Православна вяра. Големите църковни празници през юли
През юли Православната църква ще отбележи няколко особено почитани празника. На 1 юли църквата празнува едно от значимите събития в нашата духовна история – връщането на мощите на св. Иван Рилски от В. Търново в Рилската обител.
Рилският чудотворец живял през X век, по времето на св. благоверни цар Петър. Още приживе наричали св. Йоан земен ангел и небесен жител. Заради голямата му вяра и духовност Бог му дал дарбата да помага на хората и да върши чудеса.
На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят, а 34 години след успението си той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
През 1195 година българския цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
През 1469 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.
На 15 юли, шеста неделя след Петдесетница, Православната църква възпява и прославя основоположниците на нашата вяра и нашето богословие – светите отци от първите шест вселенски събора. Вселенските събори са гласовете на църквата. Те са събрания на светиите, свикани и проведени под ръководството на Св. Дух, чието откриване е, както следва:
Първи – 20.05.325 година в Никея, Втори – 381 год. в Константинопол, Трети – 22.06.431 год. в Ефес, Четвърти – май 451 год. в Халкидон, Пети – 553 год. в Цариград и Шести вселенски събор, открит 680 година в Цариград.
На 20 юли почитаме паметта на св. пророк Илия. Той бил от потомството на Аарон от гр. Тесвия, Галатия, днес в земите на Палестина. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата.
Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканвали народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валял дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.
Народът видял това, до земята се поклонил на истинския Бог. Обилен дъжд напоил земята.
Свети Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.
На 27 юли Православната църква почита паметта на светите Седмочисленици – славянските просветители, светите братя Кирил и Методий и техните ученици: Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Изгонени от Моравия, намерили прием в България, при св. Цар Борис.
Проявили монашески подвизи и насаждали вяра и религиозна просвета сред народа през IX век. На тоя ден е починал първият от тях – св. Климент (916 г.).
31 юли е деня наричан Богородични заговезни, защото от 1 август започват Богородичните пости, или подготвителният период за празника Успение на Пресвета Богородица, който се празнува на 15 август.
Презвитера Моника ДАВИДКОВА
