94 четения

Проф. Михаел Бар-Зоар пред „Борба“: „Лично търсих Менгеле по целия свят, Петър Христов беше незаменим приятел!“

Проф. Михаел Бар-Зоар е роден на 30 януари 1938 г. в София. През 1948 г. заедно със семейството си заминава за Израел. Член на Кнесета (израелския парламент), посланик в Съвета на Европа и бивш съветник на генерал Моше Даян. Преподавал в Университета в Хайфа – Израел, и в университета „Емъри“ в Атланта, Джорджия. Един от най-видните специалисти по въпросите на шпионажа. Прави изключително успешна кариера като писател и е носител на престижни награди. Автор е на над 30 книги, негови творби са преведени на 18 езика. В сряда проф. Бар-Зоар изнесе във ВТУ лекция за спасяването на българските евреи.

 

Проф. Бар-Зоар, каква е причината да сте във Велико Търново?

– Имах лекция във Великотърновския университет в памет на моя близък и незаменим приятел Петър Христов. Темата бе „Спасяването на българската еврейска общност от депортиране към нацистките лагери по време на Втората световна война“. С г-н Христов отдавна замисляхме тази моя изява. Не крия, че той допринесе много за излизането на моята книга „Извън хватката на Хитлер“. Трябваше да пътувам за България за среща с него и лекцията в седмицата, в която бе убит. С оглед събитията направих лекцията сега.

– Много се коментира това дали Петър Христов е бил част от Силите за специални операции в Русия. Говорили ли сте на тази тема?

– Да, това се случи по време на вечеря в Париж. Имах лекция там и след нея бяхме в един ресторант заедно с Яков Джераси, проф. Гиньо Ганев и други. В един момент с Петър се отделихме и тогава за пръв път той ми разказа за своето минало като офицер в спецназ в Русия. Той започва своята кариера в Москва, в спецназа – това го чух за пръв път от него, разказа ми как живеел в Москва, участвал в операции на спецназа, после бил охранител на бар, купил бара. Той не беше човек, който търси да се хвали, беше много дискретен. Знам, че го е споделял на много малко хора.

– Вие сте изтъкнат експерт в сферата на шпионажа и „Мосад“, имате даже книга за най-великите мисии на израелската тайна служба, коя е най-успешната от тях все пак?

– Най-популярна, безспорно, е операцията по залавянето на оберщурмбанфюрерът от SS Адолф Айхман. Разговарях с Рафи Ейтан – шефа на отдела в „Мосад“. Получихме информация, че Айхман е Буенос Айрес. Наши агенти отидоха на място и потвърдиха самоличността му. Тогава получихме сведения, че в Аржентина е и Йозеф Менгеле – палачът от Аушвиц. Проучихме и се оказа, че в момента обаче не е в квартирата си и щял да се върне след няколко дни. Рафи предложи на шефа на „Мосад“ Исер Харел да му докара Айхман, но по случая да се мълчи седмица, за да може да хванем и Менгеле. Искаше да чака в съседно Чили, докато се уталожат нещата след залавянето на Айхман. Шефът на „Мосад“ съгласува това с Бен Гурион, но той каза, че вече за тайна не може да се говори, защото твърде много хора знаеха това, че Айхман е при нас. Все пак това бе един от символите на нацистите. Бен Гурион нямаше друг ход, освен да го обяви в Кнесета, и така решихме да не рискуваме и изпуснахме възможността да хванем и Менгеле. В крайна сметка той се удави в Асунсион през 1978-ма. Получил е сърдечен удар, докато се къпе. Една от най-значимите операции за мен обаче е ликвидирането на „Черния септември“ – една от най-опасните организации в света по това време, отговорна за множество показни атентати и убийства.

– В книгата си споменавате малко известни факти за нацисти, които са били двойни агенти. Един от тях е бил даже знаменитият Ото Скорцени?

– Той е един от най-невероятните агенти, работили за еврейската държава. Скорцени е символ, Хитлер го е харесвал много, защото е виждал у него всички важни качества на немския войник. Ото Скорцени е техен герой. Точно той ни даде важна информация за немските учени, които разработваха ядрено оръжие и насочващи системи в Египет.

– Има ли други значими операции, които не сте споменавал досега ?

– Само преди няколко дни „Мосад“ отбеляза един от най-големите си успехи. За него ще напиша в следващата си книга. Наши агенти откраднаха от Техеран секретни архиви на иранците. В Израел са вече 185 хил. документа и 180 диска с информация за техни оръжия, операции и т.н.

– България спаси своите евреи, но трябва ли да се чувстваме виновни за това, че тези от Тракия и Македония не бяха спасени?

Случаят с евреите от Тракия и Македония една ограничена вина. Това не се случва поради погрешна политика на царя. Според мен, дори той да беше протестирал, нищо нямаше да се промени. Какво го интересува Хитлер, че Борис казва: „Не го правете”. По времето, когато Петър Стоянов беше президент, е имало идея да построят две статуи – една голяма и бяла за спасяването на евреите и една по-малка, черна, за грешката с евреите от Тракия и Македония. Това не е станало. Но надписът на паметника зад парламента е много точен – „Благодарим на тези, които спасиха евреите, и скърбим за ония 11 хиляди от областите Тракия и Македония, които бяха под българска администрация, но не бяха български“. България спаси своите евреи и това е световен прецедент. Другите, които също го направиха, бяха италианците.

– Има ли връзка спасяването на евреите с мистериозната смърт на Борис Трети, проучвали ли сте този вариант?

– „Мосад“ също е работила по темата, събирали сме данни. Смятам, че Борис не е бил отровен от Хитлер по тази причина. Има логика в друго. Царят е имал уговорка за тайна среща с американски и британски дипломати в Истанбул по темата за напускане на съюза с Германия от страна на България. Ако има нещо направено умишлено – трябва да се търси в тази посока. Така че единствената причина, която ни изглежда сериозна, е опит на цар Борис да намери връзка със съюзниците, понеже това е опасно за Германия. Ние знаем, че немски лекари са разработвали бавно действаща отрова. Но смятам, че смъртта на Борис Трети ще остане една от загадките на историята, каквито има винаги.

Казвате, че България има всички дадености, за да се развие, но не успява. Държавата Израел е създадена от нищото, насред пустинята. На какво се дължи това разминаване?

– Разликата е, че България съществува много години, а ние създадохме Израел през1948 години. Това беше една луда амбиция да построим държава. Други народи са правили това в продължение на стотици години. Всяко нещо, и най-малкото, което успявахме да направим – пристанище, телефонна линия, каквото и да – беше новина и ни изпълваше с щастие, превръщаше се в празник в Израел. Много пъти съм казвал, че България е без аналог, има уникална природа и дадености, които трябва да се използват. Повтарял съм го на всеки български премиер. Дойдох за първи път в България през 1995 г. и оттогава до днес има огромна разлика. Но от друга страна, за което много ме боли, България все още не е излязла от лошото си икономическо състояние. Хората не са намерили пътя, по който да напреднат. В България е пълно с таланти. Нивото на учените е много високо. Българите са много трудолюбиви и скромни хора. Налице са всички данни, необходими, за да се развие прекрасно една нация. Засега обаче още не го виждам това. Да, виждат се построени много хубави сгради, мерцедеси и беемвета по улиците, но това не е достъпно за всички.

Стилян НАЙДЕНОВ

Сн. Светослав СТЕФАНОВ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *