Съдбата събрала д-р Бойко Ботев и медицинската сестра Светла Китанова в Херат | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Съдбата събрала д-р Бойко Ботев и медицинската сестра Светла Китанова в Херат

Публикувана на: 07.08.2018г. 5673 прегледа

След Афганистан и Франция двамата медици се установиха в областната болница

ТРУДНО БИ СЕ НАМЕРИЛ ЧОВЕК ДА КАЖЕ ЛОША ДУМА ЗА д-р Бойко Ботев и операционната сестра Светла Китанова. Двамата са образец за идеално допълваща се двойка в личния живот и перфектен екип в професионален план, макар в момента да не работят в едно и също отделение. Срещаме се на работното им място, когато сестра Китанова вече е отхвърлила ангажиментите за деня, а д-р Ботев тепърва ще преглежда. Притиснат от времето, ни отделя почти 10 минути, защото тези, които се нуждаят от помощта му, чакат пред кабинета и той няма време за приказки.

Д-р Ботев е от старата столица, част от екипа на отделението по ортопедия в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов”, а Светла е родом от София и е главна медицинска сестра на операционния блок в областния стационар. Запознали се във Военномедицинска академия в столицата, където д-р Ботев специализирал ортопедия, а жена му работела по онова време като реанимационна сестра.

Желанието да стане лекар, се родило в Бойко още като дете, когато в търновската болница го оперирал покойният проф. Александър Гюровски. Коремната хирургия обаче не му легнала на сърце и се насочил към ортопедията. Казва, че се влюбил в тази специалност и бил готов да я работи навсякъде. Съпругата му пък започнала работа във ВМА още на 18 години. И до днес помни датата 13 септември, петък, в далечната 1987 година, когато прекрачила прага на катедрата по анестезиология и реанимация, където останала 5 години, а после станала операционна сестра.

„Аз съм мъжко момиче и професията на медицинска сестра дойде като последна форма на обучение, защото първо исках да ставам телевизионен техник – да се занимавам със слаботокови техники, но родителите ми смятаха, че това не е женска работа и ме разубедиха”, споделя Светла. Два пъти кандидатствала медицина, но и двата пъти не се явила на политическия изпит и това провалило шансовете й за най-хуманната професия. Освен за медицинска сестра е завършила и магистратура „Социални дейности”, „Управление на здравни грижи”, има и икономическо образование.

ПРЕЗ 2007 ГОДИНА КАТО СЛУЖИТЕЛИ ВЪВ ВМА БИЛИ КОМАНДИРОВАНИ В СЪСТАВА НА МЕДИЦИНСКИ ЕКИП НА ОМИРОТВОРИТЕЛНИТЕ СИЛИ ПОД КОМАНДВАНЕТО НА НАТО В ИСПАНСКА БОЛНИЦА В ХЕРАТ – АФГАНИСТАН. Срещнали се лице в лице с войната. Помагали на тамошното население и военния контингент, като основно се борили за живота на хора с огнестрелни рани и травми, причинени от избухване на мини и самоделни устройства.

„Там видяхме неща, които никъде другаде не може да преживеем и да се повторят. Не се свиква с реалността на войната, ежедневно – тежки случаи, смърт на невинни хора и деца. Опитът в Афганистан закали характерите ни, направихме си преоценка на ценностите и мирогледа и станахме по-дисциплинирани и амбицирани да работим”, казва д-р Ботев.

И именно там, сред военните действия, пламнала любовта между тях. По думите на сестра Китанова в базата всички медици били затворени 24 часа на едно място. „Първите седмици всеки може да прикрие дефектите в характера си, но ако нямаш здрава психика, всичко скрито изплува. Имаше ситуация, в която той се погрижи за мен при бомбардировка, след това аз се погрижих за него и нещата просто се случиха”, допълва Светла.

И двамата са категорични, че случаите, с които се сблъскали в Афганистан, не могат да бъдат забравени, но са толкова тежки, че е по-добре да ги премълчат. И все пак разказват един, който бързо изплува в съзнанието им.

„Много тежко преживяхме загубата на наши приятели испанци от състава на контингента, които една сутрин докараха в ужасно тежко състояние, пострадали от избухнала мина и въпреки усилията на медиците починаха. Не се свиква с войната, единственото, което можеш да направиш, е да се мобилизираш и преодолееш всичко, за да оцелееш”, заяви сестра Китанова. Но през 2008 година отново отишли в Афганистан за три месеца.

БОЙКО И СВЕТЛА ПРИЗНАВАТ, ЧЕ АВАНТЮРИСТИЧНИТЕ ИМ ХАРАКТЕРИ НЕ ИМ ПОЗВОЛЯВАЛИ ДА СТОЯТ ДЪЛГО НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО, затова през 2011 година стегнали куфарите за Франция. Първо се установили в град Коняк, характерен с фабриките за производство на емблематичната напитка, и станали част от екипа на частна болница. После се преместили в населено място на 150 км от Париж и започнали работа в държавна болница, наподобяваща търновската. Лекарската диплома на д-р Ботев се признава, но не и тази на съпругата му. Тя била принудена да учи една година и да държи изпит, за да бъде допусната на работа.

„Този период бе изпълнен с много тежки моменти, срещнах унижения, защото съм от Източния блок, но им доказахме, че знаем много, и накрая плакаха за нас, когато си тръгнахме”, помни Светла.

„И все пак съдбата беше благосклонна да ни изпрати там, защото видяхме как трябва да се работи. Организацията на здравеопазването във Франция е много добре построена, в интерес на пациента и удовлетворяваща здравните кадри там”, допълва д-р Ботев.

През 2013 година се връщат у нас, а на следващата започват работа в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов”. Пациентите са много, но това не им тежи. Ходят с усмивка на работното си място, а малкото свободно време използват, за да релаксират заедно.

„Той обича да ходи за риба, а аз до него си чета книги или шия гоблени. Голяма страст са ни пътуванията със собствената кола. Карали сме по 24 часа без прекъсване. Европа сме я обиколили поне 7 пъти надлъж и нашир, като единият шофира, другият спи и после се разменяме. Общо взето пробег по 1500 км на човек”, разказва с усмивка тя.

СПОДЕЛЯТ, ЧЕ СА ГОТОВИ ВЕДНАГА ОТНОВО ДА СЛОЖАТ ПАГОНА И ДА ТРЪГНАТ НАВСЯКЪДЕ. В това число и за Сирия. Планове обаче не си правят. Животът ги научил, че планирането не е добра идея и им показал, че нещата се случват по неписани правила. Затова единственото, което искат, е просто да се събудят сутрин. И не чакат благодарност от пациентите. Вярват, че доброто ще се върне един ден на децата им, а това им стига, за да са щастливи днес.

Галина ГЕОРГИЕВА

loading...

Коментари за "Съдбата събрала д-р Бойко Ботев и медицинската сестра Светла Китанова в Херат"

  • 07.08.2018 в 11:34

    По голям хасапин не съм срещала осакатиха ме през 2015година. А колко пъти ме гони от болницата с кървящ крак и пълен с гнойни мехури от стафилокок който ми го подариха от операционната. Първо няма никакво отношение към пациента… второ като лекър е пэлна нула …. три годшни след операцията те можих да стъпя на крака си дойдох в Гърция с повоща на доцент Костас Зографу и целият му състав за три седмици стъпвах вече на крака си. Първият въпрос който ми зададоха беше в коя късапница са ми правили операцията.. казвам моята история за да повогна ако мога на други хора да не попадат в ръцете му и на целият ву екип

    Отговор
  • 24.10.2018 в 19:20

    Аз пък съм страшно доволен от д-р Ботев.Оперира ми крака след катастрофа през 2003година в ВМА.Постави ми „пирон“в счупеният ми на три места крак.Беше тежка операция но всичко мина наред! Благодарности!!!!!
    И все големи риби да хваща!!!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *