84-годишен свищовски капитан описва в книги стария Свищов

Константин Динков e прекарал 60 години от живота си като капитан на кораби по река Дунав. Днес е автор на три книги, готова е и четвъртата. Общото за тях е темата за стария Свищов, пречупена пред художествения поглед на автора. Той е категоричен, че се позовава на достоверни факти и на негови спомени или разкази на дядо си. Сред свищовската общественост и приятелите си е известен и с прякора Льони. Пред „Борба” за първи път разкрива откъде е дошъл прякорът – имал огромно куче, което обаче носело нежното име. И оттам то се прехвърлило и на него, със смях споделя 84-годишният речен вълк, на когото годините не личат.

„ПО ЕДНА СЛУЧАЙНОСТ СЪМ РОДЕН ПО СРЕДАТА НА ДУНАВ И МОЖЕ ТОВА Е ПРЕДОПРЕДЕЛИЛО ЖИВОТА МИ”, разказва си Константин Динков. Роден е през далечната 1934 година, като родителите му били на панаир в съседен Зимнич. Тръгнали си, след като започнали родилните болки на майка му, но така не успели да стигнат свищовския бряг и Льони се ражда по средата на Голямата река.

Баба ми е румънка, а дядо ми е грък от остров Самотраки, Гърция. „Аз пък съм си чист българин и кореняк свищовлия”, с усмивка уточнява Динков. Влечението му към Дунав явно е фамилно предопределено – дошлият в Свищов в началото на ХІХ век от гръцко праотец е майстор на гемии и собственик на два плавателни съда.

„Живял съм в три епохи, помня монархията, републиката и демокрацията”, спомня си днес Константин Динков.

16-годишен се качва за първи път на кораба „Георги Димитров”, който е под командването на приятел на баща му. По същото време предприема и първото си истинско самостоятелно плаване. С приятел преминават за близо 16 дни на сал речния път от Видин до Свищов.

1953 до 1956 година служи в спортната рота на военноморските сили във Варна. По това време става и майстор на спорта. След дългата казарма осъществява истински мечтата си и става моряк. Пътува от България до Русия и Германия, но именно литературата го сваля за кратко на сушата. „През 1957 година бях изключен от партията, защото написах пътепис. В него споделях впечатленията си в каква мизерия живеят победителите от войната и как са се устроили победените германци”, със смях споделя Динков. Злополучното произведение го връща в родния Свищов, където започва работа по строежите и много бързо става един от най-добрите майстори на камини.

Фортуна му поднася поредния обрат през 1960 година, когато се завръща на борда, където остава до пенсионирането си през 2004 година. „През 60-те години Параходство „Дунавско речно плаване” закупи доста плавателни съдове. Два бяха за Свищов. Обаче нямаше подготвени кадри и така се сетиха за мен. Върнах се направо като капитан и се пенсионирах в началото на новото хилядолетие”, спомня си свищовлията. Обиколил е всички дунавски държави, но е категоричен, че по-хубав град от Свищов няма и се е връщал с удоволствие през годините в своята Итака.

КЪМ ПЕРОТО ПОСЯГА ПРЕЗ 2011 ГОДИНА. В „СВИЩОВСКИ ЗЕВЗЕЦИ” ОПИСВА РЕДИЦА КОЛОРИТНИ ОБРАЗИ КАТО ДАНЧО ЦВЕТЕТО, ИВАН БАЛКАНСКИ И Т.Н. „Описвам само факти и истински истории”, категоричен е Константин Динков. Голяма част е преживял той, а друга е научил от дядо си.

Ваня – съпругата на Льони, е негов верен спътник не само в живота. Тя е неговият първи читател и… главен редактор. Иска му се при добро стечение на обстоятелствата да напише и мемоарите си. Така или иначе Константин Динков – Льони е единственият жив автор краевед, описващ стария Свищов. С тъга споделя, че е съученик на проф. Радко Радков (почетен гражданин на Свищов, автор на краеведски изследвания, който почина през 2017 г.). „Бяхме приятели и с Георги Даналов(също почетен гражданин). Бе две години по-малък от мен. В началото се бихме, но после станахме приятели. Днес останах само аз и искам, докато мога, да споделя спомени и преживявания”, казва още Константин Динков.

Александър ШАБОВ

Сн. авторът