Методология на свищовлията Ахмед Куйтов за работа с младежи призната от Европейската комисия

Проектът „Сървайвър“ е гордостта на младия философ

 

ТРИ МЕТОДОЛОГИИ ЗА РАБОТА С МЛАДИ ХОРА И УЯЗВИМИ ГРУПИ Е РАЗРАБОТИЛ ВЕЧЕ 26-ГОДИШНИЯТ СВИЩОВЛИЯ АХМЕД КУЙТОВ И ЕДНА ОТ ТЯХ Е ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ. Системите, които Ахмед е описал научно, са резултат от три реализирани европейски проекта. Най-успешният се оказал проектът, свързан с обучението на младежи, на които предстои да започнат работа. Именно резултатите от него, систематизирани в методология, са качени на сайта на Европейската комисия.

„Аз не тръгнах с идеята да откривам вече познати неща, нито пък да променям света. След много перипетии разбрах, че на никого няма да помогна, ако напиша проект и сам го реализирам. Затова направих така, че младите хора, които се включиха в проекта ми за иновативно училище, сами да измислят образователни и обучителни игри, които са им интересни“, разказва Ахмед, дипломиран философ, възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Така се появила методологията, оценена и от Европейската комисия.

Тази методология – съчетание от различни игри, които учат децата да бъдат инициативни, да не се страхуват да мечтаят, да споделят идеите си, да работят в екип, е част от обучението на бъдещите предприемачи в Държавната търговска гимназия в Свищов. Директорката на училището повярвала на Ахмед и вече цяла година петима обучени млади треньори влизат в часовете по предприемачество, гражданско образование и история и цивилизация и работят с учениците, като ги поставят в реални ситуации, превръщат ги в държавни и общински служители, в капризни граждани или изискващи и невъзможното предприемачи. Тийнейджърите се впускат в приключенията и така много по-бързо опознават законите на бизнеса.

„Когато завърших ВТУ, веднага записах магистратурата „Европейски проекти“ в Софийския университет. Там се срещнах с проф. Ингрид Шикова и проф. Мария Стойчева, които са участвали в процеса по приемането на България в Европейския съюз. Те все повтаряха, че няма никакъв смисъл от съществуването на Брюксел, ако ще е просто символ на европейската идея и ние не можем да я ползваме. Слушах лекциите им и в главата ми вреше от идеи“, разказва Ахмед.

Само за месец написал три проекта, подал ги и ги спечелил. Като се окопитил от първоначалната изненада, той си дал сметка, че не може и да учи, и да прави проекти и… се отказал от магистратурата след два успешно взети семестъра. Заедно със своя съгражданин, приятел и колега  юрист от ВТУ Никола Живков създали институт „Перспективи“, през който минавали проектите и където младите хора започнали да се събират в клубове по интереси и занимания.

„РАБОТАТА С МАЛЦИНСТВАТА И С МЛАДИТЕ ХОРА – ТОВА СА ПРОБЛЕМИТЕ НА ВСИЧКИ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА. Може да са формулирани по колкото си искаш различни начини, но ако не се справим с тях, градът обезлюдява. Днес в Свищов има тийнейджъри и възрастни. Хората на възраст 20 – 45 г. ги няма, просто защото, когато завършат училище, момичетата и момчетата отиват да учат в по-големия град и остават там“, споделя наблюденията си Ахмед. Воден от тази реалност, той посветил времето си на малцинствата в Свищов, на младите хора, които оставали трайно без работа, и на социалното предприемачество.

Дипломираният философ бързо разбрал, че ако не са ангажирани с нещо полезно, представителите на малцинствата сами си създават предизвикателства и често така се превръщат в проблем за обществото. Затова с екипа си започнал да търси неформалните лидери, да им помогне да формулират проблемите си, да ги включва в тренинги, в които те да покажат талантите си и да ги заобичат. „И се появи следващото препятствие – родителите. Те не искаха да пуснат децата си да пътуват не извън България, а до съседния град от страх че ще ги продам или ще им взема органите. Затова се насочихме към родителите“, обяснява Ахмед.

Около 300 младежи са преминали през различни обучения и дейности в трите проекта. 30 от тях продължават да работят с Ахмед и посещават неговите клубове и занимания в Свищов. „В началото си мислех, че е провал, щом само 30 продължават да са активни по някакъв начин и да прилагат наученото в проектите. Затова се опитвах постоянно да ги мотивирам, да ги организирам, да им създавам още дейности. Нещата се получаваха, докато си стоях в Свищов. Но само за седмица да ме нямаше там и екипите се разпадаха, младежите все намираха за какво да се скарат. Така си дадох сметка, че не мога, а и не е редно да ги наставлявам постоянно, да им решавам конфликтите и да го играя техен мотиватор“, казва Ахмед, който е решил да довърши магистратурата си, до края на която има само един семестър.

ПРОЕКТЪТ „СЪРВАЙВЪР“ СИ ОСТАВА ЕДИН ОТ НАЙ-ЛЮБИМИТЕ ЗА АХМЕД. Миналото лято той за първи път направил „Свищовски сървайвър“. Два пъти в рамките на по един ден той завел 40 деца в местност по Дунава, като идеята му била с предизвикателствата да се справят всички. 10 възрастни, доброволци и спасители, работили с Ахмед за реализирането на идеята му. Това лято младият философ решил в сървайвъра да покани момчета и момичета, навършили вече 18, да им предложи препятствия, обучения, мотивационни занимания, работилници, в които те да развият талантите си. „Реших да започнем с един уикенд, а ако идеята се радва на успех, другото лято уикендът да стане примерно седмица. Обаче заваляха дъждове и нивото на реката се вдигна опасно. Затова отложих сървайвъра за септември“, казва Ахмед, като след това признава, че изненадващо се сблъскал с още един проблем – бизнеса в Свищов. „Всички хотелиери бяха съгласни да работят с мен, но някак си представят сътрудничеството по следния начин. Аз събирам хора, настанявам ги в техните бази и плащам за това. А те нищо не правят, освен да се радват на печалбата си. Аз обаче не съм съгласен, затова до есента ще се опитам да открия тези бизнесмени, които споделят моя начин на работа“, категоричен е Ахмед.

Иначе той отлично познава брега, защото е израснал там. Баща му бил капитан на кораб, помпиер и пазач на базата едновременно от 1999 до 2007 г., когато ситуацията коренно се променила и той бил освободен от работа. Дотогава обаче малкият Ахмед живял като Маугли през лятото. Тичал по брега, пускал помпата в станцията, хранил животните там, помагал на баща си да посреща туристи и гости в базата, за която отговарял. „Беше истински сървайвър. По едно време се мислех за дивак. Съучениците ми прекарваха летата си пред компютрите и по улиците в задушния град, аз – по брега. Когато баща ми си изгуби работата и си останахме в града – това беше най-тъжното ми лято“, връща се назад Ахмед.

Сега Ахмед опитал да съживи изоставената база, дори подписал договор за ползването й с горското стопанство в Свищов, но нещата пак не потръгнали. Базата се оказала в гранична зона и собственост на три институции.

Въпреки трудностите Ахмед не е от тези, дето лесно се отказват. Той няма намерение да бяга от Свищов и ще се върне в родния си град, когато окончателно завърши магистратурата си. Мечтае именно в Свищов да създаде Център за неформално учене.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *