65 четения

Депутатът Милен Михов коментира предстоящи промени в закона за висше образование

„С разделянето на академичната и административната власт ректорите няма да управляват университетите като феодални имения”

СЪЗДАВАНЕТО НА МЕХАНИЗЪМ, КОЙТО ДА ПОЗВОЛЯВА НА ДЪРЖАВАТА ДА ВЛЕЗЕ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ И ДА ПРОТИВОДЕЙСТВА НА РЕКТОРСКИТЕ РЪКОВОДСТВА, КОИТО УПРАВЛЯВАТ УНИВЕРСИТЕТИТЕ СИ КАТО ФЕОДАЛНИ ИМЕНИЯ обсъжда Постоянната комисия за образование в Народното събрание. Този механизъм ще стане част от промените в закона за висше образование, които в момента подготвят депутатите. „Една от възможностите е да бъде създадено ново звено във висшите училища, което да е на подчинение на държавата. Или поне директорът на това звено да бъде назначаван от министъра на образованието. Това ще гарантира разделянето на академичната от административната власт, защото в момента ректорът управлява не само университета, но и Академическия съвет, има в ръцете си и изпълнителната, и разпоредителната власт, което не дава никаква самостоятелност на отделните звена във висшите училища и не защитава по никакъв начин обществения интерес“, каза вчера във Велико Търново народният представител от ВМРО доц. Милен Михов.

Той отказа да назове конкретни университети, в които има засечени случаи на феодализъм, но не скри и това, че такива проблеми вече са избухвали и в нашата област.

ФИНАНСИРАНЕТО НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ СЪЩО Е ВЪПРОС ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВАЖНОСТ, КОЙТО ЧАКА ДА БЪДЕ РЕШЕН. „Сега парите отиват основно за хабилитираните лица във висшите училища, а асистентите и младите учени, които тепърва постъпват на работа, започват със заплати, които са по-ниски от тези на младите учители. Затова в момента средната възраст на преподавателите в българските вузове е 44 – 45 г. и само след 5 – 6 г. поколенческият проблем ще се стовари върху ни. Да не говорим за бюджета за наука, който е нищожен, а искаме университетите ни да бъдат научни центрове“, коментира още доц. Михов.

Промените в закона за висшето образование трябва да влязат в парламента на есенната сесия и да бъдат гласувани до зимата, за да може новостите да бъдат факт през следващата година. 2019 г. е от особена важност за висшето образование, защото тогава във всички университети предстоят избори за нови ректорски и академични ръководства, обясни народният представител, който вчера отчете личното си участие в първата година от работата на 44-то Народно събрание.

60 000 ЛВ. Е УСПЯЛ ДА ОСИГУРИ ЗА ДЕТСКИ ГРАДИНИ, УЧИЛИЩА И ЕДНА ЦЪРКВА В ОБЛАСТТА ДОЦ. МИЛЕН МИХОВ.

За една година той е участвал в изработването на 12 законопроекта за изменение и допълнение на съществуващи закони, съавтор е на осем допълнения и на един проект за решение. Има две питания към министрите на образованието и на правосъдието. Доц. Милен Михов беше този, който повдигна въпроса за липсата на сериозни аргументи в решението в България да няма задочно образование по право.

От него дойде и провокацията за създаването на комисия, която да оглежда съдържанието на учебниците. Заповедта за сформирането на тази работна група е вече факт. Хората, избрани от министъра на образованието, ще трябва да открият всички недомислици и грешки в учебниците, явните реклами, както и скритото продуктово позициониране и най-вече ще трябва да кажат дали учебниците, по които децата учат, отговарят на Закона за предучилищно и училищно възпитание. „Става дума особено за частта му, в която се казва, че учебното съдържание трябва да работи за съхраняването на националната ни идентичност“, коментира депутатът.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!