Копия на средновековни оръдия изработва 58-годишният Йордан Карастоянов | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Копия на средновековни оръдия изработва 58-годишният Йордан Карастоянов

Публикувана на: 10.07.2018г. 916 прегледа

КОПИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНИ СТЕНОБИТНИ ОРЪДИЯ ИЗРАБОТВА 58-ГОДИШНИЯТ ЙОРДАН КАРАСТОЯНОВ ОТ ПОЛИКРАИЩЕ И МЕЧТАЕ ДА РЕСТАВРИРА УНИКАЛНИЯ ГРАДСКИ ЧАСОВНИК НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, който допреди години отмервал времето от часовниковата кула.

Изцяло ръчно майстори тежките си оръдия г-н Карастоянов. Повечето от екземплярите, които е направил, са били по поръчка на англичани, защото те именно се оказали големите ценители на балистите, които според историците са били ползвани от римляните през II в. пр. Хр. „Бях нощен пазач и започнах да дялкам, за да си запълвам времето. Тогава направих и първото копие, което наистина си е мини – едва няколко сантиметра. Обаче въпреки малките си размери балистата мята стрела“, казва Йордан Карастоянов и веднага демонстрира възможностите на оръдието. После започнал да прави и балисти, които стрелят с гюлета и да носи произведенията си по местните пазари. Така се запознали с англичани, които останали възхитени от майсторската работа на българина и му поръчали да направи специално за тях няколко балисти.

„Всяка част, всяко колелце в тези оръдия съм правил с ръцете си, защото англичаните така пожелаха. Металните части например биха могли да станат и на струг, при това доста по-бързо и доста по-лесно, но да са ръчна изработка, наистина прави предмета уникален“, казва Йордан Карастоянов.

Чертежите, по които той прави своите средновековните балисти, търси в интернет. Така научил всичко и за пусковия механизъм благодарение на който оръдието изстрелва стрелата или гюлето. Този механизъм е вече на 4000 г., но въпреки това работи безотказно. „Сега съм се зачел в историята на още две такива древни оръдия – требуше и онагра. Онаграта я наричат още скорпион, може би заради тази й част, която мята гюлето, тя наистина прилича на скорпионска опашка. Требушето е най-голямата по размер метателна машина, стреля с гюле на принципа на прашката. Страшни машини са били, мятали са и запалителни материали, човешки трупове, все с цел да прехвърлят високите крепостни стени и да нанесат непоправими поражения“, обяснява майсторът.

Преди време Йордан Крастоянов пробвал да си направи и арбалет, просто така – да види дали ще успее. Успял, но донякъде. Арбалетът се получил красив и точно копие на старото оръжие, но не успял да гръмне. „Нещо в чертежите, по които работих, не беше както трябва и аз, нали съм си упорит, се заех да разгадая грешката, защото нямаше как да се откажа така на финала“, признава г-н Карастоянов. Намерил грешката, променил чертежите и в крайна сметка неговият арбалет заработил.

После се пробвал да прави и дръжки на ножове и кании, които също се оказали интересни за чужденците по пазарите, които майсторът обикаля. „Дядо ми беше бъчвар и много искаше да ме научи на занаята. Обаче аз, малчуган, хич не исках да се занимавам с това. Предпочитах да кръстосвам улиците с приятелчета. Сега съжалявам и се налага сам да откривам истини, които можеше да науча от дядо ми, но…“, въздиша Йордан Карастоянов, който е баща на двама синове. И двете му момчета, които са вече пораснали мъже със собствен живот, не се интересуват от неговите хобита, но той не спира да се надява, че някой от внуците му може да се окаже по-любопитен от тях.

ДА ПРАВИ ПРЕПИСИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИ КНИГИ Е ДРУГОТО ХОБИ НА ЙОРДАН КАРАСТОЯНОВ. В личната му библиотека има преписи на „За буквите” от Черноризец Храбър и на Паисиевата „История славяноболгарская”. Преписал е житието на Константин Философ, а също така и на оригиналния език „Горски пътник” на Г. С. Раковски.

Шест години му е отнела Паисиевата история, която си остава най-дългогодишният му труд. Започнал да преписва великата книга през 2008 г. и шест години по-късно завършил, сам си направил и подвързията.

„Отне ми толкова време, защото преписвах само вечер – по страничка-две. Понякога се случваше да сбъркам и тогава трябваше да започвам отначало. Старобългарските букви се рисуват трудно и бавно. Но имам усещането, че все едно съдбата ме е водила към тази книга“, разказва г-н Карастоянов. Той пише на старобългарски език от 2000 г. Работил дълги години в Държавната печатница „Димитър Найденов” във Велико Търново, където се научил и да подвързва. Въпреки това му трябвали два месеца, за да се подготви да започне да преписва. Йордан няма университетско образование, не е учил старобългарски език и голяма част от думите на Паисий му били непонятни, затова се заровил в читалнята на търновската библиотека, за да препише думите първо с химикал и да ги разгадае.

„За буквите” на Черноризец Храбър е първата книга, която Йордан завършил и подвързал сам. И, за да му е още по-интересно и забавно, направил приписка на заглавната страница на книжката си, както правели всички автори преди векове. Съвременният преписвач на шега написал: „Пено дани забрайш да нараниш праситу. Купи ляп, че няма”.

В момента Йордан преписва „Житие и страдание грешнаго Софрония” от Софроний Врачански. Междувременно успял да издаде и три тома с вицове, наречени „Наръчник на зевзека“, естествено написани със старобългарски букви. Вицовете събирал 30 г. и за да ги издаде, си купил циклостил, на който сам въртял страниците.

Голямата му мечта е да реставрира часовника на Горна Оряховица, който дълги години отброявал времето, монтиран в часовниковата кула, но в момента 400-годишният механизъм е част от експозицията на музея. Йордан започнал да издирва чертежи от фирмата-производител, за да може да реставрира часовника и той отново да заработи.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *