Проф. Иво Христов: "Съдбата на България никога не е зависела от т. нар. български елити, които и да са те" | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Проф. Иво Христов: „Съдбата на България никога не е зависела от т. нар. български елити, които и да са те”

Публикувана на: 12.07.2018г. 2147 прегледа

Проф. Иво Христов представи миналата вечер във Велико Търново книгата си „Пред пепелището на нестаналото българско общество“. Той гостува в старата столица по покана на Общинския съвет на БСП.

Иво Христов е юрист и социолог, преподава „Социология на правото“, „Теория на модернизациите“, „Историческа социология на модерните институции“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ, Московската школа за политически изследвания, в университета „Карло Бо“ в Урбино, Италия, и в Нойвалдег институт във Виена. Експертен сътрудник е на комисията по правни въпроси в четири народни събрания. Народен представител е от гражданската квота на БСП.

– Проф. Христов, кой според вас е най-важният въпрос за България днес?

– Дали ще я има България. И това не е някаква абсурдна фантастика, а реален и зловещ въпрос. За други страни от бившата Източна Европа, от бившия социалистически лагер проблемите може да са икономически, социални, политически или проблеми с цивилизационната идентичност, както е в една Унгария например, България е единствената страна, другата е Латвия, в която въпросът за това дали ще я има страната и още по-точно дали ще го има животворния род български, стои в практическа плоскост.

– Да изберем отговор „Б“ще я има България, какви са първите три стъпки, които трябва да направим?

– Това дали ще я има, или няма да я има, не зависи от България. Преди да имаме първа, втора, трета стъпка, трябва да имаме субект на стратегическо действие и той да осъзнава драматизма на проблема, който ви очертах преди малко. А аз не виждам такъв субект. Второ – дефинирането на проблема е две трети от решаването му. В този смисъл дефинирането на проблемната ситуация на България в момента е най-важният политически проблем, защото това статукво, което убива страната, облагодетелства една клика, която се е вкопчила във властта и е готова да си отиде в името на тази власт заедно със страната. На пръв поглед звучи малко умозрително, но това е практическият политически проблем на сега управляващата клика, а и не само на сегашната. Но

Това мъртвешко управленско статукво, което се е наложило в страната през последните 20-30 г., ще я завлече на дъното.

Така че първо, второ или трето е след това. А пък нали помните и другата истина – „Едно е да искаш, второ да можеш, а трето и четвърто да го направиш“.

– Подозирам, че, ако попитам дали статуквото иска да направи усилие да се промени, отговорът ще е „не“.

– Защо да искат да! Техният интерес не включва да искат такава промяна. Техният интерес бива интерпретиран в примитивна пропаганда, която се лее навсякъде, че ние живеем в най-хубавия от всички възможни светове, а най-хубавото предстои.

И като прибавим и мрънкащото население… Да уточня първо, че като говоря за население, говоря за различни социални групи с различна представа за света и за собствения си интерес. Ние често употребяваме клишета от рода на – българите, българският народ, общността… Няма такова нещо, има различни социални групи с интереси, които невинаги съвпадат. Та всяка една от тези групи някак си си е намерила хралупка, грубо казано, като дървояда в дървото и въпреки че мрънка, живее, вегетира по някакъв начин. Така сме оцелели 500 г. Българите са усвоили до съвършенство изкуството да оцеляват, само дето са забравили, че оцеляват.

– До каква степен всъщност България управлява собствената си историческа съдба?

– С изключение на един много малък прозорец от време, между 1900 до 16 юни 1913 г., това е единственият период от време, когато България е била субект на собствената си историческа съдба. И периодът завършва злощастно – с Междусъюзническа война. Съдбата на България никога не е зависела от т.нар български елити, които и да са те, или от българското население, каквото и да е то.

Нашите успехи или пък нашите падения в една или друга степен са били предопределяни от външния геополитически фактор

Разбира се, и ние много сме допринесли за това. Веднъж направен този избор, ние копаем надолу или градим нагоре. Правили сме и двете в рамките на миналия ХХ век.

– Предстоят срещи, които като че ли вещаят промяна в геополитическата ситуация. Къде сме ние в тази картинка?

– Говорите за срещата в Хелзинки и за тази на НАТО, на която Тръмп ще съобщи на европейците, че на Америка й е писнало от тях и те ще трябва да започнат да си плащат за пазенето, както той го нарича. Това си е вид рекет, защото, ако Америка не иска да ни пази, прав й път през океана, ама тя никога няма да го направи. Очевидно става въпрос за натиск, защото зад Тръмп стоят едни много, ама много мощни сили, да ги наречем патриотични, империалистически, американски среди. Които казват, че Америка е над всичко, Америка преди всичко. Вижте, аз ги разбирам, ако съм американец, бих заел същата позиция. Проблемът е, че ние не сме за нас си. Тръмп общо взето гледа на ЕС като на опасен конкурент и той иска да го няма и мисля, че ще успее да го направи. Тъй като европейският път е измислен, това го знае всяко дете, си измисляш и противоречие – между Севера и Юга, между Изтока и Запада на ЕС, между балтийския пояс от Прибалтика до Англия и останалата континентална Европа, между това, което мърляво се нарича Западни Балкани – това тъпо клише, и останалата част, между ЕС и Русия, между ЕС и Турция – новата изгряваща суперсила на терена. Колкото щете проблеми. И умният геополитически манипулатор може да се възползва от това. Какво прави Тръмп в момента? Две неща – докарва Европа там, където й е мястото, т.е. тя да не бъде силна икономически, за да не бъде силен конкурент на Америка, защото той няма нужда от такъв конкурент в момента, понеже се готви стратегически за огромно генерално сражение и то се нарича битката с Китай. Поради тази причина Тръмп има интерес от това да елиминира всички онези източни европейски елити, които са функция на г-жа Хилъри Клинтън и на демократическата партия. Включително и нашите такива – за елитите говоря. Има интерес да ги смени, което ще доведе до интересни приключения в нашия затънтен от Бога край. Второ, по всяка вероятност Тръмп и силите, стоящи зад него, са стигнали до извода, че те имат нужда от стратегическа договорка с Русия. Русия е много важна, защото ако Тръмп я спечели в битката срещу Китай, Китай става моментално обграден и в този смисъл обезглавен.

А за срещата в Хелзинки, ще кажа, че някои гледат на нея като на една втора Малта.

Ако си спомняте в Малта Горбачов продаде Източна Европа и нас барабар с парцалите, от което се пръкнаха цяла кохорта комунисти евроатлантици, които ни управляват и в момента.

Ако утре се обърне геополитическата палачинка, което няма да стане, защото има твърде много фактори, които няма да го допуснат, но, ако се обърне, това ще бъде забавна гледка. Ще гледаме тогава как се омешват всички ценности и източните ще бъдат преоткрити. Но липсата на гръбнак е основна характеристика на българските елити, така че…, къде да сме ние в тази картинка!

– Да се върнем на българското общество, нали за това е книгата ви.

– Няма такова нещо като общество. В България има разпад на социалните връзки, което е много плашещо и тревожно, разпад на веригите на солидарност. В най-добрия случай, когато говорим за българите, те разбират под това най-близкото си обкръжение. В добрия случай включват и децата си и дотам. Макар че дори и това не е възможно, като гледам напоследък как си оставят децата и отиват в Испания да берат маслини, защото така се грижели най-добре за тях, а децата им през това време стават престъпници тук. Това е тотална атомизация на социалните връзки. Имаме фрагментаризация на социалното пространство. И понеже съм в Търново, апропо страната започва да се разпада по шевовете. И тъй като ние се намираме на много важно стратегическо място – в центъра на Балканите,

Около нас има много и мощни хищници, които се опитват вече да засмукват прилежащите територии

и това вече се случи. Русенци например работят в Румъния. Хората в Пиринска Македония, в Сандански и Петрич, в Гоце Делчев, работят в Серес, защото там няма рекет, за една и съща работа се плаща двойно и тройно.

– И все пак как изглежда обществото, което се е случило?

– Ще ви отговоря с един анекдот. Питали радио „Ереван“ кога ще дойде доброто време в България. Радиото отговорило: „То беше“.

– Кога бяхме общество?

– Бяхме общество. Бяхме 25-а икономическа сила в света, бяхме страна, която имаше ред, икономика, на която сега казват клъстър от индустриални отрасли, за които нашите комшии не можеха даже да мечтаят. Имахме развити роботика, металургия, химия, машиностроене, ядрена физика също. Сега турските атомни централи се захранват от български кадри. Така че българското общество беше, а дали ще го има… Ние сме народ, както казва уважавания от мен проф. Валентин Вацев, който векове наред живее без държава и не изпитва особена драма от това. Друг е въпросът, че аз не виждам социална солидарност, за да разберем всички простичкия факт, че не можеш да оцелееш, а още повече да се развиеш, като се затвориш в черупката си. Т.нар. индивид стратегия за избягване на проблемите, идеята, че решаването на личния ти проблем, минава през решаването на общия – това е абсолютно недостижимо за средното българско общество хора. Каква е нашата стратегия – да лъснем тук, от тук нататък не ме касае, то е публично, то е общо, т.е. ничие. Пак ще цитирам дядо ми, който казваше, че народ, който, като си измете двора, си изхвърля боклука на улицата, не може да има държава.

– За какво нямаме кураж?

– За истината. Ние имаме нужда от хубави лъжи за света, за себе си, за всичко наоколо. Първото условие за постижение на каквото и да било, е да имаш мъжеството да погледнеш истината в очите. Колкото и тя да не е лицеприятна. Имат го германците, евреите и много други народи, но не и ние. Ние се страхуваме от истината и искаме да бъдем лъгани. Истината не винаги е постижима, но пък е изключително сладко да я търсиш.

– Понеже сте университетски преподавател, да ви попитам колко време ни трябва да разберем, че това т.нар. широко разтваряне на вратите на университета, е поредният капан, който сами си направихме и ще паднем в него?

– Когато и котката във вашата махала завърши и стане бакалавър. Когато успеем и това да направим, предполагам, че ще минем към нова форма на напредничава евроинтеграция.

А сега сериозно – работата е много зле. От време на време на фона на това много зле, да го кажа на уличен език, има блестящи изключения, чак бисери, но те само потвърждават правилото. Даже на моменти се чудя как е възможно да има такива бисери сред студентите. Отишло си е доброто средно ниво.

Нашите млади генерации са това, което ние сме като общество. Нито трябва да ги обвиняваме, нито да ги оправдаваме. Това е все едно да се ядосваш на огледалото, че те показва такъв, какъвто си. Ами, такъв си. Изпуснахме си страната, историческата съдба, обществото и сега се питаме защо са ни такива децата.

Какви да са?

Много пътувам в страната и да ви кажа честно България все повече заприличва на лошите образци на страна от третия свят. Вижте запустелите села. Вижте т.нар. туристически градове, в които няма нито един надпис на български език, всичките са на лош неграмотен английски. Какво бъдеще можем да имаме така?

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Коментари за "Проф. Иво Христов: „Съдбата на България никога не е зависела от т. нар. български елити, които и да са те”"

  • 12.07.2018 в 14:45

    Какво се прави на невинен. Нали неговите камаради от БСП/БКП сътвориха днешното положение в България. Той знае само да ни бута към мечешките обятия на путинова Русия.

    Отговор
  • 12.07.2018 в 22:21

    Ей тоя бастун, дето го канят скапаните му червени дружки от Столетната мърша, нарече 80% от народа ни дебили!
    НИто оставка даде, лекето, нито се извини – хвала на такива боклуци в парламента и на дебелата Корни, която все кудкудяка за морала в политиката!

    Отговор
    • 13.07.2018 в 12:09

      Самата истина е , тоя претенциозен и наукоподобен дупетат не може да обижда всички ни, защото дебилът всъщност е той, бидейки част от нас. Или той и червените шушумиги са останалите 20 процента?!

      Отговор
  • 13.07.2018 в 8:42

    Borba, shte vi pohvalq – samo takiva statii da pishete, bravo na choveka. Stiga da ima koy da prochete !

    Отговор
  • 13.07.2018 в 12:26

    Оставка и червен вятър под опашката!

    Отговор
  • 14.07.2018 в 11:29

    Горчива но изключително точна анализа на ситуацията в България в момента. Горе „коментиращите“ несмислено бръщолевещи „същества“ са за жалост доказателство за това, за което пише проф. Христов. Мнозинството никога не е решавало съдбата на един народ, защото то обикновено е ТЪЛПА. Но когато критичната маса от хора, които имат нещо в главите си и могат да променят историята падне под 15%ина процента, тогава става трудно да се случи нещо което да промени курса.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *