Историята на ловно-рибарското движение събраха в книга Милка Денева и Тодорка Недева | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Историята на ловно-рибарското движение събраха в книга Милка Денева и Тодорка Недева

Публикувана на: 09.08.2018г. 626 прегледа

КНИГА ЗА ИСТОРИЯТА НА ЛОВНО-РИБАРСКОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКО ИЗДАДОХА ЖУРНАЛИСТКАТА МИЛКА ДЕНЕВА И ТОДОРКА НЕДЕВА, КОЯТО РАБОТИ В РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ. Двете авторки, които от години пишат за ловците в общината, са събрали собствените си статии, както и поредица от любопитни и неизвестни факти около създаването и развитието на първата в България ловна група в изданието „От началото до наши дни. Ловното движение във Великотърновско“.

„В началото всичко започнало на шега. Търновските ловци се събирали да разменят мисли за лова, за политиката, за търговията, за образованието в града, да се пошегуват, да изпият една-две, че и повече бири. И така се родила идеята тези уважавани от всички мъже да се обединят. На 14 май 1884 г. 26 ентусиазирани великотърновци и чехи, които тогава живеели и работели тук, са станали основатели на първото в България ловджийско стрелческо дружество (кръжец), наречено „Стрелец”, разказва Тодорка Недева.

Сред основателите са д-р Стат Антонов, лекувал Васил Левски след залавянето му в Къкринското ханче, участник в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание и главен лекар на Търновската първостепенна болница, Димитър Друмев, племенник на митрополит Климент със светско име Васил Друмев, Атанас Стамболов, братовчед на Стефан Стамболов, Карел Шкорпил, археолог, музеен деец, откривател на първата българска столица Плиска, който тогава е бил учител във Велико Търново. Сред основателите е и Ото Хорейши, направил първата завеса за театралния салон на читалище „Надежда”; Антон Новак, проектирал Градската градина, Йордан Пенчев и Бергер, известни аптекари, Панайот Хаджиславчев, най-големият производител на бира, Димитър Хаджи Павли Иванов, основател и председател на читалище „Надежда“.

Никола Златев става първият председател на дружеството, а Карел Шкорпил е избран за секретар.

И въпреки че целта на съмишлениците първоначално е да си организират задружен лов, веселие и гуляи, много бързо мъжете правят устав, в който се казва, че „Пиенето на бира е задължително и количеството неограничено. Бирата трябва да е от х. Славчовата бирена фабрика (ако е хубава). Всеки изпит шести стакан е за сметка на фабриката, като се смята, че непременно петтях са изпити. Членовете при пиенето са длъжни да не се лъжат, т.е. да не изпиват повече от другите“.

Това е и първият устав на ловците изобщо в България, тук е осветено първото знаме, търновските ловци правят и първата значка на ловно-рибарско дружество.

„Тази значка ни попадна съвсем случайно, докато писахме книгата. Бяхме помолили ловците за снимки, за спомени, за документи и един от тях ни донесе значката, намерена сред вещите на предците му“, обяснява Милка Денева. Кметове, лекари, учители, адвокати, аптекари, търговци, фабриканти, политици са членували в ловното дружество.

Днес ловните дружинки в общината са 31, а ловците – 1100, казват двете авторки, които освен история са включили в книгата си много снимки и рецепти, събирани и записвани от ловците.

Любопитни факти от книгата

*Държавникът Стефан Стамболов е запален ловец и използва всяка възможност да ловува. В Регионален исторически музей – Велико Търново, се пази негово писмо до съпругата му Поликсения. То е писано, когато министър-председателят чака княз Фердинанд и майка му княгиня Клементина в Бургас. Датата е 29 септември 1888 година. В писмото четем: „В Ямбол ходих на лов, но убихме само три фазана. Като се върнем от Бургас, пак ще отидеме, че дано тогази по-много удариме”.

В Регионалния исторически музей във Велико Търново се пази и бъклица с неговия лик, под него е гравирана ловна хижа, а от другата страна – дива коза, птица, сърничка. Бъклицата е изработена през 1923 година в Етрополе по поръчка на Дончо Леферджиев от стражишкото село Леферджии, сега Бреговица. Поводът за нейната направа вероятно е свързан със 70-годишнината от рождението на Стефан Стамболов.

ар Борис III е бил почетен председател на търновското ловно дружество. Той заема първо място в списъка на неговите членове през 1924 година. В издадената тогава юбилейна книга по повод 40-годишнина на дружеството е записано и името на първата ловджийка – Бояна Иванова от Велико Търново. Не се знае на колко години е била тя, дали е била добър стрелец, но преди това няма информация жена да е членувала в първата българска ловна организация.

* През 2002 год. от Велико Търново започва за първи път в страната инициативата за рибарските училища като извънкласна форма под мотото: „Детето риболовец може без дрога”.

* През последните 40 години дружеството има киноложки клуб, който е с утвърден в страната авторитет. Ловците отглеждат и обучават над 250 ловни кучета, много от които елитни. Те представят достойно дружеството в националните киноложки изложби и турнири за изпитания.

* Отстрелът през последните години се движи в следните граници: дива свиня – 440 – 500 бр., фазан – 600 – 800 бр., гривяк – 4 – 5 хил. бр., пъдпъдък – 13 – 15 хил. бр., гургулица – 6 – 8 хил. бр., горски бекас – 100 – 120 бр., водоплаващ дивеч в рамките на 2 – 3 хиляди бр., чакал – 200 – 250 бр., лисица – 180 – 210 бр., скитащо куче – 150 – 200 бр.

С. БОЯНОВА

Коментари за "Историята на ловно-рибарското движение събраха в книга Милка Денева и Тодорка Недева"

  • 09.08.2018 в 21:23

    Оригиналът на значката е предоставен от мен, после друг се изтъкна, но нищо…може да потърсите г-н Г. Георгиев.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *