Йордан Грозданов: „Когато планината каже, че няма да те допусне – край“

Група от великотърновски алпинисти бе за две седмици в планината Алтай. Марианка Чернева, Соня Гавраилова, Валентина Грозданова и Галина Долчинкова направиха трек, а Йордан Грозданов и Ясен Долчинков атакуваха първенеца на масива в Централна Азия – връх Белуха. Двамата участваха в международна експедиция, която трябваше да покори върха, висок 4506 метра, но бе спряна от снежна буря на 300 метра под него.

– Г-н Грозданов, разкажете малко повече за организацията и провеждането на експедицията?

– На 19 юли нашата групата пое от летището в Букурещ към Москва и от там до град Барнаул. Прелетяхме около 6000 км до Алтай, след което от гарата на града поехме към базата Висотник, отдалечена на 750 км. На 21 юли около 3 часа през нощта пристигнахме там. Сутринта закусихме и се оформиха групите. В 11 ч. двете групи бяха в лодките за рафтинга по река Катун. Вълнуващо преживяване, което ни спести 21 километра ходене в гората. След обяд бяхме на мястото, където се влива река Ак Кем.

От тук групите се разделиха – жените Марианка Чернева, Соня Гавраилова, Валентина Грозданова и Галина Долчинкова с двама американци, двама руснаци и водач рускинята Юлия поеха на десетдневен трек през долината на Ак Кем и на връщане покрай езерото Кучерла. Групата за връх Белуха беше с главен гид руснака Андрей и помощничка Юлия, рускиня с местни алтайски корени. Аз и Ясен Долчинков бяхме в международна група, с Йонис – швед, Холгер – швейцарец, Сергей и Павел – руснаци от Москва. Ясен се разбираше на английски и немски, аз на руски и така осъществявахме комуникацията в групата. Вечерта стигнахме базата Ак Кем, разположена на 2000 метра надморска височина, където се оборудвахме напълно.

– Как премина подготовката на атаката на върха?

– На 23 юли сутринта поехме покрай езерото Ак Кем и ледника към лагера Томский на 3000 м надморска височина. Още по обяд ни заваля леден дъжд и така, докато стигнем лагера. На следващия ден по програма направихме около 5 часа тренировка на ледника – работа с пикел, движение със самохвати, спускане на рапел, катерене с котки и други техники, необходими за нашето движение по маршрута. Времето беше слънчево, но вечерта към 19 часа заваля дъжд. На 25 юли станахме в 2.00 часа, за да поемем към върха, но беше натрупал нов сняг. Изкатерихме около 250 метра по парапети. След това следваше по-равен участък, но с много опасни цепнатини. Движехме се в две свръзки по 4 човека. Времето беше слънчево и тихо. Около 9.00 часа бяхме вече на атакуващия лагер на 3507 м н. в. Построихме лагера и се готвехме за атака за върха. Дойдоха и други групи.

– Как ви посрещна връх Белуха?

– На 28 юли станахме в 12 часа през нощта и след час поехме към върха. Времето беше сравнително добро. Бързо напредвахме и всичко бе наред. Очакваше се около 6.00 да сме горе. Изневиделица след 4.00 часа времето рязко започна да се влошава, задуха силен вятър, започна снеговалеж и температурите спаднаха. За капак падна гъста мъгла, а ние бяхме на стръмен терен, където на импровизирани парапети започнахме катерене. Други групи тръгнаха до нас и стана объркване с въжетата, падаха и камъни. Хората започнаха да замръзват. След около час и половина водачите на групите взеха решение за прекратяване на изкачването. Връщането също не беше лесно, но се добрахме до лагера, който беше обвит в гъста мъгла, духаше бурен вятър. Събрахме палатките и тръгнахме към долния лагер. Обстановката беше много тежка заради падналия сняг и затрупаните цепнатини. С помощта на опитните водачи успяхме да се придвижим, на рапел се спуснахме по превала и в 13.00 часа бяхме в лагер Томский. Веднага се приготвихме и тръгнахме по ледника и така след 33 км с големите раници стигнахме вечерта до Ак Кем базата, където ни очакваше топла сауна и вечеря. Бяхме изразходвали всички запасни дни заради обилния сняг и опасността от лавини – 25 паднаха по маршрута ни, докато чакахме в лагера, и нямахме повече шанс за изкачване. На 29 юли сутринта тръгнахме по обратния път и след шест – седемчасово препускане стигнахме до прохода Кузяк, откъдето се качихме на камион и оттам до базата Висотник.

– Съжалявате ли, че не успяхте да изминете последните 300 метра до върха?

– Върхът не ни допусна, но на място научихме, че и най-големият алпинист Меснер през 1995 година на 100 метра под върха е прекратил изкачването на Белуха по същите причини като нас. На нас ни оставаха по-малко от 300 м. Хубаво е, като сме там, да успеем да се изкачим, но си има правила. Планината, като каже, че няма да те допусне – край, каквото и да правиш.

На 30 юли пристигна и групата от трека, които са останали изключително доволни. На 31 юли се отправихме на 14-часов преход с бус до Барнаул, където си бяхме запазили хотел за 3 нощувки. Разгледахме града и сутринта на 3 август с полет на „Аерофлот“ през Москва до Букурещ се завърнахме живи и здрави, което е най-важното.

– От какво сте най-доволни?

– Аз лично, че видях друг свят, в който всеки отишъл е останал доволен. Всичко е истинско – хората реагират естествено, вземат решения по интуиция, продуктите са качествени, от месо и мляко – от 30 години не бяха ял такъв салам. В същото време не изостават в развитието си – пътна инфраструктура, магистрали, всичко е на ниво…