛИЧЕНА С ПРИЗА „За професионализъм, компетентност и умения за работа в екип“ в категория „Хирургични грижи“. За нея престижното признание било неочаквано. Казва, че всъщност се чувства като приносител на наградата, защото тя е за целия екип от медицински сестри във Втора хирургия на търновската болница. „В нашата професия няма индивидуални играчи, това е екипна работа и всеки от колектива допринася за оптималните резултати“, скромно обяснява сестра Петрова.

Тя разказва, че пожелала професията си едва ли не подсъзнателно, тъй като е дете на възрастни родители със сериозни хронични заболявания. От малка се налагало да се грижи за тях и затова избрала Медицинския институт за подготовка на здравни кадри във Велико Търново, който завършила през 1985 година. След реформите пък взела необходимия допълнителен изпит за полувисше образование и званието медицинска сестра. И до днес ясно си спомня първия си работен ден. Датата била 1 септември 1986 година, а отделението – същото, в което работи и сега, макар да е претърпяло много промени през изминалите години.

„РАБОТАТА В ХИРУРГИЯ БЕ МОЯ СБЪДНАТА МЕЧТА, ЖЕЛАЕХ Я ОЩЕ КАТО СТАЖАНТКА. РЕАЛИЗИРА СЕ, НО НА МНОГО ВИСОКА ЦЕНА. Тогава бях по майчинство, защото дъщеря ми беше на година и четири месеца и за да остана на работа в отделението, се наложи съпругът ми да излезе по майчинство и да се грижи за нея, докато майка ми се пенсионира и поеме тази роля. Загубих част от детството на дъщеря ми като всички, заети в сферата на здравеопазването, заради нощни смени, работа по празници, тежки и дълги дежурства. Тежеше ми да ходя на работа, докато тя е болна и има нужда от мен, но това беше пътят, който сама избрах“, споделя Теменужка.

За своите 32 години опит тя е попадала на стотици интересни случаи. Някои се запечатали в съзнанието й поради своята сложност, други заради изненадващо добрия си развой, а трети като забавни. Теменужка предпочита да си спомня за комичните ситуации.

„Преди време, когато още съществуваше казармата и войниците, търсейки начин да отсъстват известно време от служба, гълтаха малки предмети като топчета, копчета и т.н. Имаше едно момче от наказателния арест, което беше глътнало лъжичка и се наложи да я вадим с операция“, спомня си тя.

И макар усмивката лесно да се появява на лицето й, не крие, че всъщност често тъгува наравно с пациентите. Твърди, че не се свиква със смъртта, нито със страданията на млади хора с онкологични заболявания. А с времето успяла да усвои най-правилния подход към болните. Разкрива тайната – към майките да се отнася като с майка, към съпругите като съпруга, към възрастите като дъщеря. „МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА Е МОСТ МЕЖДУ ДВА ПАРАЛЕЛНИ СВЯТА – СВЕТА НА ЗДРАВИТЕ И СВЕТА НА БОЛНИТЕ. Едните си мислят, че никога няма да се разболеят, а другите – че няма да оздравеят. А всъщност във всеки момент могат да сменят местата си“, казва 52-годишната жена.

Макар да обича работата си, тя неведнъж се е колебала дали да смени професията. Мотиви за това не липсват – неуважението на обществото към професията й, недоброто заплащане, отговорния труд и работата в почивни дни. Имала е предложения от други работодатели, но отказвала, защото е сигурна, че тук може да даде най-много от себе си и да бъде удовлетворена от работата си. Най-важният мотив обаче се появил в последните месеци.

„Огромният ентусиазъм на студентките от филиала на Варненския медицински университет във Велико Търново ме запали. Те преминават стаж в отделението и някои вече са назначени по програма за болногледачи. Техният пламък в очите и ентусиазъм внесоха невероятна енергия в отделението. Младите хора ме върнаха обратно, а аз бях почти до входната врата. Мисълта, че не всичко е загубено и има кой да продължи мисията на медицинската сестра, ме убеди да остана“, признава си Теменужка.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *