Майстори на калоферска дантела и на шевици живеят под един покрив почти 50 г. | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Майстори на калоферска дантела и на шевици живеят под един покрив почти 50 г.

Публикувана на: 11.07.2018г. 2633 прегледа

ТЕ МОГАТ ДА МАЙСТОРЯТ КАЛОФЕРСКА ДАНТЕЛА, ДА ПЛЕТАТ НА ЕДНА И ДВЕ КУКИ, ДА ШИЯТ ГОБЛЕНИ, ДА БРОДИРАТ И ДА ПРАВЯТ БИЖУТА С БЪЛГАРСКИ ШЕВИЦИ. Заедно са вече почти 50 г. и понякога все още си правят седенки – само двамата, в хола, на сладка раздумка и на плетка. Така върви животът на бившата вече учителка Маргарита Бонева и нейния съпруг Иван Маринов. В брачното свидетелство са записани като сем. Иванови, но продължават да се представят като Бонева и Маринов.

Разделени стриктно са и уменията им – Маргарита Бонева е майстор в калоферската дантела и в плетенето, а Иван шие гоблени и бродира. Негови са и бижутата, украсени с родни шевици. Имало една почивка преди много години, когато г-жа Бонева пробвала да се намеси в ушиването на един гоблен и успяла донякъде, защото съпругът й нежно и категорично я отрязал с думите: „Ти си плети, аз ще си шия гоблена”. Оттогава Иван Маринов е направил поне 60 гоблена, а Маргарита Бонева е изплела километри брюкселска дантела. „Най-големият ми страх беше да не би някой да му натяква, че шиенето е женска работа и той да се откаже, но той се оказа корав мъж и не подаде на тези провокации. А те идваха най-вече от баща му“, връща се назад във времето Маргарита. Съпругът й веднага допълва, че тези подмятания на баща му не са го ядосвали, защото той никога не се е връзвал и е следвал сърцето си.

Двамата се запознали в родната си Горна Оряховица. Били съседи, но магията се случила, когато ги срещнал техен приятел. Когато се събрали, установили, че имат една и съща страст – нишката. Тогава и двамата шиели гоблени, благодарение на своя братовчедка, която им пращала от София арменски модели.

Някъде в края на 80-те Маргарита за първи път се влюбила в калоферската дантела и е влюбена до днес. „Философията на тази дантела е връзването на възелчета. Има точно две движения – усукваш и плетеш, но сплитките са 250. И конецът трябва да е изпънат“, обяснява Маргарита и някак между другото вмъква, че може да плете с 4 совалки и с… 96. После обяснява, че тя изобщо не е рекордьор с тези 96 совалки, защото холандките например работят с 2000.

В НАЧАЛОТО МАРГАРИТА ТРУПАЛА УМЕНИЯ ОТ СПИСАНИЯ, НО ПОСЛЕ РАЗБРАЛА, ЧЕ КАЛОФЕРСКАТА ДАНТЕЛА ОТ КНИГИТЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ. И писала на най-големият майстор по онова време – Владимир Харизанов от Перник. Той й казал, че ще дойде в Горна Оряховица, стига тя да събере десетина жени, които също като нея искат да се научат. Група обаче не се събрала. Чак през 1995 г. от Съюза на демократичните жени организирали два курса – във Велико Търново и в Горна Оряховица. Величка Радулова от карловското село Баня станала учителка на първите жени в железничарския град, които успешно преминали и през трите й курса. „Сутрин преподаваше в Търново, следобед идваше при нас. За три дни ни научи на основните тънкости, макар че тогава сама на себе си не вярвах, че мога да създавам такава красота“, признава Маргарита, която по онова време е учителка по български език и литература. Днес майсторката може да изплете от дантела всичко, дори и дрехи. Включително няколко години е сътрудничела на канадското списание за дантела „Лейс експрес“. Моделите изработвала покойната вече Мими Добрева, а Маргарита превръщала схемите в реалност.

Колко стара е калоферската дантела тя не знае. Признава, че опитвала да търси историята на това прелестно изкуство, но намирала противоречива информация. Някъде пишело, че началото се губи в XVI в. и дантелата идва тук от Венеция. После обаче прочела, че тази дантела, макар и с друго име, е известна още от XII в. и Петър Велики имал цели крепостни села, в които жените само това работели. „Има една много интересна история за Петър Велики, който ходил някъде в скандинавските страни и там му подарили дантела. Той попитал кой е майсторът, а те му обяснили, че това са техните жени. Царят обаче поискал да ги види и когато го завели при тях, се оказало, че жените са рускини“, разказва Маргарита и допълва, че и до днес в Петербург има университет за плетене на калоферска дантела. Когато това изкуство навлиза в България, то станало предмет в стопанските училища. А такива имало в Търново, Горна Оряховица, в Елена до 1956 г., когато били закрити.

Калоферската и брюкселската дантела са едно и също, а и се плетат по идентичен начин. Ние я наричаме калоферска, защото е свързана с историята на Калофер. По време на Руско-турската война градът запада, защото много калоферци са избити. Един обаче заминава в Брюксел, където жена му се научава да плете и в дантелата двамата видели шанс да възродят града си. Затова, когато се върнали, предложили да съберат пари за обучението и на други жени. Идеята била тези дантели да се търгуват зад граница. Калоферци обаче успели да съберат пари само за едно момиче – Донка Шилкова, и тя отива в тогавашното Рисувално училище в София, където я обучават две чехкини. Девойката се връща в Калофер, като не само носи модели, но започва да създава и свои. А през 1910 г. в Калофер е открито Дантелено училище.

ДОКАТО МАРГАРИТА ТРУПА ОПИТ И ЗНАНИЯ В КАЛОФЕРСКАТА ДАНТЕЛА, НЕЙНИЯТ СЪПРУГ ИВАН РАЗУЧАВА БЪЛГАРСКАТА ШЕВИЦА. Знае магичните славянски символи, знаците, цветовете, които носят най-силна емоция и майстори картички, магнити, ключодържатели, игленици, талисмани и… бижута. „О, дамите са много впечатлени, когато разберат, че аз съм извезал тези бижута. Аз мисля, че те са много поласкани от факта, че мъж е направил колие за тях“, казва г-н Маринов.

Двамата с Маргарита имат двама синове и четирима внуци, които вече са щастливи собственици на завидна колекция от плетива и гоблени, защото дядо Иван и баба Маргарита не спират да плетат, шият и бродират за любимите си хора.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *