Ген. Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана: "Трябва да си върнем вярата в българската армия и в хората, които служат на държавата" | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Ген. Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана: „Трябва да си върнем вярата в българската армия и в хората, които служат на държавата”

Публикувана на: 14.06.2018г. 600 прегледа

Парламентарната комисия по отбрана проведе във вторник изнесено заседание в Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Членовете на комисията изслушаха актуалното състояние на университета от неговия ректор бриг. ген. Пламен Богданов, след това обсъждаха въпроси, свързани с бъдещето на висшето училище и говориха за Българската армия като основа на държавността.

– Ген. Попов, от какво бяхте впечатлен и какво Ви притесни след представянето на актуалното състояние на НВУ „Васил Левски“, което ген. Пламен Богданов направи?

– Ще си позволя да кажа първо, че парламентарната комисия по отбрана е за първи път в Националния военен университет и е въобще първата комисия от народните събрания, която посещава това висше училище. А тук се бяха подготвили много добре и начинът, по който ни посрещнаха, беше истинска чест за Народното събрание.

Сега да се върна на въпроса, защото е важен. Тук видях, че имат желание за работа и има реална работа. Системата за военно образование специално във Военния университет се променя и се променя към добро. И не става въпрос само за увеличения прием на курсанти, но и в новите специалности и специализации, в разширяването на обхвата на различни категории военнослужещи, които могат да бъдат част от военнообразователната система, студентите, които също вече са част от военния университет.

Университетът има, разбира се, определени проблеми и те бяха посочени – недостигът на преподаватели например. Обаче има желание съставът да бъде попълнен. Има проблеми по използването на полигоните, където очевидно трябват допълнителни инвестиции. Има проблеми относно вътрешната структура, но всъщност Националният военен университет е достатъчно динамична структура, която може да се развива и самоусъвършенства и това е, което прави впечатление тук.

– Въпросът за модернизацията на армията като цяло и тук е на дневен ред, макар и в по-малък мащаб.

– О, да и ние говорихме за това. Не можеш да купиш модерна техника, а да не подготвиш хората за тази техника. Защото модернизацията не е свързана само с желязото. Модернизацията са най-вече хората, а Националният военен университет е тази структура, която подготвя хората, дава образованието, началния старт. Ако нямаме точните хора, добре образовани, правилно възпитани и подготвени, за какво изобщо ни е модернизация! Така че Националният военен университет е част от модернизацията и градежа на новата българска армия.

– Преди няколко седмици тук ни поканиха на открито занятие на момчета, жени и мъже, приели да влязат в т.нар. доброволна казарма. Те говориха за родина, за дълг, за саможертва – ценности, за които се притесняваме, че сме загърбили. Мислите ли, че с въвеждането на задължителна казарма, тази мотивация ще изчезне?

– Ето и това е част от дискусиите в комисията по отбрана. Не случайно тук, на това изнесено заседание, бяхме поканили хора с изключително минало, хора на духа, на идеите, хора мислители, които обсъждаха въпроса за ролята, мястото и задачите на Българската армия при изграждането на държавата и държавността. Армията наистина има задача да ни защитава отвън, но тя има и много важната задача да гради обществото в рамките, в които е и разписано в закона. Обаче възпитаването в дълг и чест, в отговорност пред род и родина, това не е ангажимент само на армията и не може да се случи само тук. Да, армията може да бъде посочена за пример, но роля трябва да има и обществото.

А дали трябва да се върнем към наборната армия, въпросът е сложен, защото според мен наистина първо трябва да се даде акцент на сегашното състояние на армията, за да може това, което имаме в момента, да бъде добре финансирано, осигурено. Военнослужещите сега да бъдат добре мотивирани, а след това армията да се включи и в изграждането на отделния човек като добър пример за подражание. А защо не и да се създадат учебни структури като тези ученически батальони например. Но все пак трябва да бъдем ясни – възпитанието на една нация не е единствено и само задължение на армията.

– Какво според вас е отношението на обществото към българската армия сега?

– В последно време се наложи едно такова говорене, че няма българска армия, че армията е абсолютно неспособна. Да, българската армия има своите проблеми и те не са от една-две години, а от тридесетина. Самият аз си спомням, че още 1992 г., когато завърших Военна академия и отидох в Граф Игнатиево като командир на ескадрила, планираният ми нальот за година беше 25 часа. Така че проблемите с нальота, с подготовката, с материалната база не са от вчера и от днес. Но според мен ние трябва да обърнем приказките и да си върнем вярата в българската армия и в хората, които служат на тази държава.

– И как става връщането на вярата?

– Е, това е въпрос, който няма еднозначен отговор. Това е въпрос вътре в нас. Но първо е нужно да си кажем искаме ли да сме по-добри, или не искаме. Искаме ли да живеем по-богато и по-щастливо, или не искаме. Искаме ли да имаме спорове и междуособици и да се караме непрекъснато, да унищожаваме институции и държава. И ако си отговорим правилно – да, искаме да бъдем добри и успешни, ще имаме отговор на въпроса редно ли е да казваме на всеки военнослужещ: „Благодаря ти за службата”.

– И докъде има място политиката в армията? Понякога, когато решавате въпроси вътре в комисията, изглежда сякаш представителите на различните политически сили водят война помежду си.

– Войната е продължение на политиката с други средства. Така сме учили ние във военните училища теорията. Няма как да минем без политика, без ръководство, без държавност, без Народно събрание. Разбира се, че трябва да има дебат, понякога задължителен, понякога дори глупав, но аз се радвам, че поне що се отнася до проектите за модернизация, ние в комисията по отбраната бяхме единодушни в пленарна зала. Включително и колегите от БСП, които имаха известни колебания и в комисията се въздържаха да гласуват. Но в решителния момент в пленарна зала имаха куража да поемат политическа отговорност и не защото тези проекти нямаше да минат през НС. Те щяха да бъдат гласувани, но в случая беше важно да имаме сериозно съгласие, защото армия не се строи за една година. Идеята, че ни е нужна добре екипирана модерна армия, с образовани и възпитани офицери, лидери, сержанти войници трябва да е обща.

– Кога сте се чувствали най-горд като военнослужещ?

– Ха! Аз винаги съм смятал, че моята професия е професия, с която ще се чувствам горд. Винаги съм смятал, че да си офицер вече е повод да съм доволен от това, което върша. Защото няма военнослужещ, който да прави нищо само за себе си. Винаги е в името на държавата и в името на по-висши цели.

– Как изглежда България отвисоко?

– Красива!

– Каква е Вашата най-смела мечта за българската армия?

– Най-смелата ми мечта ли? Когато видя човек с униформа, той да е усмихнат.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *