83 четения

Полски Тръмбеш чества 141 г. от освобождението с две изложби в музея

С полагане на цветя на паметната плоча в Историческия музей започна тържеството по повод отбелязването на 141 години от освобождението на Полски Тръмбеш. След това в музея бяха открити и две изложби, свързани с паметната годишнина, която е на 11 юли.

Изложбата „Бойни символи на освобождението” на Исторически музей – Попово, представи графики, документи, предмети от Руско-турската война 1977-1878 от фонда на музея в Попово. Тя беше представена и открита от инж. Киро Маринов – председател на дружеството за приятелство с народите на Русия и ОНД –Полски Тръмбеш.

Втората изложба „От Виена и Константинопол. Етнография на града” е съвместен проект на Регионален етнографски музей Пловдив и Регионален исторически музей Русе. Тя е реализирана във връзка с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година. Изложбата беше представена от директорите на русенския музей проф. д-р Николай Ненов и на етнографския музей в Пловдив доц. д-р Ангел Янков, етнографа Искра Тодорова и уредника в пловдивския музей Грозделина Георгиева. Те изразиха благодарност на директора на Историческия музей в Полски Тръмбеш доц. д-р Христо Харитонов за поканата да гостуват с изложбата в музея. Изложбата беше открита от кмета на Община Полски Тръмбеш Георги Чакъров.

Всички гости на откриването видяха една по различна изложба, представяща европеизацията на всекидневието в българските градове и прехода към модерността в края на XIX век. В това време Пловдив и Русе са главните икономически двигатели на младата българска държава, а ефектът от създаденото благосъстояние се отразява и върху начина на живот на техните жители. Възприемането на практики от модерността е резултат на влиянието на две империи, чиито столици са се превърнали в символи за страните от Балканите. Константинопол усвоява европейски модели и ги адаптира за елита в Османската империя, а Виена е посредник на влиянието от Западна Европа, но и сама създава стил. Индустриалната революция отваря нови възможности за обмен, създава нови пътища с помощта на железницата, а парният двигател е навсякъде – по реки и в пивоварни. Телеграфът и телефонът скъсяват разстоянията, а медиите пренасят новини и реклами от цял свят. Преходът към модерността намира отражения във всички сфери – градоустройството, архитектурата, интериора на градските къщи, които се уреждат във виенски и цариградски стил, музиката, фотографията, дамското и мъжкото облекло, аксесоари, кухнята, храненето.

Изложбата „От Виена и Константинопол. Етнография на града“ досега е показвана само в Етнографския музей в Пловдив. След Полски Тръмбеш експозицията ще бъде открита в Историческия музей в Русе. Жителите и гостите на Полски Тръмбеш могат да разгледат гостуващите изложби до края на месец август в Историческия музей.

Събитията, свързани с освобождението на Полскотръмбешкия регион, са част от общия освободителен процес, резултат от Руско-турската война от 1877 – 1878 г. В героичния летопис на войната се записват и опълченци от този край, сражавали се рамо до рамо с руските войни. Независимо че в Полскотръмбешкия край няма значими военни сражения, регионът попада в обсега на действията на 14-а пехотна девизия в Северна България.

След продължително проучване руското командване решава главните военни сили да преминат Дунава при Свищов. Стъпила на десния бряг на река Дунав, руската армия преминава към изпълнение на своя стратегически план за водене на бойни действия в България, разделени на три отряда – преден, източен и западен.

В началото на месец юли към старата българска столица Търново от Свищов тръгва Предният отряд заедно с Българското опълчение. Част от освободителите се придвижват към селата Павел и Страхилово. В село Павел е разкрита военна полева болница (госпитал), а в село Масларево се разполага и руският военен вестник „Летучий военен листок”. По същото това време конен ескадрон от донски казаци преминава река Янтра и се установява в село Каранци.

На 11 юли 1877 година, движейки се по междуселски път, 14-а пехотна дивизия стига до шосето при село Полски Тръмбеш. По това време Полски Тръмбеш е бил малко селище с около 70 – 80 души население, половината от които турци. На конният ескадрон, който преминава през селото, не е оказана съпротива. Тогава е бил избран и първият кмет на Полски Тръмбеш – Еню Петков Караиванов.

Освобождаването и избирането на кмета на 11 юли 1877 г. е дата, записана в историята на Полски Тръмбеш като Денят на освобождението от османско владичество.

Населението на Полскотръмбешкия регион посреща възторжено освободителите и се включва в помощ на руската армия, като доброволци в Българското опълчение или в снабдяването им с храна, с грижи за ранените, подслон и продоволствие. Така местните жители дават своя принос във военните действия на територията на Полскотръмбешкия край.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *