С нестинарски танц и възстановка на битка завърши артрезиденцията в Горна Липница | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

С нестинарски танц и възстановка на битка завърши артрезиденцията в Горна Липница

Публикувана на: 13.08.2018г. 1164 прегледа

С НЕСТИНАРСКИ ТАНЦ И ВЪЗСТАНОВКА НА БИТКА ОТПРЕДИ 150 Г. ЗАВЪРШИ ТАЗГОДИШНОТО ИЗДАНИЕ НА АРТРЕЗИДЕНЦИЯТА „СТАРОТО УЧИЛИЩЕ“ В ГОРНА ЛИПНИЦА. Седем творци от България, Франция, Индия, САЩ и Аржентина, работиха в продължение на 10 дни в павликенското село. Те, както и стотиците насъбрали се зрители от съседни села и от областта, имаха уникалната възможност да наблюдават потомствения нестинар Иван Георгиев от странджанското село Българи, който танцува специално за тях.

Нестинарят сам разпали жаравата в двора на църквата „Св. Димитър“ и показа магията на автентичния нестинарски танц под съпровод на древната музика от Странджа планина. „Занимавам се с нестинарство от осемгодишен и съм вече пето поколение нестинар. Научил съм всичко от баща си Михаил Георгиев, който беше главен нестинар на село Българи допреди две години. Доказано е вече, че магията на танца върху разгорените въглени се предава потомствено от баща на син и това продължава вече 200 години“, разказва Иван Георгиев. Той участва във всички нестинарски събори в Странджа не само за да поддържа огъня на традицията, а и защото през последните 10 – 15 години наследниците на нестинарите се опитват да популяризират нестинарството и в останалите части на България с идеята то да не бъде забравено.

„Ако обаче вие искате да опитате какво е да ходите по жарава, предупреждавам, че последствията не се поемат от Здравната каса. А мисля, че и обувната индустрия няма да ви обезщети, ако нагазите във въглените с обувки“, пошегува се в края на представлението си Иван Георгиев. Освен че танцува върху жарава, той на няколко пъти влезе в огнения кръг и с малки момиченца в ръцете. След края на танца всички се хванаха на огромно хоро около жаравата.

МАЛКО ПРЕДИ НЕСТИНАРСКИЯ ТАНЦ НА ИВАН ГЕОРГИЕВ 30 МОМЧЕТА И МОМИЧЕТА ОТ ГОРНА ЛИПНИЦА РАЗИГРАХА БИТКАТА НА ЧЕТАТА НА ХАДЖИ ДИМИТЪР И СТЕФАН КАРАДЖА, случила се точно преди 150 г. до корията на дядо Пано Войнов в местността Пожара. „Местността е на около четири километра от Горна Липница и четниците се озовали там, защото били изморени от сражението предния ден и скитането през нощта, та решили да си отпочинат в корията. След като войводите обходили местността и проучили посоката, в която трябвало да продължат към Балкана, заспали дълбоко. Но на разсъмване били открити от местните жетвари, които, изплашени, хукнали към селото. Не след дълго се появили и турците, с които четата водила битка предния ден край караисенските лозя“ разказва историята Пламен Петров, който работи с децата по време на артрезиденцията. Тази година той успя да обедини момичетата и момчетата, които прекарват лятото си при баба и дядо на село, и да ги включи във възстановката на битката. „В началото много се притеснявах, че повечето деца трябва да влязат в ролята на турци и да се бият срещу българите. Обаче момчетата казаха, че историята си е история и те искат да я пресъздадат достоверно. Затова приеха всички роли“, допълва още местният творец, който влезе в образа на пашата.

Докато подготвяли представлението, децата десетки пъти слушали историята и така, освен че изиграли битката, те научили дори и най-малките подробности за нея.

Един през друг разказваха, че на полесражението са пристигнали Аха ага от Русе с редовна турска войска и Али бей от Велико Търново. Въпреки че турците били 3000 души, а четниците не повече от 130, дълго време настъплението на врага било спирано от точната стрелба на четниците. В един момент българите започнали да изстрелват залпове срещу луната и турците решили, че тя ще падне, затова хукнали да бягат. Децата разказват още, че са научили и други такива легенди, но истината е, че битката в Дядопановата кория продължила до вечерта. Под прикритието на нощта войводите успели да изведат четниците от обкръжението и няколко дни по-късно вече станало ясно, че четата се е придвижила към Балкана.

Чак една седмица по-късно турците позволили на българите да погребат убитите четници. След Освобождението върху гроба местните поставили дървен кръст и в деня на годишнината посещават лобното място, за да отдадат почит на загиналите. През 1925 г. комитет започва да събира средства за паметник, който е изграден чак 25 г. по-късно с подкрепата на Министерството на отбраната.

В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН НА АРТРЕЗИДЕНЦИЯТА БЕШЕ ОТКРИТА И ИЗЛОЖБАТА С ТВОРБИТЕ НА ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ. Художникът Артуро Дезимоне показа своите картини, които са вид визуални игрословици и представят парадоксални, нелогични ситуации и образи, направени така, че да представят по нов начин познати клишета. Французойката Клои Саси участва в експозицията с видео, в което е подредила жестове и действия на местните, а Пауел Сутрадара – със стълбата си от дрехи, които беше събрала от жителите в Горна Липница с идеята да покаже, че всички сме свързани. Българката Ваяна Ташева представи създадената от нея музика, а скулпторът Иван Ушев участва с кинетични скулптури, подредени в двора на Старото училище, за да може вятърът да ги задвижва.

Артистите Димитър и Дарина, които са и създатели, и организатори на резиденцията, представят монументална композиция от пет отделни картини, представящи петте качества, които, според тях, следва да притежава не просто всеки художник, но и всеки творчески устроен човек.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *