Неразказани истории: Бивш полковник и строител смазани от лихварството на затворника Георги Вълев, единият вече не е между живите

Петьо Стойчев от В. Търново и Веселин Пашов от Килифарево взели дребни пари от „благодетеля“, после връщане нямало…

 

ОСВЕН НА ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО НА ДВЕ УБИЙСТВА БИВШИЯТ ХОТЕЛИЕР и крупен бизнесмен от старата столица Георги Вълев бе осъден и на 8 г. затвор за лихварство. Съдът прие, че той е раздал над 160 000 лв. незаконни кредити и е получил 146 000 лв. неправомерни доходи от лихварство. Присъдата за лихварство влезе в сила още през 2015 г. Малцина обаче знаят как точно се е развивал лихварският бизнес на Вълев, който е съсипал доста човешки съдби. Част от имотите на бизнесмена пък са придобити точно от лихварство – нямаш пари да връщаш, оставаш без имота си.

Сред свидетелите по време на съдебното дело срещу Вълев по обвинението в лихварство са и Петьо Стойчев и Веселин Пашов. Първият е бивш полковник от военното училище в старата столица, а вторият е имал строителен бизнес в Килифарево. Преди няколко години Пашов обаче е починал преди да навърши 70 години и с фалирала фирма, обявена в несъстоятелност. Петьо Стойчев също е фалирал и със запорирано имущество и фирма, която дължи на банка над 50 000 евро.

 

Запознанство край игрални автомати

 

ПЕТЬО СТОЙЧЕВ БИЛ 15 Г. ПРЕПОДАВАТЕЛ ВЪВ ВОЕННОТО УЧИЛИЩЕ. После напуснал и се заел с частен бизнес –направил два ресторанта и три магазина. Направил и малко кътче с игрални автомати. Тогава Георги Вълев отишъл при него за обмяна на опит в този бранш и така двамата се запознали. Още като действащ полковник Стойчев пък познавал по служба полиция Петър Атмаджов покрай системата на СОТ в МВР, където той е работил. Понеже Стойчев бил деен човек и започвал различни начинания, решил да се захване и със свиневъдство и да отвори свинеферма със собствена транжорна. Това било преди около 18 години. Споделил с един ветеринарен доктор идеята си, защото му трябвали пари. Ветеринарят му рекъл да не ползва банки, а да поиска от Вълев. Е, те така и така се познавали – нали живеят в един град. Единият е известен бизнесмен, другият о.з. полковник и известен търновец.

СТОЙЧЕВ ОТИВА ПРИ ВЪЛЕВ, ИСКА МУ КРЕДИТ, ПОЛУЧАВА БЕЗПРОБЛЕМНО 5000 ЛВ. Бъдещият фермер вече бил купил 11 свине майки от Шумен, след като продал имот и успял да изтегли малко пари от банка. С Вълевите пари купил още прасета и цялата ферма станала с над 400 животни. В началото този бизнес потръгнал и полковникът успял да върне парите на Вълев доста бързо. После се срещнали отново из града и кредиторът попитал полковника защо е умислен. Той му казал, че пак е закъсал, защото нямал пари за фураж. Било към 10 вечерта, но въпреки това Вълев го завел в офиса си му дал отново 5000 лева. Минала половин година, прасетата пораснали и започнал да ги продава. Връщал заема в… прасета, които давал на един от хората на Вълев.

Тогава яки момчета започнали да пресрещат полковника в тъмното и да му искат пари, а не прасета. Стойчев започнал да връща малки суми, но изкупните цени били мижави и той отново закъсал. Трябвало да изплаща и свинефермата, която бил купил на разсрочено плащане. Хората на Вълев започнали постоянно да го притискат да плаща. През това време семейството му се разпаднало заради дълговете му и Петьо Стойчев останал сам –без жена и без деца.

Свинефермата не успял да плати и му я взели. Ресторанта му го продали на търг. Останал само с двата си хранителни магазина. Частен съдия изпълнител продал и апартамента му. В един момент мъжът, който днес е на 73 години, изпаднал в депресия и без помощ от никъде. Хората на Вълев продължавали да го притискат, а дългът изведнъж започнал да набъбва. През 2005 г. Стойчев подписал запис на заповед за 30 000 лева, преди давал прасета срещу разписки, че са му платени, което било формално. Въпреки всичко това бившият военен имал една реплика, която ползвал в трудни моменти:

 

„По-добре мъртъв в боя, отколкото жив на разбора“

 

За да започне да връща дълга на Вълев, Стойчев отново теглил потребителки кредити от банки. Една вечер бил отново причакан в магазина си от събирачите на дългове на Вълев и успял да им даде 2500 лв. от току-що изтегления заем. Уговорката с Вълев обаче била с 5% лихва, а после лихвата станала 10%. По негови сметки Стойчев имал да дава 8000 лева, но както обикновено става при лихварските заеми, сметките му излезли криви.

ТАКА СЕ СТИГНАЛО ДО ПРИНУДИТЕЛНО ПОДПИСВАНЕ НА ЗАПИС на заповед за 30 000 лв. Една вечер няколко яки момчета на Вълев натикали полковника в кола и го закарали при нотариус насила, където подписал. Стойчев попитал „Откъде ги измислихте тия пари, бе?” Отговорили му, че това работят и при нужда и паметника „Майка България“ може да се продаде. Минала година от този запис на заповед. Една вечер Вълев и негов човек извикали полковника и му казали добра вест -намаляват дълга му от 30 000 лева на 25 000 лв. И пак отишли при същия нотариус. В началото Стойчев се зарадвал, но радостта му била сиромашка, защото останал без кола, а от банката също го притискали да връща кредити, които вземал да връща на Вълев.

 

Накрая пише жалба до полицията, същия ден Вълев знае за нея

 

СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ ПРИТИСКАНЕ НАЙ-НАКРАЯ полковникът се престрашил да напише жалба до полицията във Велико Търново. Годината била 2008. Подал изложението сутринта, същата вечер Вълев го намерил и го питал: „Ало, ти се жалваш от мене, а?“. Единственият извод, който може да се направи, е теч на информация от МВР. Жалбата на Петьо Стойчев е била подадена срещу Вълев и двама от неговите хора, събирачи на дългове. След нея на Стойчев продължават да му се случват лоши неща – заплахи, натикване в кола, тормоз. Пак срещи с Вълев, когото Стойчев пита, като събере някой лев, на него лично ли да ги дава, или на кого. Отговорът е – на когото ги дадеш, даже и на чистачката, пак при мен ще дойдат.

После започва да се крие и като бивш военен използва умели тактики за това. Вълевите хора не могат да го намерят. Тогава следва арестът на Георги Вълев и делото за лихварство срещу него, а Стойчев е прокурорски свидетел през 2011 – 2012 г. Пред съда обяснява подробно цялата си сага с имената на биячите и как е плащал с прасета години наред, но дългът все растял и накрая само лихвата била 10 000 лева. Питали го защо е подписвал записи на заповед, а той отвърнал с въпрос: „Че то може ли да не подписваш? Нито питаш, нито нищо, страхът  е голям съветник, да знаете…“

И признава още, че реално Вълев никого лично не го е нагрубил или обидил! Той просто е казвал на своите хора какво да правят. Дори един ден Стойчев видял, че го снимат по улицата хората на Вълев и се скрил в храстите. Те не успели да го намерят и тогава. „Е, това си беше жив ужас. Заради едни 8000 лева аз останах без жена, тя се разведе с мен, останах сам да си сърбам чорбата, защото никой не ме е карал насила да искам пари, това е истината”, заявява още Стойчев.

ДНЕС ПОЛКОВНИКЪТ, КАКТО ГО ЗНАЯТ ВСИЧКИ, все още се крие. Трудно и почти невъзможно е да бъде намерен. Може би защото част от хората на Вълев, участвали преди години в събирането на дългове, дори не стигнаха до подсъдимата скамейка, а други станаха защитени свидетели и се обърнаха срещу бившия си шеф. Долу-горе такава е и сагата на Веселин Пашов, когото в Килифарево помнят като Пашата. Той също е получавал лихварски заеми и е подписвал запис на заповед за по-големи суми. Накрая също е потърсил защита от МВР и е бил свидетел по делото за лихварство срещу Вълев.

Нели СУКОВА

loading...

5 коментара за “Неразказани истории: Бивш полковник и строител смазани от лихварството на затворника Георги Вълев, единият вече не е между живите

  • 27.07.2018 в 8:36
    Permalink

    Само ако имаше съд и полиция…дажя нямаше и да чуем за тоя Вълев!
    тогава щеше да бъде просто един неудачник, а не страшилище!

    Отговор
  • 27.07.2018 в 13:38
    Permalink

    Не пишете за този мерзавец. Направо ми се повдига. Това не е присъщо за човеците това е звяр.

    Отговор
  • 27.07.2018 в 23:24
    Permalink

    Жорко , там ти е мястото палячо. Там да гниеш дано!

    Отговор
  • 29.07.2018 в 13:14
    Permalink

    Дааа, ясно, че полицията е в комбина с тия, от които е длъжна да ни пази, да видим съдебната система как ще се представи, след като е вече на фокус. За сега, явното самочувствие на престъпния бос говори, че рунда е 1:0 в негова полза, предполагам заради символичната присъда и безграничните възможности за избягване на реалното ѝ прилагане.

    Отговор
  • 29.07.2018 в 15:00
    Permalink

    Хората които тормозели полковника са всъщност на Ашот, той е поел този бизнес сега

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *